Акт от 25.09.2014, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш

Е Н И E

№ 25. 09. 2014 година гр. Ямбол

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, Гражданско отделение

На 23 септември 2014 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА

Секретар

Д.С.

Като разгледа докладваното от съд. А. ДИМИТРОВА

Търг. дело № 128 по описа за 2013 година

За да се произнесе взе предвид:

Делото е образувано по искова молба от „Юробанк

България” АД със седалище гр. София, подадена от пълномощника й адв. Д. от САК, срещу Б.Я.М. *** предявен иск по реда на чл. 422/ ГПК да се признае за установено, че към 12.08.2013 год. ищецът има срещу ответника валидно и изискуемо вземане в размер на 31 882.49 евро главница; 1644.89 евро договорни лихви; 241.52 евро дължими такси и застраховки, за които има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417/ ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги, по която ответникът е възразил в срока по чл. 414/ ГПК. Претендира се още законната лихва върху главницата и дължимите такси, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното им изплащане, както и направените съдебни разноски в настоящото производство.

Исковите претенции се основават на сключен между страните договор за потребителски кредит от 04.02.2008 год., по който ответникът е преустановил плащане на дължимите месечни погасителни вноски за договорни лихви и главница на 10.02.2013 год., от която дата той е изпаднал в забава по отношение на това си задължение. Също така се твърди, че ответникът е допуснал просрочие на три последователни месечни погасителни вноски за договорни лихви и главница с падежи 10.02.2013 год.; 10.03.2013 год. и 10.04.2013 год., поради което и на основание чл.18, ал.2 от договора целия остатък от кредита се превръща в предсрочно изискуем, без да е необходимо изявление на страните. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение се сочи, че ответникът не е изплатил дължимите суми на банката – ищец.

С оглед направените оспорвания с писмения отговор от ответната страна, в допълнителната искова молба се твърди, че е налице материалноправната легитимация на ищеца, т.к. вземането по процесния договор е прехвърлено обратно от Бългериън Ритейл Сървисиз АД на ищцовата банка на 08.12.2010 год. и за извършената цесия ответникът е уведомяван от страна на служители на цедента и цесионера, в потвърждение на което е подписаното с банката допълнително споразумение от 19.06.2012 година.

Относно тезата на ответника, че част от клаузите на договора са неравнопоставени и спрямо тях следва да се приложат разпоредбите на Закона за защита на потребителите, ищецът твърди, че този закон не намира приложение в настоящия случай, т.к. спрямо договорите за кредит, които са обезпечени с ипотека ( какъвто е процесния случай) разпоредбите на Закона за потребителския кредит не намират приложение, което от своя страна изключва и приложението на ЗЗП. Относно базисния лихвен процент се твърди, че страните са се съгласили той да се прилага като референтен по договора, че действащия такъв не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.

Ответникът в писмения отговор оспорва иска основание и размер. Твърди, че е недопустим, т.к. ищецът не е негов кредитор по процесния договор, т.к. вземането по него е прехвърлено с договор за цесия от 28.03.2008 год. на друго лице, за което ответникът в качеството си на длъжник е надлежно уведомен от цедента – настоящия ищец по делото. По съществото на спора се твърди, че цената на банковата услуга „кредитиране” под формата на лихва по кредита, такси за извършени банкови операции и комисионни на физическо лице е неопределена, т.к. не е ясен механизма за установяването й. Твърди се, договора и допълнителното споразумение противоречат на нормите на чл. 58 и чл.

59 ал.2/ ЗКИ в частта относно формирането на т. нар. „ договорна надбавка”, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 26/ ЗЗД, а така също че тези клаузи са неравноправни по см. на чл. 143 т.10 / ЗЗП, т.к. нарушават изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и кредитополучателя.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът твърди, че договора за цесия от

08.12.2010 год. му е непротивопоставим, т.к. той не е уведомен писмено от цедента, каквото е изискването на чл. 99/ ЗЗД, а представеното по делото споразумение от 19.06.2012 год. е недействително и не поражда правна сила, т.к. договора за кредит на базата на което то е сключено, е бил прекратен с договора за цесия от 09.04.2008 година.

В с.з. страните редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се представляват.

От доказателствата по делото съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: по фактите

На 04.02.2008 год. страните са сключили договор, по силата на който ищецът предоставил на ответника потребителски кредит за текущи нужди в размер на 31 620 евро, а кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на сключения договор. Разрешения кредит е усвоен от ответника и за обезпечаването му е учредена договорна ипотека в полза на банката върху недвижим имот, подробно описан в т.13 от договора. Договорено е кредита да се погасява на равни месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска 222.48 евро. С чл. 3 от договора страните са постигнали договорености относно лихвата, която се дължи на банката, начина на формирането и дължимостта на същата. С чл. 18 от договора страните са се съгласили, че при неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото й да е волеизявление на страните.

На 19.06.2012 год. страните са подписали допълнително споразумение към процесния договор, с който установили задълженията на ответника към тази дата и преуредили първоначално договорените условия по съществуващия кредит, като приели, че ползвания кредит ще се погасява на 10 число на съответния месец.

