Решение № 15232 от 30.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15232 гр. София, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110123521 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 310 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от Т. К. Ш. (ищец) срещу „Столичен автотранспорт“ ЕАД (ответник) обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1. конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 71/01.04.2022г. на работодателя;

2. конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност;

3. осъдителен иск по чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 10800.00 лева за времето, през което ищецът е останал без работа след твърдяното незаконно уволнение в периода 01.04.2022г. – 01.10.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.05.2022г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 14.03.2018г. е заемал длъжността шофьор, единичен автобус, в поделение „Земляне“ на ответното дружество, но със Заповед от 01.04.2022г., връчена му по пощата, трудовото му правоотношение било прекратено с дисциплинарно уволнение за неявяване на работа в три последователни дни, което нарушение твърди, че не е извършил. Оспорва заповедта с довод, че същата е немотивирана; че е издадена от некомпетентен орган; че е съставена без да са му били изискани писмени обяснения по чл. 193 КТ, както и че не е била преценена тежестта на евентуално извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Представя доказателства и заявява доказателствени искания за представяне на личното му трудово досие от ответника, за 1 допускане на счетоводна експертиза и за изслушване на свидетели. Претендира разноски.

Ответникът не оспорва, че ищецът е бил негов служител до 01.04.2022г. Оспорва претенцията като неоснователна с твърдение, че заповедта е издадена от компетентен орган и след спазване на императивните правила на закона. Сочи, че в дисциплинарното производство било установено извършено от ищеца нарушение, изразяващо се в неявяване на работа за три последователни дни без оправдателен документ, поради което и на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ вр.чл.190, ал.1, т.2 КТ е наложил наказание дисциплинарно уволнение. Представя доказателства и поддържа искане за допускане на свидетели, както и за изготвяне на исканата от ищеца счетоводна експертиза след справка в счетоводството на ответника. Претендира разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли предявените искове да бъдат уважени, да се присъдят разноски и прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна. Твърди, че дисциплинарната преписка е непълна, не били спазени законовите срокове за дисциплинарно производство, няма заповед за неговото образуване. Оспорва заповедта за уволнение като незаконосъобразна с довод за нарушена процедура по искане на обяснения, позовавайки се на различни дати на писмо-искане от 07.02.2022 г и докладна записка от 03.02.2022 г, на невръчването на такова искане, на несъответствие на докладна записка от 23.02.2022 г с атакуваната заповед и на разминаване в датите на неявяване.

Ответникът „Столичен автотранспорт“ ЕАД уведомен за с.з. се представлява от адв. Д.

Г., която моли претенциите да бъдат отхвърлени, да се присъдят разноски и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар, претендиран от насрещната страна. Излага съображения, че разминаване между РЗИ и личния лекар на ищеца относно датите за неявяването му е било заявено от последния, проучено от работодателя чрез изискване на информация от личния лекар на ищеца и РЗИ и писмени обяснения от служителя, поради което и не е бил наказан за неявяването си на работа на тази дата, а само за датите 19, 20 и 21 януари 2022 г, поради липса на документи, които да оправдаят отсъствието му. В срок представя писмена защита, в която навежда твърдения за фактическата и правната страна на спора, подобни на тези в отговора.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е трудов договор № 23/14.03.2018г., по силата на който ищецът е постъпил на 16.03.2018. на работа по трудово правоотношение в „Столичен автотранспорт“ ЕАД на длъжността шофьор, единичен автобус, в поделение „Земляне“ на пълно работно време при осемчасов работен ден от 8.00ч. до 16.30ч. съгласно представения правилник за вътрешния трудов ред на предприятието. Основното месечното възнаграждение било определено на 854,61.00 лева. Договорът включвал клауза за изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя, като след изтичането му договорът се е трансформирал в безсрочен по силата на закона – чл.71, ал.2 КТ. Към него е приложена длъжностна характеристика за заеманата позиция, съгласно която в основните задължения на служителя се включват явяването на 2 работа в определеното по наряд време; задължения преди излизане от гараж, задължения за изпълняване на количествено и качествено трудовата си задача, спазвайки изискванията за регулярност и точност след излизане от гаража /движение по определен маршрут и по разписание; изпълнение с пълен обем на заложените по план курсове и километри маршрутен пробег; поддържане на определена експлоатационна скорост/. Към договора е приложен и бонусен лист за длъжността. Договорът е подписан от Изпълнителния директор Слав Монов, за който от справка в ТР се установява, че е изпълнявал длъжността към тази дата и към момента.

