Протокол № 2137 от 12.11.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 2137 гр. Пазарджик, 12.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220101719 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

И на второ повикване в 10:00 часа, се явиха:

Ищецът Е. И. Б. – редовно призован, чрез адв. В. К., не се явява.

Представлява се от пълномощника си адв. К., редовно упълномощена с пълномощно към исковата молба.

Ответникът ** АД – редовно призван, не изпраща представител. От пълномощника на дружеството – юрк. к, е постъпило писмено становище с вх.

№27865/11.11.2024 г., с което се заявява, при наличие на редовна процедура за призоваването, делото да бъде разгледано в отсъствие на представител на ответника, както и че се поддържа отговора на исковата молба и направените в него доказателствени искания. Заявено е становище по доказателствените искания и по съществото на спора. Не се предявяват нови доказателствени искания.

АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.

С оглед редовното призоваване на страните, съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

1

АДВ. К.: - Поддържам исковата молба. Освен тези доказателства, които сме посочили, нямаме други доказателствени искания. Да се приемат постъпилите ч.гр. д. и копие от изпълнително дело.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Правната квалификация на делото е по чл. 439, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.

110 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от от адвокат В. К., Адвокатска колегия Пазарджик, ул.**, моб. телефон **, като процесуален представител на Е. И. Б., ЕГН **********, град ** СРЕЩУ ЗК „**" АД, ЕИК **, гр. София, п.к. 1700, район ** представлявано от П. В. Д., ** Съдебен адрес: Адвокат В. К., адвокатска колегия Пазарджик, ул.**, моб. телефон ** Правно основание чл.124, във връзка с чл. 439 от ГПК, в която се твърди, че Районен съд Пазарджик, Гражданска колегия IX състав, на основание чл.416 във вр. с чл.

410 от ГПК, констатирайки, че Разпореждане № 9909/28.08.2017 г. по ЧГД № 3291/2017 г. по описа на Районен съд Пазарджик, подлежи на изпълнение е издал изпълнителен лист срещу Е. И. Б., ЕГН **********, от град **, да заплати на кредитора ЗК „**" АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. **1, представлявано от ** и П. В. Д. - изпълнителни директори, с процесуален представител - юрисконсулт **а, сумата от 10931,91 лв. /десет хиляди деветстотин тридесет и един лева и деветдесет и една стотинки/ - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 22.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 218,64 лв. /двеста и осемнадесет лева и шестдесет и четири ст./ - внесена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 150,00 лв. / сто и петдесет лева/.

Твърди се, че с молба от 22.11.2017 г., ЗК „**" АД е поискал срещу Е. Б. да бъде образувано изпълнително дело за посочените по-горе суми, както и, че било заведено изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.10.2017 г., с взискател ЗК „**" АД, под №** по описа на Частен съдебен изпълнител Георги Тарльовски, peг. № 882, район на действие Окръжен съд Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик - 4400, **. Твърди се още, че на 04.12.2017 г. по изпълнителното дело е присъединен кредитор - НАП по образувано срещу Е. Б. дело № 13060000444/2006 г. за сумата от 1681.36 лева., както и, че на 05.01.2018 година частният съдебен изпълнител е наложил запор на 2 банкови сметки на Е. Б. в ОББ, Търговска Банка и Първа Инвестиционна банка, като съответно били получени уведомления от посочените банки, че длъжникът Б. не притежава суми по сметки в тези банки. Твърди се, че с молби съответно от 17.12.2019 г., 02.12.2019 г., 10.08.2022 г. и 28.09.2023 г. взискателят ЗК „**" АД, чрез своя процесуален представител, е отправял молби до ЧСИ Георги Тарльовски, с които е искал извършване на справки за наличие на суми по банкови сметки на длъжника, запор върху трудово възнаграждение, налагане на запор на МПС и други движими вещи. Посочва се, че на 13.12.2023 година е насрочен опис на движими вещи на длъжника Б., който да се осъществи на 08.02.2024 г. и на 15.02.2024 г., като съобщението за насрочения опис на движими вещи не е било връчено на длъжника Б.. По основанието на иска е изложено становище, че по изпълнителното дело е извършено едно изпълнително дело действие, а именно, налагане на запор на банкови сметки на длъжника Б. в ОББ, ТБ, и ПИБ на 5.01.2018 г., като следващото предприето изпълнително действие - насрочване опис на движими вещи е било осъществено на 13.12.2023 г., т.е. след изтичане на петгодишния давностен срок. Посочва се, че съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането /чл.116 б.В ЗЗД/, както и, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ) насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Твърди се, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила 3 разпределение и др. Твърди се че за периода от издаването на изпълнителния лист - 27.10.2017 г. до насрочването на опис на движими вещи в дома на Е. Б. 13.12.2023 г., единственото изпълнително действие е осъществено на 05.01.2018 година чрез налагане запор на банкови сметки на Е. Б. в ОББ, Търговска Банка и Първа Инвестиционна банка. Оформен е петитум, с който се моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че Е. И.

