Решение № 1887 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1887 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТ Р. НЕДЯЛКОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20261110201892 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. М. Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** против наказателно постановление № 25-4332-031051/09.12.2025 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел "Пътна полиция" СДВР, за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗДвП. За същите на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 300 (триста) лв./159.39 евро, на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП - за нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и глоба в размер на 200 (двеста) лв./102.26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца - за нарушението по чл.

123, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗДвП.

В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно и неправилно и като такова се моли за бъде отменено. Сочи се, че при издаването му не са спазени императивните разпоредби на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП. Поконкретно, се счита, че липсва съответствие между фактическата обстановка, описана в АУАН и правната квалификация на нарушенията. По отношение на деянието по чл.20, ал.2 от ЗДвП се счита, че същото не е описано пълно и ясно, като не ставало ясно в какво точно е обвинен жалбоподателят – дали за това, че се е движел с несъобразена скорост, при положение, че не са събирани доказателства за скоростта или да някакво друго деяние. По отношение на второто деяние се поддържа, че 1 задължението за оставане на местопроизшествието произтича от необходимостта за изясняване на вината. В конкретния случай за да е налице неизпълнение на разпоредбата на чл.123 ЗДвП се счита, че АНО е следвало да прецени събраните от самия него доказателства и съдържанието на разпоредбата на чл.123 ЗДвП в цялост.

Едва тогава се счита, че ще стане ясно, че при настъпилото ПТП няма пострадали хора и щети, за да възникне необходимостта и задължението за уведомяване на органите на МВР, както и задължението на водача да остане на място до идването им.

С оглед на така допуснатите неясноти се счита, че се ограничава правото на защита на привлеченото като нарушител лице, поради което се претендира отмяна на обжалваното НП.

За проведеното по делото открито съдебно заседание страните са редовно призовани, като жалбоподателят не се явява и не се представлява, а наказващият орган не изпраща свой процесуален представител.

По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен юрисконсулт на въззиваемата страна с изложени бланкетни съображения за законосъобразност и правилност на обжалваното НП, с искане за потвърждаването му.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение, като е направено възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от другата страна.

По делото е постъпило писмено становище от жалбоподателя П. Д., чрез адв.

*** от АК-Разград, с което се моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие и да се разпитат допуснатите свидетели. Изложени са съображения по същество с искане за постановяване на решение, с което да се отмени обжалваното НП и да се присъдят направените разноски в хода на производството. Приложено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна, съдът установи следното:

На 28.11.2025 г., около 01:00 часа, лек автомобил „***“ с рег. №******, управляван от жалб. П. М. Д., се движел в гр. София, бул. „***“ до №56 с посока от бул. *** към бул. „***“ и на около 10 м. след кръстовището с бул. *** поради неизяснени причини и обстоятелства самокатастрофирал в бордюр и предпазна метална ограда /мантинела/ на разделителната ивица на пътя. След това водачът се 2 обадил на тел.112 за да съобщи за произшествието, а след това преместил автомобила в района на намиращата се в близост бензиностанция „Шел“.

Пристигналите на мястото на инцидента служители на ОПП-СДВР, а именно свидетелите В. Д. и А. П. установили, че по пътните съоръжения - бордюр и предпазна метална ограда /мантинела/ на разделителната ивица на пътя има щети от ПТП, но на място няма автомобил и водач. Съобщили това на дежурната си част и след като обиколили района, на прилежащата територия на бензиностанция „Шел“, която се намира на същия адрес забелязали автомобил марка/модел „***“ с рег. №******, с щети по автомобила – по гумите и джантите и по каросерията. До автомобила имало две момчета на видима възраст около 20 години, като едното от тях /жалб. Д./ съобщило на служителите на МВР, че той е водачът на автомобила, както и че са спукали гума и ще я ремонтират. Впоследствие е заявил, че е загубил контрол над управляваното МПС и се е ударил в бордюра и в пътното съоръжение.

С оглед на така установеното, на него бил съставен АУАН серия GA №3194201/28.11.2025 г., за това, че на 28.11.2025 г., около 01:00 часа в гр. София, по бул. „***“ до №56 управлява личния си лек автомобил „***“ с рег. №****** с посока от бул. *** към бул. „***“ и на около 10 м. след кръстовището с бул. *** поради несъобразена скорост със състоянието на пътя - мокра настилка, самокатастрофира в бордюр и предпазна метална ограда на разделителната ивица. След ПТП водача напуска мястото на ПТП като премества автомобила зад търговски обект: бензиностанция „Шел“. Описаните деяния са квалифицирани като нарушения на разпоредбите на чл.20, ал.2 ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП.

