Определение № 477 от 13.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 477 гр. София, 13.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503277 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Норд секюрити“ ЕООД, в ликвидация, чрез ликвидатора, срещу определение № 124/08.10.2025 г. по гр. д. № 13/2025 г. на ОСМонтана, в частта по разноските, по чл. 248 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно постановено. Сочи, че неоснователно съдът е приел, че въпреки уважаване на жалбата, разноски в полза на жалбоподателя не се дължат. Сочи, че действително, производството по чл. 530 ГПК - за оспорване на вписване на обстоятелство, е охранително, по смисъла на чл. 530 ГПК. При преценка дължимостта на разноски в полза на молителя съдът не взел предвид промените в посочената норма - чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, според който в производството съдът присъжда разноски по реда на ГПК. Дружеството своевременно е направило искане за присъждане на разноски и представило доказателства за направени разноски. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да се присъдят 400 лв. адвокатски хонорар в производството пред ОС - Монтана.

Агенцията по вписванията оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че правилно съдът е отхвърлил искането на ликвидатора на дружеството за присъждане на разноски, предвид едностранния, охранителен характер на делото.

Моли да се потвърди определението.

Като съобрази становищата на страните и извършените по делото действия, настоящият състав приема следното :

След отменен отказ за вписване за прекратяване на дружеството и обявяване в ликвидация в хипотезата на чл. 274 а ТЗ – с решение № 15 от 05.06.2025 г. на ОС – Монтана, по гр. д. № 13/2025 г., с оспореното определение № 124/08.10.2025 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е оставено без уважение искането за присъждане на разноски в производството в полза на молителя. Съдът е приел, че регистърното производство има характер на охранително производство, по смисъла на чл. 530 ГПК, по което АПв не е страна, като се е позовал на многобройна практика на ВКС по въпроса. Единствена страна в производството е молителят, който е 1 заинтересован да се разреши въпроса относно отказа за вписване. Поради липсата на спор и на насрещна страна в производството, не може да се приложи правилото за присъждане на разноски и разноските остават в тежест на единствената страна в производството. Поддържа, че в практиката се приема, че нормата на чл. 26, ал. 5 ЗТРЛЮЛНЦ не е съобразен с едностранния характер на производството и следва да се тълкува корективно.

По частната жалба :

Формираната практика на ВКС (ч. т. д. № 1068/2023 г., ч. т. д. № 2250 по описа за 2021 г., ч. т. д. № 1250/2021 г., I т. о., ч. т. д. № 1603/2021 г., I т. о., ч. т. д. № 1292/2021 г., I т. о., ч. т. д. № 1641/2021 г., I т. о., ч. т. д. № 1409/2021, II т.о., ч.т.д. № 2176/2021 г., II т. о.), последователно приема, че с извеждането след 01.01.2008 г. на дейността по регистрация на юридически лица и търговци от съда и възлагането на Агенция по вписванията със ЗТР (обн. ДВ бр. 34/2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) на регистърното производство се отнема единствено характеристиката му на съдебно, а останалите белези на охранително производство - чл. 530 и сл. ГПК - остават. Изводът, че регистърното производство по чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ притежава характеристики на охранително производство съгласно чл. 530 ГПК, се подкрепя и от съображенията към т. 7 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на ОСС на ГК на ВКС и І-ва и ІІ-ра колегия на ВАС, мотивите по т. 9 от Тълкувателно решение № 5/2015 г. от 12.07.2018 г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, както и мотивите по т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС.

Дейността на длъжностното лице по регистрацията е по проверка за спазване на изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, като по свой почин има право дава конкретни указания на заявителя за привеждане на заявлението му в съответствие със законовите изисквания - чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Целта на производството е да съдейства на заинтересованото лице, за осъществяване на предоставени му със закона права, т. е. реализират се изгодни за него правни последици, без с крайния акт да се засяга чужда правна сфера. Поради това, на съдебно обжалване подлежи единствено отказът на длъжностното лице по регистрацията - чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, доколкото той възпрепятства постигане на целения от заявителя правен резултат.

Според становището на ВКС определение № 1136 от 08.05.2024 г. по ч. т. д. № 453/2024 г., т. к., І т. о. на ВКС, новата редакция на чл. 25, ал. 4, изр. второ ЗТРРЮЛНЦ, според която решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно, също не съдържа аргументи в подкрепа на тезата, че при отмяна на отказа решението подлежи на обжалване. Следва да се посочи също, че в чл. 25, ал. 1 ЗТР (сега ЗТРРЮЛНЦ) е уредена възможност за обжалване само на отказа на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението вписване, заличаване или обявяване, но не и на позитивния акт, с който искането се удовлетворява, доколкото обжалването на този акт е лишено от правен интерес за страната, поискала вписването.

Следователно съдът намира, че би била недопустима жалба, принципно допустима, съгласно чл. 25, ал. 4, пр. второ ЗТРРЮЛНЦ, подадена от страната, чието искане за отмяна неоснователния отказ от АВп е било уважено, какъвто е и процесният случай, поради липса на правен интерес.

