Решение № 192 от 01.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Пловдив, 01.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20235330200043 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 680902-F683331/09.12.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с което Е. С. К., с ЕГН:

**********, е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл. 97а, ал. 4, вр. 97а, ал. 2 ЗДДС.

Жалбоподателят, Е. С. К., обжалва цитираното НП и претендира за неговата отмяна. Твърди се, че нарушението се допуска за първи път и се дължи на незнание, поради което и като акцентира на липсата на настъпили вредни последици, се моли за квалифицирането му като „маловажен случай“.

ВъззИ.емата страна, ТД на НАП-Пловдив, оспорва жалбата и моли НП, като правилно и законосъобразно, да бъде отменено.

От фактическа страна се установява следното:

При извършена проверка в ТД на НАП гр. Пловдив във връзка с подадено заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 163912204014050/19.10.2022 г. на основание чл. 100, ал. 1 ЗДДС е установено, че Е. С. К. с ЕГН ********** е извършил услуга на данъчнозадължено лице, установено на територията на 1 друга държава-членка на ЕС - Германия. На 31.05.2022 г. задълженото лице е издало фактура №**/31.05.2022 г. на стойност 3 184,48лв., платена по банков път на 08.06.2022 г. /предоставяне на софтуерни услуги, проучване и разработка на клиентско предложение/. Получател на услугата е G1S PROJECT, Германия, с валиден VAT номер **. В резултат на горните констатации било прието, че Е. С. К., като данъчно задължено по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС лице, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава-членка, не е подало в ТД на НАП гр. Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 97а, ал. 2 ЗДДС в законоустановения срок, а именно: не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/. Прието е, че нарушението е извършено на 25.05.2022 г. и е констатирано на 26.10.2022г. в ТД на НАП Пловдив при преглед на документи в хода на извършване на проверка за установяване на основания за регистрация по ЗДДС, документирана с Протокол по чл.50 от ДОПК с № **********/26.10.2022г.

Предвид всичко гореизложено било прието, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 97а, ал. 4, вр. чл. 97а, ал. 2 ЗДДС. Макар да е констатирано, че нарушението е извършено за първи път, като се отчита продължителността на същото, наказващият орган е отказал да квалифицира нарушението като „маловажен случай“ и за същото е наложил на нарушителя административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

Недоволен от този резултат е останал Е. С. К., което оспорва НП и моли за неговата отмяна, претендирайки за приложението на чл. 28 ЗАНН.

В хода на проведеното съдебно производство като свидетел е била разпитана актосъставителят – свид. С. Т. В., която в своите показания потвърждава отразените от нея в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира тези показания, доколкото същите се явяват съответни на събраните по делото писмени доказателства и по същество не се оспорват от жалбоподателя.

Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения

2 срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства (писмени и гласни), в действителност се установява факта на извършеното нарушение.

Съгласно разпоредбите на чл. 97а от ЗДДС Е. С. К. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът е станал изискуем /на датата на настъпване на данъчното събитие или на датата на авансовото плащане, ако предхожда данъчното събитие/. Данъчното събитие е настъпило на датата на издаване на цитираната фактура - 31.05.2022 г. Заявлението за регистрация по чл. 97а от ЗДДС е следвало да бъде подадено в ТД на НАП Пловдив най-късно 7 дни преди тази дата, а именно: до 24.05.2022 г., включително. Същото е сторено едва на 19.10.2022 г., когато е подадено заявление, но на основание чл. 1 00, ал.1 ЗДДС с вх. № 163912204014050/19.10.2022 г.

Горното налага да се сподели изводът на наказващия орган, че Е. С. К., като данъчно задължено по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС лице, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава-членка, не е подало в ТД на НАП гр. Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.

97а, ал. 2 ЗДДС в законоустановения срок, а именно: не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/.

Липсват и основания за квалифицирането на случая като „маловажен“, доколкото по делото се установява, че нарушението е продължило в значителен период от време /почти половин година/. Не може да доведе до извод за маловажност на деянието обстоятелството, че нарушението е за първи път. Това обстоятелство е изрично съобразено от наказващия орган с налагане на санкция в нейния законоустановен минимум, който съдът оценя като правилно и законосъобразно определен. Предвид всичко гореизложено обжалваното НП, следва да бъде потвърдено, а жалбата, да бъде оставена без уважение.

С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл 3 искане, в полза на въззИ.емата страна следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че дейността на юрисконсулта в настоящото производство се изразява в изготвяне на писмено становище относно законосъобразността на НП и основателността на депозираната жалба, както и процесуално представителство пред настоящата инстанция. Ето защо в полза на ТД на НАП Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в 150.00 лв. Ето защо Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 680902-F683331/09.12.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с което Е. С.

К., с ЕГН: **********, е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 97а, ал. 4, вр.

97а, ал. 2 ЗДДС.

ОСЪЖДА Е. С. К., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАППловдив сумата от 150 /сто и петдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4