Определение № 9886 от 07.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 2380/2026
- Вид
- Определение № 9886
- Подписан
- 07.05.2026
- В сила
- 10.06.2026
- Състав
- Петър Веселинов Боснешки
Цитирани разпоредби
- чл.104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.118, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.409а · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9886 гр. София, 07.05.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър В. Боснешки като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20261100102380 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „НОВО ФИНАНС” ООД срещу Т. А. Ч., с която по реда на чл.422, вр. чл.417, ал.1 ГПК, са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца неплатени суми по Договор за заем №1154-СФ19.04.2022г. от 19.04.2022г. и Договор за заем №1151-СФ-18.04.2022г. от 18.04.2022г., за които е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №8748/2025г. по описа на Районен съд- Варна, 43 състав.
Заповедното производство по ч.гр.д. №8748/2025г. по описа на Районен съд- Варна, 43 състав, е водено в електронна форма съгласно изискванията на чл.409а ГПК.
В законоустановения срок е постъпило възражение по чл.414 ГПК от длъжника Т. А.
Ч. с вх.№418062/22.12.2025г. на СРС, с което ответникът изрично е признал, че дължи вземанията по главниците по процесните договори, а именно за сумата от 115 997,54лв. и за сумата от 4531,25лв. Със същото възражение изрично са оспорени претенциите за законни лихви. Със същото възражение се оспорват процесните два договора като нищожни, тъй като съдържат нищожни клаузи, като ГПР не отговаря на действителния такъв.
Първоинстанционният съд е уведомил бланкетно заявителя, че е подадено възражение срещу заповедта, като не е указал, че същото не касае вземанията за главници.
Поради това и ищецът е предявил иск за всички вземания по процесната заповед.
С разпореждане на СГС от 10.03.2026г. съдът е оставил производството по делото без движение, като е дал на ищеца и конкретни указания.
С молба от 31.03.2026г. ищецът е заявил, че няма правен интерес да установи вземанията си за главница - 59 308,60 евро (115 997,54 лв.) по Договор за заем №1154-СФ19.04.2022г. от 19.04.2022г„ и 2 316,79 евро (4 531,25 лв.) по Договор за заем №1151-СФ18.04,2022г. от 18.04.2022г., поради което иска прекратяване на производството в тази му част, като недопустимо.
Ищецът иска производството по делото да продължи в следните части:
1 да установите, че ответника Т. А. Ч. дължи на „НОВО ФИНАНС“ ООД сума в общ размер на 9 032.22евро (17 665.48 лв.), представляваща неплатени задължения по два договора за заем, както следва:
1)възнаградителна лихва в размер на 25 % (двадесет н пет процента на годишна база, съгласно Договор за заем №1154-СФ-19.04.2022г. от 19.04.2022г., към датата на прекратяване на договора за заем - 03.02.2025г. в дължим общ размер на 5 466.90 евро (10 692.33лв.). изчислени съгласно Погасителния план към договора за заем.
2) Такса но чл.2.2. б.„л” от Договор за заем №1154-СФ-19.04.2022г. от 19.04.2022г размер на 30.68 евро (60.00 лева).
3)Законна лихва по Договор за заем №1154-СФ-19.04.2022г. от 19.04.2022г. върху остатъчната главница в размер на 59 308.60 евро (115 997,54 лв.), считано от датата на прекратяване на договора 03.02.2025г. до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК 26.06.20251.,, в размер на 2 919.13 евро в размер на (5 709.33лв.).
4)възнаградителна лихва в размер на 25 % (двадесет и пег процента) на годишна база, съгласно Договор за заем №1151-СФ-18.04.2022г. от 18.04.2022г., към датата на прекратяване - 03.02.2025г., в дължим общ размер на 214,14 евро (418,82 лв.). изчислени съгласно Погасителния план към договора за заем.
5)Такса но чл.2.2. „л” от Договор за заем №1151-СФ-18.04.2022г. от 18.04.2022г размер на 30.68 евро (60.00 лева).
6) Законна лихва по Договор за заем №1151-СФ-18.04.2022г. от 18.04.2022г. върху остатъчната главница в размер на 2 316.79 евро (4 531,25 лв.), считано от датата на прекратяване на договора 03.02.2025г. до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК 26.06.20251., в размер на 123,68 евро (241,90лв).
С влязло в сила Определение №7637/02.04.2026г., постановено по настоящето дело, е прекратено производството по делото в частта му, с която по реда на чл.422, вр. чл.417, ал.1 ГПК, са предявени обективно съединени искове от „НОВО ФИНАНС” ООД срещу Т. А. Ч., с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца главница в размер на 59 308,60 евро (115 997,54 лв.) по Договор за заем №1154-СФ-19.04.2022г. от 19.04.2022г„ и главница в размер на 2 316,79 евро (4 531,25 лв.) по Договор за заем №1151-СФ-18.04,2022г. от 18.04.2022г., за които е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №8748/2025г. по описа на Районен съд- Варна, 43 състав.
Съгласно разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК на окръжен съд са подсъдни всички искове по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000лв. или 12 782,30 евро, с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.
Константна е съдебната практика, че при обективно съединяване на искове за родовата подсъдност е релевантна цената на отделните искове, а не сборът от цената на всички искове. В този смисъл са Решение № 214 от 8.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 1069/2017 г., I т. о., ТК, Определение № 747/28.X.2010 г. на IV-то г. о. на ВКС по гр. дело № 105/2010 г. и др.
2
С оглед цената на кумулативно съединените искове, всеки един от които не е с цена на иска над 12 782,30 евро, то и съдът намира, че същите са родово подсъдни на районен съд.
Предвид гореизложеното производството по настоящето дело следва да бъде прекратено, като делото бъде изпратено по компетентност на Софийски районен съд.
Предвид изложеното и на основание чл.118, ал.2 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №2380/2026г. по описа на Софийски градски съд, I-18 състав, като ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд по подсъдност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съдгр.София в едноседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3