Определение № 2657 от 28.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2657 гр. София, 28.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20261000502426 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

В срока по чл. 275, ал.1 ГПК е постъпила частна жалба на Д. С. М., подадена чрез процесуалния му представител адв. П. С. срещу Определение от 12.06.2026г. по в.гр.дело № 1723/2026г. на СГС, ГО, 3 въззивен състав, с което съдът е спрял производството по делото, като е приел, че Решението по гр.дело № 5619/2023г. на СРС, 150с-в е преюдициално по отношение предмета на настоящото дело.

Твърди се в жалбата, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че не е налице връзка на преюдициалност между предмета на двете съдебни производства по см. на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като делбеният съд по силата на правилото на чл.344, ал.1 ГПК дължи извършването на собствена преценка между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще следва да бъде допусната делбата. Заявява довод и че завеждането на гр.дело № 5619/2023г. на СРС от страна на ответника е всъщност проява на недобросъвестно процесуално поведение от страна на ответника в разрез с правилото на чл.3 ГПК и чрез което той цели единствено да постигне неоправдано забавяне на хода на производството по съдебна делба.

Подробни съображения в подкрепа на горното са изложени в обстоятелствената част на частната жалба.

Искането е за отмяна на определението за спиране на производството по делото и да се върне обратно на въззивният съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по 1 същество тя е и основателна.

Производството пред въззивния съд е образувано срещу Решение по гр.дело № 51401/2016г. на СРС, 70с-в, в частта с която е допусната съдебна делба при квоти на недвижим имот, представляваща еднофамилна жилищна сграда.

Въззивницата ответник е обжалвала решението в посочената част, с оплаквания за неправилност, поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Поискала е отмяна на решението в обжалваната част и да отхвърли иска за делба.

Едновременно с това по арг. от указанията в т.1 от ТР № /09.07.2019г. по тълк.дело № 1/2017г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд е преценил да бъде изискана служебна информация относно предмета, страните и висящността на гр.дело № 5619/2023г. на СРС, 150с-в, с оглед извършване от въззивния съд на собствена преценка за наличието на преюдициален правен спор.

С оглед изисканата служебна справка и съгласно представеното с Определение № 17044/05.05.2026г. на СРС, 150с-в, постановено по гр.дело № 5619/2023г. на СРС, 150с-в, се е установило, че производството по визираното дело е образувано по искова молба на М. М. срещу Д. М. за прогласяване на нищожност на съдебната спогодба от 1992г., поради липса на форма.

Въззивният съд е преценил, че формално от външна страна, е налице преюдициалност между цитирания по-горе правен спор пред Софийски районен съд по иска за нищожност на съдебната спогодба и настоящото делбено производство, доколкото съдебна спогодба, съгласно исковата молба за делба по настоящото дело представлява и основанието за съсобствеността между страните. На това основание въззивният съд е спрял производството по настоящото гражданско дело до приключване до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.дело № 5619/2023г. на СРС, 150с-в по иска за прогласяване на нищожност на съдебна спогодба от 1992г.

Така постановеното определение за спиране като краен резултат е неправилно.

За да е налице преюдициалност по см. на чл.229, ал.1, т.4 ГПК следва разрешаването на правния спор по едното дело да представлява необходима и задължителна предпоставка за правилното решаване на другото дело. От друга страна, предмет на настоящото делбено производство е спор относно правата на страните върху процесния недвижим имот в рамките на делбеното производство. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК именно делбеният съд е длъжен да установи между кои лица ще се извърши делбата, при какви квоти и по отношение на кои общи имоти. В изпълнение на това свое задължение съдът следва да извърши по принцип самостоятелна преценка относно принадлежността на правото на собственост, действителността на придобивните основания и всички релевантни възражения, от които зависи обемът и правата на страните.

В разглеждания случай от представените пред въззивния съд служебна справка и Определение № 17044/05.05.2026г. на СРС, 150с-в, не може да се установи по ясен и 2 категоричен начин какво точно исково производство е предмет на разглеждане по това дело и дали същото има преюдициално значение по отношение на настоящото. Ищецът действително само формално е заявил, че иска прогласяване на нищожността на договора за съдебна спогодба от 1992г. поради липсата на форма, от която страните по настоящото дело черпят правата си, без обаче да са изложени каквито и да било правно релевантни съображения относно точно какво се изразява твърдяния порок на съдебния акт, обективиращ волята на страните по делото на страните и което да е опорочило същия.

Вместо това са изложени фактически твърдения, изключващи правото на ищеца по настоящото Д. М. да участва като съделител в настоящото делбено производство, по които въпроси обаче вече е налице предходен съдебен акт, с който са съдебно признати тези негови права и този акт следва да бъде зачетен от въззивния съд при постановяването на акт по съществото на спора.

Налице е пълно противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба по гр.дело № 5619/2023г. на СРС, 150с-в, което представлява пречка да се прецени какво точно е правното основание на иска чл.124, ал.1 ГПК за прогласяване на нищожността на съдебната спогодба поради липсата на форма и съответно дали изходът на спора по този иск ще има действителното обуславящо значение за правилното решаване на спора по настоящия иск, по начина по което му е придадено от въззивния съд.

На следващо място, съгласно ТР №1/2020г., постановено по тълк.дело № 1/2020г. по описа на ОСГК на ВКС се приема за допустимо извършването на служебно на косвен контрол за действителността на договор, на който страната се позовава, тъй като нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи служебно. В този случай съдът е длъжен да провери действителността на договора от гледна точна на формалните основания за нищожност - форма, предмет и без да има позоваване на нищожност. Следователно- след разяснения към ответника по иска за съдебна делба, ако не се твърди от последния да е налице порок на съдебния акт в който е обективирана съдебната спогодба, то принципно няма да има пречка този въпрос да бъде разрешен в рамките и на настоящото производство, без да е необходимо произнасяне от съда по другото дело.

Предвид горното въззивният съд намира, че към настоящия момент от съдържанието на исковата молба, която е предмет на гр.дело № 5619/2023г. на СРС, 150с-в , не може да се установи да е налице преюдициалност по см. на чл.229, ал.1, т.4 ГПК по отношение на настоящото дело, поради което и определението за спиране на производството по делото следва да бъде отменено и делото да бъде върнато обратно на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ Определение от 12.06.2026г. по в.гр.дело № 1723/2026г. на СГС, ГО, 3 въззивен състав, с което съдът е спрял производството по делото, като е приел, че Решението по гр.дело № 5619/2023г. на СРС, 150с-в е преюдициално по отношение предмета на настоящото дело.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно изложените по-горе мотиви.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4