В същото време съдът, по искане на страните в съответните срокове, може да допълни или измени решението в частта за разноските, като се произнесе с определение, подлежащо на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване 2 решението - арг. от чл. 248, ал. 3 ГПК.

В обобщение на изложеното, като съобрази установената практика, в която е приета необжалваемост на съдебния акт за отмяна на отказа на длъжностното лице по регистрацията да извърши вписване по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, по арг. от чл. 248, ал.

3 ГПК, за необжалваемо следва да се приеме и определението, постановено по чл. 248, ал. 1 ГПК - за изменение/допълване на такова решение в частта за разноските. (в този смисъл - определение № 903 от 30.10.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1573/2023 г., I т. о., определение № 1136 от 08.05.2024 г. по ч. т. д. № 453/2024 г., т. к., І т. о. на ВКС и др.) Частната жалба срещу такова определение по реда на чл. 248 ГПК е недопустима, на основание чл. 248, ал. 3, изречение второ ГПК и следва да се остави без разглеждане.

По изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба „Норд секюрити“ ЕООД, в ликвидация, ЕИК 201845113, срещу определение № 124/08.10.2025 г. по гр. д. № 13/2025 г. на ОС - Монтана, в частта по разноските, по реда на чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 477 гр. София, 13.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503277 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Норд секюрити“ ЕООД, в ликвидация, чрез ликвидатора, срещу определение № 124/08.10.2025 г. по гр. д. № 13/2025 г. на ОСМонтана, в частта по разноските, по чл. 248 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно постановено. Сочи, че неоснователно съдът е приел, че въпреки уважаване на жалбата, разноски в полза на жалбоподателя не се дължат. Сочи, че действително, производството по чл. 530 ГПК - за оспорване на вписване на обстоятелство, е охранително, по смисъла на чл. 530 ГПК. При преценка дължимостта на разноски в полза на молителя съдът не взел предвид промените в посочената норма - чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, според който в производството съдът присъжда разноски по реда на ГПК. Дружеството своевременно е направило искане за присъждане на разноски и представило доказателства за направени разноски. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да се присъдят 400 лв. адвокатски хонорар в производството пред ОС - Монтана.

Агенцията по вписванията оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че правилно съдът е отхвърлил искането на ликвидатора на дружеството за присъждане на разноски, предвид едностранния, охранителен характер на делото.

Моли да се потвърди определението.

Като съобрази становищата на страните и извършените по делото действия, настоящият състав приема следното :

След отменен отказ за вписване за прекратяване на дружеството и обявяване в ликвидация в хипотезата на чл. 274 а ТЗ – с решение № 15 от 05.06.2025 г. на ОС – Монтана, по гр. д. № 13/2025 г., с оспореното определение № 124/08.10.2025 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е оставено без уважение искането за присъждане на разноски в производството в полза на молителя. Съдът е приел, че регистърното производство има характер на охранително производство, по смисъла на чл. 530 ГПК, по което АПв не е страна, като се е позовал на многобройна практика на ВКС по въпроса. Единствена страна в производството е молителят, който е 1 заинтересован да се разреши въпроса относно отказа за вписване. Поради липсата на спор и на насрещна страна в производството, не може да се приложи правилото за присъждане на разноски и разноските остават в тежест на единствената страна в производството. Поддържа, че в практиката се приема, че нормата на чл. 26, ал. 5 ЗТРЛЮЛНЦ не е съобразен с едностранния характер на производството и следва да се тълкува корективно.

По частната жалба :

Формираната практика на ВКС (ч. т. д. № 1068/2023 г., ч. т. д. № 2250 по описа за 2021 г., ч. т. д. № 1250/2021 г., I т. о., ч. т. д. № 1603/2021 г., I т. о., ч. т. д. № 1292/2021 г., I т. о., ч. т. д. № 1641/2021 г., I т. о., ч. т. д. № 1409/2021, II т.о., ч.т.д. № 2176/2021 г., II т. о.), последователно приема, че с извеждането след 01.01.2008 г. на дейността по регистрация на юридически лица и търговци от съда и възлагането на Агенция по вписванията със ЗТР (обн. ДВ бр. 34/2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) на регистърното производство се отнема единствено характеристиката му на съдебно, а останалите белези на охранително производство - чл. 530 и сл. ГПК - остават. Изводът, че регистърното производство по чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ притежава характеристики на охранително производство съгласно чл. 530 ГПК, се подкрепя и от съображенията към т. 7 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на ОСС на ГК на ВКС и І-ва и ІІ-ра колегия на ВАС, мотивите по т. 9 от Тълкувателно решение № 5/2015 г. от 12.07.2018 г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, както и мотивите по т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС.

Дейността на длъжностното лице по регистрацията е по проверка за спазване на изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, като по свой почин има право дава конкретни указания на заявителя за привеждане на заявлението му в съответствие със законовите изисквания - чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Целта на производството е да съдейства на заинтересованото лице, за осъществяване на предоставени му със закона права, т. е. реализират се изгодни за него правни последици, без с крайния акт да се засяга чужда правна сфера. Поради това, на съдебно обжалване подлежи единствено отказът на длъжностното лице по регистрацията - чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, доколкото той възпрепятства постигане на целения от заявителя правен резултат.