Приложена е справка от 16.03.2018г. за подадени уведомления по чл.62, ал. 5 КТ, между които и такова за сключения с Т. Ш. трудов договор.

Трудовият договор е няколкократно изменян с допълнителни споразумения от 12.10.2018 г., 05.02.2019 г., 09.04.2019 г., 05.03.2020 г. и 16.03.2021 г., според последното от които основното месечно трудово възнаграждение на Т. Ш. било определено на 1391.50 лева. Споразумението е подписано за работодател от изпълнителния директор, като в документа е отразен основанието на предоставеното му за това правомощие.

Не се спори и се признава от ответника, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността шофьор, единичен автобус, в поделение „Земляне“ на „Столичен автотранспорт“ ЕАД за периода 14.03.2018 г. – 01.04.2022 г.

Приложено е трудовото досие на ищеца, от което се установява, че му е налагано дисциплинарно наказание „забележка“ със заповед от 20.01.2021 г за това, че на 14.01.2021 г при работа с автобус инв. № 1306 не е спазил противоепидемичните мерки – превозвал е пътник в забранената зона, както и със заповед от 01.07.2021 г за това, че на 21.06.2021 г е закъснял за работа с 1 час и 25 минути. Налична по делото е и заповед от 23.02.2022 г, с която на ищеца е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че на 22.02.2022 г около 13,30 часа при работа с автобус инв. № 1306 по маршрутна линия 59 от Владая посока Мърчаево вози малко дете, което му е в скута, с риск за ПТП. Посочените дисциплинарни наказания не са предмет на настоящото производство, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Налична по делото е докладна записка от 03.02.2022 г от инж. Бисен Китов – началник автоколона, адресирана до директора на АП „Земляне“, с която е докладвано, че водач № 350 Т. К. Ш. не се е явил на работа на 18.01.2022 г., 19.01.2022 г., 20.01.2022 г. и на 21.01.2022 г., за което не представил оправдателен документ. От изписаното ръкописно върху документа се установява, че е указано да се изпрати с искане за предоставяне на оправдателен документ.

Представено е писмо-искане № 127/07.02.2022 г. от директора на поделение „Земляне“, адресирано до ищеца, от текста на което се установява, че на основание чл. 193, ал. 1 КТ и във връзка с докладна записка от 03.02.2022 г по повод на извършено дисциплинарно нарушение – неявяване на работа от 18.01.2022 г – 21.01.2022 г се иска предоставяне на 3 обяснения в срок от три работни дни, считано от получаване на писмото. Към това писмо е представено известие за доставка с пощенско клеймо от 08.02.2022 г, от което обаче не става ясно какъв документ е изпратен до ищеца. Видно от отразяването в известието – пратката е останала „непотърсена“.

По делото е налична и втора докладна записка от началник служба „УРОК“ – инж. К. К., от 23.02.2022 г, адресирана до директора на АП „Земляне“, с която е докладвано, че водач № 350 Т. К. Ш. не се е явил на работа на 18.01.2022 г., 19.01.2022 г., 20.01.2022 г. и на 21.01.2022 г., за което не представил оправдателен документ. От изписаното ръкописно върху документа се установява, че е указано да се изпрати с искане за предоставяне на писмени обяснения от водача.

Установява се, че е изготвено искане за даване на обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ от директора на поделение „Земляне“ до ищеца Т. К. Ш. на 23.02.2022 г, получено от последния лично на 23.02.2022 г. Още същия ден ищецът е подал писмени обяснения с вх.

