Решение № 2014 от 26.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2014 гр. София, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Райна Мартинова

ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело №

20211100508147 по описа за 2021 година

С решение от 17. 02. 2021 год., постановено по гр. д. № 48353/2017 год. на СРС ІІ ГО 76 състав са отхвърлени искове, срещу С. ИВ. ХР. и ИВ. АЛ. ХР., предявени от Т.С. ЕАД, по чл. 124 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и 86 ЗЗД да се признае за установено, че дължат при условия на разделност исковите суми и за процесните периоди, като неоснователни. Оставено е без уважение искането на адвокат Д. и адвокат Л. за присъждане на адвокатски хонорар.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца Т.С. ЕООД.

Недоволен от така постановения неблагоприятен за него резултат ищецът предявява въззивна жалба, като прави оплаквания решението да е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано.

Районният съдия е приел, че от правна страна за пълнота давността е 3 години, считано от 26. 06. 2017 год., като не е покрит от давност, предвид падежа, и периодът от 01. 05. 2017 год. Целият период, който не е покрит с давност е признат, като по него има влязла в сила заповед и издаден изпълнителен лист. Това означава, че е признато и наличие на облигация, по арг. от чл. 237 ал. 4 ГПК.Лихвата, която би се дължала за периода, покрит с давност, не би могла да се присъди, тъй като за тази претенция ищецът е загубил правото за държавна/съдебна защита.

Районният съдия е приел, че възражението на ответника за погасяване на предявените искове по давност е основателно.

В раздел VІІ ОУ, 2008 год. чл. 32 ал. 1 са определени ред и срок, по които ответниците клиенти на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33 ал. 2 ОУ 2014 год. е уговорено плащане по обща фактура.

Моли за постановяване на решение, с което съдът да ответи обжалваното решение в съответната част, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго за уважаване на въззивната жалба и предявените искове изцяло.

Претендира разноски пред настоящата инстанция, както и възнаграждение за един юрисконсулт.

1

В писмени отговори, ответниците излагат становища, че решението е правилно, законосъобразно, съобразено и с актуалната съдебна практика, моли се за неговото потвърждаване.

С решението е прието, че главницата следва да се коригира с посочен процент, означаващо, че няма дължима, непогасена по давност сума. Клаузата на ОУ на ищеца за обща половингодишна изравнителна фактура представлява хипотеза на неравноправна клауза, тъй като тя има смисъл, само доколкото разтяга периода, непокрит от погасителната давност, а последната е уредена с императивни правни норми. Същото се отнася и до тази на чл. 32 ОУ, цитирана е практика на ВКС.

Претендират се разноски в размер на по 360 лева адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.

Въззивният съд е постановил разпореждане по чл. 267 ГПК на 01. 07. 2021 год.

Страните не са заявили пред въззивната съдебна инстанция доказателствени искания, попадащи в обхвата на чл.

266 ГПК.

Отговор от третото лице помагач на страната на ищеца на въззивната жалба не е депозиран.

Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съобразно нормата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна :

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е валиден и е допустим в обжалваната част – при осъществената служебна проверка, съобразно чл. 269 изр. 1 ГПК.

По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, според изр. 2 на същата правна норма.

По тези въпроси, настоящият съдебен състав намира решението и да е правилно, на следните съображения :

Рамките на въззивната жалба определят предмета на спора, обект на съдебен контрол от въззивната съдебна инстанция.

Според тези граници ищецът е недоволен от решението, освен в отхвърлителната част за главница и разноски, и в частта за лихва за забава.

Според задължителни за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

С решението по възражението за давност са изложени ясни и конкретни мотиви, с които въззивният съд се солидаризира, не следва преповтарянето им, и се препраща към тях съобразно правомощията на въззивната съдебна инстанция по чл. 272 ГПК.

Първоинстанционният съд е отхвърлил претенциите на ищеца в размер и за период, приемайки по възражение на ответника за изтекла погасителна давност за главницата по чл. 111 б. „в” ЗЗД, че ВКС е приел в практиката си тригодишната давност, с която съдът ще се съобрази поради инстанционния контрол.

Съдебната практика, посочена от районния съдия е задължителна за всички съдилища, ерго и за настоящия въззивен съдебен състав.

