Решение № 30 от 15.08.2022, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Котел, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тодорка Ст. Цончева при участието на секретаря Нелли Хр. Митева като разгледа докладваното от Тодорка Ст. Цончева Административно наказателно дело № 20212210200182 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е НП № 21-0287-000568 от 29.11.2021 г. на Началник група към в ОДМВР Сливен РУ Котел, с което на ДЖ. ЕД. В. / Jamal Eddin Waez/, роден на ********** в Румъния, с постоянен адрес Република Румъния, община Доброещи, село Фундени, ул. Чирешулуй 43 на основание чл.179 ал.2, пр. 1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200.00 лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП.

Жалбоподателят моли съда да отмени издаденото НП, като счита същото за неправилно. Твърди, че той не е извършил описаното нарушение, не е карал с несъобразена скорост и не е навлязъл в лентата за насрещно движение. Според него водача на товарния автомобил е навлязъл в неговата лента за движение.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призовано не се явява представлява се от адвокат А.Д. А. – АК Варна. Изцяло поддържат жалбата, като изразяват становище за незаконосъобразност на издаденото НП и молят за неговата отмяна.

Въззиваемата страна, редовно призована не се явява и не изпраща представител.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна 1 страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят на 27.11.2021г. около 08 :30 часа на път № I-7, километър 220 000, на територията на община Котел, управлявал лек автомобил марка „БМВ“ модел Х5, с рег. № IF30YUS. В зоната на десен завой при мокра хлъзгава настилка се удря с товарен автомобил Фолсваген ЛТ35 с Рег. № ******* управляван от К. Ст. Т., ЕГН **********, който се движел в насрещната лента за движение.

Свидетелите Н.Н. – мл. автоконтрольор в РУ Котел при ОДМВР Сливен и Х.Д. – мл. инспектор в РУ Котел при ОДМВР Сливен били изпратени на възникналото на 27.11.2021г. пътно транспортно произшествие на път № I-7 посока гр. Котел село Мокрен. При пристигането си установили удар между джип с румънска регистрация в зоната на десен завой и преобърнат бус на пътното платно, разстоянието между двете пътни превозни средства било около 100 метра, като товарният автомобил бил паднал на ударената си страна, а именно лявата. По пътната настилка имало множество стъкла, тъй като и двете пътни превозни средства били ударени. Не установили наличието на спирачен път. На място били извикани пожарен автомобил и екип на спешна медицинска помощ. На прокараната мантинела от страната на лентата за движение на товарния автомобил, имало видими следи от остъргване. Н.Н. – мл. автоконтрольор в РУ Котел съставил протокола за пътнотранспортно произшествие базирайки се на вижданията, както са били разположени автомобилите, тъй като нямало обективни находки на мястото на удара и проведения разговор с водача на товарния автомобил. Изготвили и скица на мястото на удара, която в голяма част се основавала на казаното от водача на товарния автомобил – К.Т., български гражданин, тъй като служителите на реда трудно осъществили словесен контакт с водача на лекия автомобил – Д.В., поради факта, че той е румънски гражданин и не говори български език. На мястото на пътно транспортното 2 произшествие нямало пострадали, затиснати или ранени хора, всички били в добро здравословно състояние и адекватни. През времето на разчистване на ударените автомобили жалбоподателят потърсил съдействието на свидетелката по делото К-.Г., за да му превежда, тъй като той не разбира български език. От действията на служителите на МВР, направената скица на произшествието водача на румънския автомобил разбрал, че му е съставен Акт серия АБ, № 033705 разбрал също, че той е виновен, а същия не се считал за такъв. К-.Г. указала съдействие на жалбоподателя, след което В. депозирал възражение срещу съставеният АУАН. Към възражението си жалбоподателят приложил и собственоръчно изготвена скица, основаваща се на неговите виждания за това как е последвал удара на 27.11.2021г.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, е издадено наказателно постановление № 21-0287-000568 от 29.11.2021 г. на Началник група РУ Котел в ОДМВР Сливен, с което на ДЖ. ЕД. В. /Jamal Eddin Waez/, роден на ********** в Румъния, с постоянен адрес Република Румъния, община Доброещи, село Фундени, ул. Чирешулуй 43 на основание чл.179 ал.2, пр. 1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200.00 лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП.

За изясняване на обстоятелството кой от двата автомобила е навлязъл в лентата за насрещно движение е назначена автотехническа експертиза. След компетентно извършените изследвания вещото лице е стигнало до категоричния извод, че лек автомобил марка „БМВ” модел Х5, с рег. № IF30YUS се е движело в своята лента за движение. Водачът се е ударил в товарен автомобил „Фолсваген“ ЛТ35 с Рег. № ******* управляван от К. Ст.