По делото е установено още, че с договор за цесия от 09.04.2008 год. ищецът е прехвърлил вземането си по процесния договор на Бългериън Ритейл Сървисиз АД гр. София, а с договор за цесия от 08.12.2010 год. Бългериън Ритейл Сървисиз АД гр. София е прехвърлило вземането си по същия договор на ищцовата банка. За цесията от 09.04.2008 год. ответникът е уведомен писмено съгласно изискването на чл. 99 ал.4/ ЗЗД от цедента, като е посочено, че за негово улеснение и занапред погасяването на задълженията ще се осъществява по същата банкова сметка, ***дит. За цесията от

08.12.2010 година доказателства за писмено уведомяване на ответника от цедента, съгласно изискването на посочената законова норма, не са представени по делото.

От приложеното като доказателство частно гр. дело №

2040/ 2013 год. по описа на ЯРС се установява, че на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни книги за сумите, предмет на исковата претенция, както и за сумата 2653.47 лв. направени разноски в заповедното производство.

Ответникът е възразил срещу така издадената заповед в срока по чл. 414/ ГПК, излагайки същите доводи за недължимост на ищцовата претенция, в резултат на което е предявен настоящия иск за установяване на това вземане.

От назначената по делото счетоводна експертиза се установява, че задължението на ответника към 12.08.2013 год. (датата на съставяне на извлечението от счетоводните книги на банката) е в размер на 33768.90 евро, в това число: непогасена главница – 31882. 49 евро; непогасена лихва - 1644.89 евро; непогасени такси и застраховки – 241. 52 евро. Така посочените от в. лице размери са свързани с упражненото от банката право съгласно чл. 4 от допълнителното споразумение за преоформи съществуващото просрочие чрез натрупването й към редовната главница по кредита. Установено е, че ответникът е преустановил плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви и главница на 10.02.2013 год. като непогасени просрочия към 10.04.2013 год. съгласно погасителния план към договора, са три последователни месечни вноски за м. февруари, март и април 2013 год., всяка от тях в размер на 282.54 евро.

Относно базовия лихвен процент, с който работи ищцовата банка, в. лице е установило, че за определянето му е създаден Комитет по управление на активите и пасивите на банката; нивата му се разглеждат от този орган и при необходимост се актуализират; че той се определя като сбор от две компоненти: трасферна цена на ресурса и буферна надбавка.

При горната фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с право основание чл. 124 ал.1/ ГПК, вр. чл. 422/ ГПК.

Същият е допустим, тъй като е подаден в срока по чл. 415 ал.1/ ГПК от легитимирана страна, а разгледан по същество се преценява като основателен, предвид следните съображения:

Възражението на ответника за недопустимост на иска не се споделя от съдебния състав. Това е така, тъй като легитимиран да предяви иска по чл. 422/ ГПК е заявителя в заповедното производство, а видно от приложеното ч. гр. дело № 2040/ 2013 год. по описа на ЯРС, заявлението е подадено от ищцовата банка, следователно процесуалната активна легитимация на тази страна е налице.

Възражението, което е направено от ответника за непротивопоставимост на договора за цесия от 08.12.2010 год. спрямо него, с оглед липсата на писмено уведомление от цедента, касае материалноправната легитимация на ищеца като негов кредитор и в случая съдът намира, че тя е налице предвид следните съображения:

Съдебната практика приема, че договора за цесия е неформален, двустранен, възмезден договор за продажба на вземане. Съобщаването на договора за цесия на длъжника не е елемент от фактическия му състав, т.к. вземането преминава върху цесионера по силата на постигнатото съгласие за прехвърлянето му. Неуведомяването по реда на чл. 99 ал.4/ ЗЗД на длъжника не се отразява на валидността на договора за цесия и до съобщаването му той може валидно да изпълни на предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията да може да му бъде противопоставена. Неизпълнението на цедента да уведоми длъжника за извършената цесия на вземането си не се отразява на действителността на договора за цесия, а води до неговата непротивопоставимост, когато съобщението за сключването му се предхожда от изпълнение, престирано на досегашния кредитор

(Р № 173/ 15.04.2004 г., на ВКС, по гр. д. № 788/ 2003 г., ТК; Р № 319/ 27.04.2010г. на ВКС по гр.д. № 4025/ 2008 г. ІV г.о.).

В настоящия случай ответникът не е представил доказателства, че е престирал на кредитора си по договора за цесия от 2008 год.

Бългериън Ритейл Сървисиз АД гр. София, следователно възражението му за непротивопоставимост на договора за цесия от 2010 год., е неоснователно. Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера, който в случая е ищцовата банка, следователно тя има качеството на кредитор по отношение на цедирания длъжник – ответника по делото. Това качество се установява и от представеното по делото допълнително споразумение към процесния договор за кредит, подписано между страните по делото след датата на втората цесия на процесното вземане, следователно длъжникът е имал яснота относно извършената замяна на стария му кредитор с новия, и е продължил да изпълнява задълженията си по договора, до спиране на плащанията на 10.02.2013 год.

Като неоснователно се преценява и другото твърдение на ответника за неравноправност на клаузите по чл.2 ал.5 от договора за кредит и чл. 5 ал.2 и чл. 7 от допълнителното споразумение, с оглед разпоредбата на чл.

143 т.10/ ЗЗП и липсата на основание за прилагане на чл. 144 ал.1 т.1/ с.з. С посочените клаузи страните са постигнали съгласие, че действащия базов лихвен процент( БЛП) на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като при промяна на БЛП банката уведомява кредитополучателя чрез обявяването му на видно място в банковите салони. В допълнение страните са договорили, че по всяко време кредитополучателят може да погаси предсрочно задължението си по договора, като условията за това са посочени в чл.8 от договора.