Съставеният АУАН е връчен на жалб. Д. на датата на съставяне, който го подписал без възражения. Такива са подадени в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, със съображения които са идентични на изложените в жалбата.

Въз основа на така съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушенията и давайки им правна квалификация съобразно разпоредбите на чл.20, ал.2 ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП, Началник Сектор в СДВР, Отдел "Пътна полиция" СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на Д. административни наказания, както следва: глоба в размер на 300 (триста) лв./159.39 евро, на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП - за нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и глоба в размер на 200 (двеста) лв./102.26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца - за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите В. Д. и А. П. и писмени – писмени сведения от П. М. Д.; копия на скица на ПТП към Протокол 3

№15718/28.11.2025 г. и самия Протокол; възражение срещу АУАН; Заповед №513з9692/13.09.2024 г. на директора на СДВР /за компетентност на актосъставителя/ и Заповед №8121К-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи /за компетентност на АНО/.

Показанията на свидетелите Д. и П., които съдът кредитира като обективни и логични, са информативни относно обстоятелствата, при които в качеството на служители на ОПП-СДВР са посетили местопроизшествието, констатирали щетите по пътните съоръжения и по л.а. „***“ с рег. №****** и свид. Д. е съставил протокол за ПТП, въз основа на който и останалите данни по преписката е съставен процесният АУАН, въз основа на кйто е издадено обжалваното НОП.

Времето, мястото и участвалият в настъпилото ПТП автомобил се установяват по един категоричен и несъмнен начин от показанията на свидетелите Д. и П., както и от писменото сведение на жалб. П. Д., в което той признава, че именно той е управлявал автомобила, с който самокатастрофирал. В тяхна подкрепа са и всички събрани и приобщените писмени доказателства, без наличие на каквито и да е противоречия между тях. Въз основа на съставения протокол за ПТП, както и показанията на свид. Д. се установяват и причинените в резултат от ПТП материални щети по пътните съоръжения - бордюр и предпазна метална ограда /мантинела/ на разделителната ивица на пътя и на лек автомобил „***“ с рег. №******.

Що се отнася до механизма на настъпване на ПТП, съдът прие, че същият не е категорично изяснен, въз основа на събраните доказателства по делото и към настоящия момент вече са изчерпани възможностите за неговото установяване по несъмнен начин.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени в изискуемата от закона писмена форма и от компетентни органи. Въпреки това обаче, настоящият съдебен състав, при изпълнение на правомощието си да провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалваното НП, независимо от основанията, посочени в жалбата, констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на НП.

Същите са, както следва:

При съставянето на АУАН и наказателното постановление са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т.5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

На първо място, по отношение нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, от прочита на АУАН и оспореното НП е видно, че актосъставителят и наказващият орган не са 4 изпълнили задълженията си за детайлно описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени. Съгласно легалната дефиниция /§6, т.30 от ДП на ЗДвП/, пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В процесните АУАН и НП обаче не са изложени каквито и да било факти за причинени имуществени или неимуществени вреди, нито за пострадали хора и още повече, не са описани обстоятелствата по настъпване на ПТП, като не става ясно въз основа на кои доказателства са достигнали до извода, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП е именно несъобразяване на скоростта на управление на автомобила със състоянието на пътя, а не например спукана гума, както е посочил водачът Д..

Описанието на посочените правно значими факти се изчерпва с лаконично посочване, че привлеченото към отговорност лице, поради несъобразена скорост със състоянието на пътя /мокра настилка/ самокатастрофирал в бордюр и предпазна метална ограда на разделителната ивица.

Констатираната непълнота при словесното описание на обвинението в АУАН и издаденото въз основа на него НП не би могла да бъде запълнена и от анализа на доказателствения материал, посредством който се установява действителното причиняване на щети както по автомобила, управляван от П. Д., така и по пътни съоръжения – бордюр и мантинела, доколкото предвид обвинителната функция на АУАН и НП е предвидено изискването тези факти с оглед възможността за упражняване на правото на защита да бъдат описани в посочените документи.

Предвид това и доколкото това нарушение на процесуалните правила е рефлектирало неблагоприятно върху гарантираното от закона право на защита на жалбоподателя да узнае параметрите на претендираната спрямо него юридическа отговорност, представлява основание за отмяната на НП.

Липсата на категорични и несъмнени доказателства относно причините за ПТП, които да сочат извършено от страна на Д. /вкл. на основание разпоредбата на чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП/ нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водят и до нарушение на материалния закон и следващата от него отмяна на НП по този пункт.