Решение № 15133 от 04.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15133 гр. София, 04.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20231110139008 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове от „............“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против С. Д.

Х. за сумата 570,11 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. - м. 04.2022 г. в имот, находящ се в ........... с абонатен №201448, сумата 78,78 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 18.11.2023 г., сумата 39,50 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2020 г. до м.04.2022 г. и сумата 6,91 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 06.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.03.2023 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №13723/2023 г., по описа на СРС, 71 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно действащите през периода общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода за който се дължат. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.

Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът счита, че претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени, тъй като няма качеството потребител на 1 топлинна енергия по отношение на процесното жилище. Заявява, че в имота няма отоплителни тела. Оспорва количеството потребена енергия в имота като счита, че не отговаря на действително доставеното. Позовава се на изтекла кратка погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца. Претендира присъждането на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „.......... ООД изразява становище, че предявените искове са основателни и доказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот №33, том LXXIII, дело №1563/1992 г. от 07.10.1992 г. на Е Д нотариус при Втори районен съд София, представляващ апартамент №3, находящ се в .........., видно от който С. Д. Х. е придобила правото на собственост върху имота. Съгласно удостоверение от Столична община, район ......... стар административен адрес ул. „........“ е нов адрес ул. ...... Не са представени доказателства за наличие на прехвърляне на собствеността преди подаване на исковата молба, поради което може да се направи извод, че ответникът е в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот е потребител на топлинна енергия. В този смисъл следва да се цени и приобщената по делото молба – декларация от 27.09.2002 г., подадена от С. Д. Х. до ищцовото дружество, с която моли да й бъде открита партиза за имот, находящ се в ........... Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия.

Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР с Решение №ОУ-02 от 03.02.2014 г. и Решение №ОУ-1 от 27.06.2016 г., действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на ОУ не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.

2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца 2

„............” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката през процесния период. По делото не са представени доказателства удостоверяващи нежеланието на етажната собственост, в която се намира процения имот за преустановяване на доставяната от ищеца услуга по реда на чл.153 ал.2 ЗЕ, За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена е прието заключение на СТЕ. Съгласно същото през исковия период в процесния имот не е ползвана топлинна енергия за отопление на имот и такава не е била начислявана от топлофикационното дружество, тъй като отоплителни тела - радиатори в жилището са били демонтирани. Установено е, че в имота има щранг лира в банята, отдадената топлинна енергия от която се изчислява по служебен път. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост. От заключението на съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че за периода 01.05.2019 до 30.04.2022 г. стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 573,13 лева. Подаването на топлинна енергия към имота през процесния период, се установява и от приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от третото лице - помагач. Според заключението показанията на измервателните уреди и определеното количество топлинна енергия съответстват на действащата нормативна уредба, поради което и наведените от ответника възражения са неоснователни. Вещото лице е констатирало, че отчетите са направени редовно през всички отоплителни сезони, включени в процесния период, за което свидетелстват и представените от третото лице – помагач талони за отчет на увредите за дялово измерване.

Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

В случая, се установи посредством заключението на съдебно –техническата експертиза, че ответникът е ползвал топлинна енергия за отопление на имот посредством намиращата се в банята щранг-лира, както и топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, заплащането на която е задължение на етажните собственици в съответната сграда, в която не е преустановено топлоподаването. Според чл. 140, ал. 3 ЗЕ сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща част от етажната собственост. Съобразно ЗЕ, ЗС и ЗУЕС всички собственици, респективно носители на вещни права следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. Предвид изложеното съдът намира, че се установява ищецът да е доставил до имота на ответника топлинна енергия в установените от съдебно – техническата експертиза размери.

За установяване релевантни за делото факти е прието заключение на съдебно - 3 счетоводна експертиза, според което за реално потребената топлинна енергия в имота за периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г. е на обща стойност 570,11 лева. Според заключението сумата за дялово разпределение за периода м.02.2020 г. до м.04.2022 г. е 39,50 лева, а обезщетенията за забава върху двете главници 76,97 лева и съответно 7,31 лева.

Ответникът не твърди да са заплатени суми за процесния период, поради което съдът приема, че същият като потребител на топлинна енергия за битови нужди дължи заплащането на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия в установения със съдебно – счетоводната експертиза размер.

Разпечатката съдържа 22 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa8e6383-d6b8-48a6-a36a-4c4ea6642247