Съдът е отхвърлил предявените искове, доколкото е приел в мотивите на решението, че дължимите суми са погасени по давност на основание чл. 111 ЗЗД. С решението съдът е приел, че възражението на ответника за погасяване на предявените искове по давност е основателно. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 26. 06.

2020 год., районният съдия счита, че вземанията, станали изискуеми три години преди тази дата, са погасени по давност.

Според чл. 116 б. б пр. 1 ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск.

2

В случая тригодишната давност е изтекла за вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 16. 05. 2014 год., както правилно е извел правен извод районният съдия.

Според правната норма на чл. 155 ал. 1 т. 1, съответно т. 2 от Закона за енергетиката, „Чл. 155. (1) (Доп. - ДВ, бр.

74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини:

1. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска;

2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска;“, тоест правилно е прието от районния съдия, че задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски, равни или прогнозни – не са зависими от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.

Съобразно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 18.05.2012 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 3/2011 Г., ОСГТК НА ВКС, ПОНЯТИЕТО "ПЕРИОДИЧНИ ПЛАЩАНИЯ" ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 111, Б. "В" ОТ ЗАКОНА ЗА

ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ СЕ ХАРАКТЕРИЗИРА С ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОВТАРЯЩИ СЕ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ПАРИ ИЛИ ДРУГИ ЗАМЕСТИМИ ВЕЩИ, ИМАЩИ ЕДИНЕН

ПРАВОПОРАЖДАЩ ФАКТ, ЧИИТО ПАДЕЖ НАСТЪПВА ПРЕЗ ПРЕДВАРИТЕЛНО ОПРЕДЕЛЕНИ

ИНТЕРВАЛИ ОТ ВРЕМЕ, А РАЗМЕРИТЕ НА ПЛАЩАНИЯТА СА ИЗНАЧАЛНО ОПРЕДЕЛЕНИ ИЛИ

ОПРЕДЕЛЯЕМИ БЕЗ ДА Е НЕОБХОДИМО ПЕРИОДИТЕ ДА СА РАВНИ И ПЛАЩАНИЯТА ДА СА

ЕДНАКВИ. „Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. 3адълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Според чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката потребителите на топлинна енергия заплащат цената, определена предварително и известна на страните по договора, на месечни вноски. Предвидени са различни системи за плащане на действително потребеното количество енергия - на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация, като във всички случаи се касае за периодични плащания.“.

Процесният период е от м. 05. 2016 год. – м. 04. 2019 год. за главница стойност на топлинна енергия. Приложими са Общи условия на дружеството от 2014 год. Няма съмнение, че според чл. 33 ал. 1 от тези ОУ, 2014 год. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 дневен срок от датата на публикуването им в интернет страница на продавача. Според чл. 33 ал. 1 ОУ от 2016 год., клиентите са длъжни да заплащат тези суми по чл. 32 ал. 1 в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Константната съдебна практика е, че неоснователно е и оплакването на въззивника-ищец относно погасителната давност и приложението на ОУ на ищеца. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/.

3

Определянето на срок за изпълнение на задълженията в общата фактура и срока за плащане по чл. 33 от ОУ от 2014 г., с който жалбоподателят свързва началния момент, от който започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение на ответниците - арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, и не променя началото на давностния срок, който тече от първо число на месеца след този, за който е доставена ТЕ. Ето защо давността върху прогнозните вземания за цената на ТЕ помесечно до датата, която е приел и районният съдия, е погасено по давност. Главното вземане 3 години преди датата на подаване на заявлението на 26. 06. 2020 год. за периода м. 05. 2016 год. – 30. 04. 2017 год. е погасено по давност.

Въззивният съд намира, че вземанията на ищеца, дължими до три години преди датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са погасени по давност.

Ето затова ответникът не дължи на дружеството стойността на незаплатената топлинна енергия, доставена му за този период в приетите от районния съдия стойности.

Изложеното обуславя потвърждаване като правилно на решението в обжалваната част, в която искът е отхвърлен за процесната сума и период, като погасен по давност, рефлектиращо в същия аспект и върху претенцията за лихва върху тази главница, като акцесорна и несамостоятелна, консекутивно следваща съдбата на главната такава, а същото важи и по отношение на претенцията за разноски.