Б., ЕГН **********, не дължи сумите от 10931,91 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 22.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, 218,64 лв. - платена държавна такса, и 150,00 лв. - възнаграждение за процесуално представителство, по изп. дело № ** по описа на Частен съдебен изпълнител Георги Тарльовски, peг. № 882, район на действие Окръжен съд Пазарджик, с взискател ЗК „**" АД София. Формулирани са особени искания за спиране на изпълнението по изп. дело № ** по описа на Частен съдебен изпълнител Георги Тарльовски, peг. № 882, район на действие Окръжен съд Пазарджик, с взискател ЗК „**" АД София, като обезпечение на настоящия иск. Моли се съдът да изиска и приложи по настоящото производство изп. дело № ** по описа на Частен съдебен изпълнител Георги Тарльовски, peг. № 882, район на действие Окръжен съд Пазарджик, с взискател ЗК „**" АД София. Моли се съдът да присъди направените разноски по делото, сторени от Е. Б. за участието му в съдебното производство. Сочат се доказателства.В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “**” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, ЕИК **, представлявано от Валентин Илиев и Владислав Милев - изпълнителни директори, чрез пълномощника юрк. Ирина Ангелова к, в която се изразява становище по основателността на исковете, като се заявява, че същите се оспорват изцяло по основание и размер, като се счита, че същите са неоснователни, по следните съображения: На първо място се твърди, че вземането не е погасено по давност, тъй като са били предприети действия, прекъсващи давността. Сочи, че съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като се твърди, че в настоящия случай давността е започнала да тече от издаване на изпълнителния лист на 13.03.2015 г., като следвало да се има предвид, че длъжникът не бил направил възражение за изтекла погасителна давност по реда на чл. 414 от ГПК. Сочи, че според Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 4

25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, по смисъла на чл.

116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са посочени насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Твърди, че с молба вх. № 13889/22.11.2017 г. е било образувано самото изпълнително дело № 868/2017 г. на ЧСИ – Тарльовски, рег. № 882, РД – ОС – Пазарджик, като сочи, че на 26.06.2015 г. било постановено ТР № 2 по тълк. д. №2/2013 г., с което се приемало, че с всяко изпълнително действие погасителната давност се прекъсва и започва да тече нов давностен срок, който е петгодишен съобразно разпоредбата на ч. 117, ал.2 ГПК. Сочи, че вземането на взискателя е било установено със заповед за изпълнение на районния съд, която била приложена към изпълнителното производство. Твърди, че от приложените документи от изпълнително дело ставало ясно, че на 17.12.2019 г. вх. № 17166 е било извършено първото изпълнително действие съгласно т. 10 от тълкувателното решение, когато било поискано налагането на запор върху банковите сметки на ищеца от взискателя.

Твърди се, че от този момент е започнал да тече нов давностен срок по чл. 117, ал.2 ЗЗД (5 годишен срок) до 17.12.2024г., тъй като искането за извършване на изпълнително действие прекъсвало погасителната давност и започвал да тече нов давностен срок. Твърди се, че на 10.08.2022 г. с вх. № 7123 е подадена нова молба от кредитора ЗК “**” АД с искане да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Тази молба, според ответника, била подадена преди да е настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т. 8 ГПК и преди да изтече давностният срок за вземането до 17.12.2024г. след последното поискано изпълнително действие, прекъсната била отново погасителната давност и била започнала да тече нова погасителна давност по чл. 117, ал.2 ЗЗД до 10.08.2027 г., която не била изтекла и към настоящия момент. Твърди, че следователно давността по отношение на вземането е била прекъсната с молбата за издаване на изпълнителен лист и още веднъж - с подаване на посочените по-горе молби по образуваното дело. Твърди се, че в случая следвало да се има предвид и че заповедта за изпълнение се връчвала на 5 длъжника, който имал право на възражение по реда на чл. 414 от ГПК и ако депозира такова, съдът дава указание за предявяване на установителен иск.

Твърди, че липсата на възражение по чл. 414 от ГПК означавала признание на длъжника на вземането на кредитора, като това означавало, че целта на заповедното производство е да облекчи и двете страни в процеса, т.е. както кредитора, така и длъжника, и затова последният не можел да черпи единствено позитиви от това производство. Именно затова можело да се направи извод, че актът за безспорно вземане по заповедното производство се ползва със СПН. Като аргумент в този насока сочи разпоредбата на чл. 424, ал.

1 от ГПК, според която длъжникът може да оспори вземането по искове ред, само при наличието на нови, респ. новооткрити обстоятелства или доказателства от съществено значение за спора. Сочи се, че в т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при изпълнителният процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Твърди се, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, както и че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. За пълнота се посочва, че давността е прекъсната и с подаването на отговор на исковата молба по същата, тъй като с предявяване на отрицателни установителни искове, ищците не прекъсват давността текла в тяхна полза.