Решение № 1229 от 24.09.2024, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1229 гр. Плевен, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20244430100736 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл.422 от ГПК

Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.Р. Г., АК ***, и адв.Д. Ш. от САК, против Н. А. М., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 1346,09 лева главница, от които 1012,52 лева неплатени електронни съобщителни услуги, 333,57 лева неустойка по чл.54.12. от ОУ, и 291,26 лева лихва за забава върху главницата считано от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до 07,09,023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 08,09,2023 г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№5121/2023 г. на ПлРС. Сочи се, че вземането произтича от неплатени електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М6633671, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 505163156, за периода 20,01,2021 г. – 28,07,2021 г. Сочи се, че ответникът се е съгласил и е приел ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, съгласно които при неплащане на дължимите суми за ползвани услуги обуславят право на оператора да прекрати едностранно договора, както и достъпът на абоната до мрежата, и да начисли неустойка в размер на месечните абонаментни такси до изтичане на срока на договора. Твърди се още, че съгласно ОУ неполучаването на фактура не освобождава абоната от заплащане на дължимите суми. Претендират се разноски. В с.з. ищецът не 1 изпраща представител.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен за подадената ИМ, не депозира писмен отговор. В с.з., за което е редовно призован, ответникът не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№5121/2023 г. по описа на РС Плевен. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/, и е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.

Установява се приложения в ч.гр.д. №5121/2023 г. на ПлРС Договор №505163156 от 14,12,2020 г. и Приложение №1 към него от същата дата, че между страните е договорена услуга „фиксиран интернет през мобилна мрежа ***“ за срок от 2 години към мобилен номер ***, с МАТ 18,99 лева. От представеното копие от Приемо-предавателен протокол за крайно устройство, предоставено за ползване към договор за услуги от 14,12,2020 г. е видно, че на ответницата е предоставено устройство *** за срок от 2 години.

Ответникът е декларирал запознаване с ОУ на оператора.

По делото са приобщени и ОУ на ищеца, действащи към датата на подписване на процесния договор.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК ищецът следва да установи в процеса: учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл.

415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми по процесния договор; да докаже настъпването на изискуемоста на претендираните суми към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и към датата на подаване на исковата молба; Да докаже договорна уговорка за неустойка, виновно неизпълнение от неустоечния вид, както и размера на неустойката.

В тежест на ответника е да докаже плащане на дължимите суми, както и евентуално направените възражения.

Установява се от приложените по делото доказателства /договор и приложение към него, приемо-предавателен протокол/, че между страните е била налице валидна облигационна връзка по силата на която ищецът е предоставил услуга „фиксиран интернет през мобилна мрежа ***“ на ищеца срещу задължението същият да заплаща месечна такса съобразно 2 изразходваните от него услуги, както и е предоставил устройство ***.

Установява се от приложените по делото доказателства и, че ищецът е издавал фактури за ползваните от ответника услуги.

На доказване по делото подлежи и факта дали ответникът дължи заплащане на претендираните суми.

Въпреки, че ищецът не е посочил дата, от която счита, че договорът между страните е бил прекратен, то такова прекратяване, след незаплащането на задълженията от страна на потребителя на услуги, безспорно е настъпило и то се дължи именно на неизпълнение на задълженията на ответника да заплаща дължимите суми по фактурите.

Ответникът не ангажира доказателства за извършени плащания на тези услуги на уговорените дати на падеж.

Процесните фактури са били издадени за уговорените услуги и в уговорените размери, като не се установи ответника да е възразил пред доставчика на услугите в срока на действие на договорите за неизпълнение на задължението за предоставянето им.

С оглед на представените по делото доказателства съдът приема за доказано, че на ответника са предоставени конкретни услуги на определена стойност, които същият е следвало да заплати, съобразно уговореното в договора, но не са заплатени.

С оглед на основателността на иска за главница на ищеца следва да се присъди притендираната лихва за забава.

По отношение на претендираната неустойка

Поради неплащане на задълженията в срок, за мобилния оператор е възникнало правото да начисли неустойка, претендирана в настоящото производство в размер на 333,57 лева /193,57 лева за неизпълнение на договор и 140,00 лева за невърнато устройство по ценова листа/. Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет - задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена /глобално или в процент/ или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са осъществени следните предпоставки - наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение на главното задължение. Ответникът не представи доказателства за плащане на начислените по фактурите суми за далекосъобщителни услуги, нито в предоставения от Общите условия 15-дневен срок след издаване на фактурата, нито до момента, поради което правомерно в съответствие с Общите си условия Операторът се е възползвал от правото си да прекрати сключения договор за услуги. От представеното Приложение към Договора се установява, че изрично е предвидена възможността операторът да получи неустойка в размер на три месечни такси, дължими от абоната за съответната карта, в случай че в 3 рамките на първоначалния срок абонатът наруши задълженията си по договора или Общите условия. В случая ответника не е изпълнил задълженията си за заплащане на потребените далекосъобщителни услуги, последвало е автоматично прекратяване на договора и съответно – правомерно начисляване на неустойка, в размер само на три МАТ по основните тарифни планове за интернет.

С оглед изложеното, съдът намира, че следва да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца претендираната главница в размер на 1346,09 лева главница /от които 1012,52 лева неплатени електронни съобщителни услуги и 333,57 лева неустойка по чл.54.12. от ОУ/, и 291,26 лева лихва за забава върху главницата считано от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до 07,09,023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 08,09,2023 г., до окончателното изплащане на сумите.

Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в размер на 32,75 лева за ДТ и 557,00 лева за адвокатско възнаграждение.

За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 117,85 лева за ДТ. Доколкото в исковото производство няма представени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. А. М., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ НА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1346,09 лева главница /от които 1012,52 лева неплатени електронни съобщителни услуги и 333,57 лева неустойка по чл.54.12. от ОУ/, и 291,26 лева лихва за забава върху главницата считано от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до 07,09,023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 08,09,2023 г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5121/2023 г. на ПлРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. А. М., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сторените разноски в исковото производство в размер на 117,85 лева за ДТ.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. А. М., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сторените разноски в заповедното производство в размер на 32,75 лева за ДТ и 557,00 лева 4 за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба, чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

5