№ 304/23.02.2022 г, в които е посочил, че няма вина и е поискал работодателят да се свърже с РЗИ и личния му лекар с оглед установяване има ли разминаване от РЗИ. От ръкописния текст на документа е видно, че е разпоредено да се изиска информация от тези лица, а по делото са налице и писмата, изпратени до директора на СРЗИ. В отговор е постъпило писмо от директора на СРЗИ вх. № 406/18.03.2022 г, от съдържанието на което се установява, че Т.

К. Ш. е бил поставен под задължителна изолация в домашни условия за периода от 14 дни, считано от датата на потвърдителното лабораторно изследване /05.01.2022 г/, като на 20.01.2022 г. е бил направен бърз антигенен тест с отрицателен резултат, което не е предпоставка за поставяне на лицето под задължителна изолация. Посочено е, че СРЗИ няма отношение към издаването на болнични листове и не разполага с информация за такива.

От становище от д-р М. Сапарева – лекар, главен специалист СТМ, от 02.03.2022 г се установява, че ищецът е представил 2 броя болнични листове – с № Е20213219656 за 7 дни, считано от 29.01.2022 г до 04.02.2022 г и с № Е20213219535 – за 14 дни карантина, считано от 04.01.2022 г. до 17.01.2022 г., както и медицинско направление-талон, издаден на 25.02.2022 г от д-р Алексов, с което уведомява, че след края на визираната временна нетрудоспособност лицето не е било в състояние да превозва хора в следващите 3 дни. В становище е изразено мнение, че представените оправдателни документи не са относими към визираните нарушения. По делото е представено и самото направление изх. № 34/04.01.2022 г на д-р Алексов, датирано най-долу с дата 25.02.2022 г., от съдържанието на което се установява, че е издадено по искане за „консултация“, поставена е диагноза „пост ковид 19“, и е изпратен за „пациента е пол. за Ковид 19 на 0401, изпратен на 05.01 излезнал резултат. Карантира 1 ден след края на б.л., който е издаден на 04.01. Лицето не е било в състояние да превозва хора следващите три дни.“ Намира се по делото и предписание за изолация в домашни условия, от което се установява, че ищецът е поставен в изолация от 05.01.2022 г. до 18.01.2022 г.

Приложена е декларация по чл. 333, ал. 1 и ал. 3 КТ, от която се установява, че е връчена при отказ на лицето да я получи, удостоверен с подписа на двама свидетели – К. К. и Е. С.

4 на 01.04.2022 г.

Приложена е Заповед № 71/01.04.2022 г. на изпълнителния директор, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение и правоотношението му е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, поради допуснати от него нарушения, както следва: служителят не се е явил на работа в течение на три последователни дни, а именно 19.01.2022 г., 20.01.2022 г., 21.01.2022 г., като не е уведомил работодателя за това и не е представил оправдателен документ за отсъствието си – болничен лист по образец. В заповедта е посочено, че при издаването са съобразени дадените докладни записки, писмените обяснения, писмото на СРЗИ, представените медицински документи и становище. Въз основа на анализът им е заключено, че за служителя е налице уважителна причина за неявяването му на работа на 18.01.2022 г, поради констатираното разминаване между издадения болничен лист от 04.01.2022 г и предписанието за изолация, а по отношение на датите 19.01.2022 г., 20.01.2022 г., 21.01.2022 г. е прието, че служителят не е представил болничен лист за отпуск за временна неработоспособност, не е налице предписание от СРЗИ, няма разминаване в представените болнични листове и предписание, поради което работодателят е приел, че е налице дисциплинарно нарушение. В заповедта е обсъдено, че представеното медицинско направление, наречено „искане за консултация“ не е възможно да е издадено на 04.01.2022 г, тъй като тази дата предшества неявяването на служителя на работа, а също и на дата 25.02.2022 г, тъй като е изминал месец след неявяването на служителя на работа, поради което този документ не е приет за такъв, оправдаващ отсъствието на служителя. Заповедта е връчена на ищеца при отказ да я получи, удостоверен с подписа на двама свидетели К. К. и Е. С. на 01.04.2022 г.