Т., който е навлязал в насрещната лента за движение и в момента на удара между двете МПС се е връщало в своята. Ударът между двата автомобила е бил в предната част на лекия автомобил и в задната част на товарния автомобил.

Установената по делото фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпити в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетелите при установяване на нарушението и при съставяне на акта, от заключението на назначената съдебно-автотехническа експертиза, както и от присъединените на 3 основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите, съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани отчасти, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Доколкото показанията им са еднопосочни, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия, събран по делото, доказателствен материал.

Относно показанията на свидетелите Н.Н. – мл. автоконтрольор в РУ Котел при ОД МВР Сливен и Ш. АЛ. К. – мл. инспектор - водач на специален автомобил при РС ПБЗН, съдът не приема в разминаващата се част с оглед възприетото от свидетеля Н., че между Ш.К. и пътник в автомобила на жалбоподателя са разговаряли на език различен от българския. В съдебно заседание Ш.К. заяви, че не говори румънски език, а знае турски. Въпреки, че владее друг език различен от българския, служителят на РС ПБЗН заяви, че не е провеждал разговор, а само се е опитвал с жестове да бъде разбран. Същия ясно заяви, че никой от екипа на ПБЗН пристигнал на място не е имал познания по румънски език, а допълни, че и той и колегите му, като служители към РС ПБЗН нямат правомощия да установяват самоличността на водачите.

Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания в частта в която са еднопосочни и кореспондират помежду си, като приема същите за достоверни и правдиви.

Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице по изготвената експертиза, според което неправомерното поведение на водача на товарния автомобил е причината за настъпване на процесното ПТП.

Заключението е обосновано, мотивирано и задълбочено, като за съда не съществува съмнение в неговата правилност.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган 4

Началник група РУ Котел към ОДМВР Сливен, съгласно заповед на Министъра на вътрешните работи.

Съдът установи, при извършената служебна проверка, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено веднага – в деня на получаване на преписката, тъй като лицето няма постоянен адрес в България, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В наказателното постановление също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, са описани както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Следва да се отбележи също, че производствата от административно наказателен характер имат санкционен характер и като такива оказват съществено неблагоприятно влияние в правната сфера на нарушителите, поради което правилата, по които се развиват, са разписани с императивни правни повели. Основополагащо място сред тези правила заема разпоредбата 5 на чл. 53 от ЗАНН, вменяваща задължение на компетентния наказващ орган да установи по категоричен начин деянието, извършителят и вината му, преди да пристъпи към приложение на санкционния състав. В случая липсват каквито и да е доказателства, въз основа на които актосъставителят е приел за осъществена отразената в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. При извършената проверка на място не са снети обяснения от свидетели – очевидци на нарушението /свидетелски показания на други очевидци от нарушението, които не са свързани по никакъв начин с участниците в инцидента и са напълно безпристрастни и непредубедени свидетели тъй като такива не са открити. Изводите на административно - наказващия орган досежно авторството на деянието не почиват на конкретни факти. В тежест на административно - наказващия орган законодателят е възложил процесуалното задължение да установи с допустимите от закона средства факта на нарушението и самоличността на извършителя, като противното винаги води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Безспорно е, че на процесната дата е настъпило ПТП с участието на посочените две МПС. По изложените съображения обаче съдът приема, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, а произшествието е резултат от виновното поведение на другия участник, а именно К.Т.. Удара между двете превозни средства се е случил в лентата за движение, където се е намирал автомобила на румънския гражданин, същия се дължи на неправомерното поведение на К.Т. управлявал автомобил „Фолксваген“, който навлиза в насрещната пътна лента частично, макар и предприемайки маневра за връщане в своята лента. Следователно с напускане на своята пътна лента и частично навлизане в насрещната пътна лента при наличие на забрана за това, указана с пътна маркировка, той е станал причина за настъпилото ПТП, което не е било обусловено от поведението на жалбоподателя Д.В.. При това положение съдът намира за недоказано твърдението в наказателното постановление, че жалбоподателят е станал причина за ПТП в зоната на десет завой при мокра хлъзгава настилка, след като губи управление над автомобила и навлиза в лента за насрещно движение, удряйки товарен автомобил, тъй като, както беше установено по делото, той не е напускал своята лента за движение. Когато е забелязал навлезлия в неговата лента товарен автомобил, той е нямал време за реакция да предотврати удара.