Определение № 2153 от 29.08.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1298/2024
- Вид
- Определение № 2153
- Подписан
- 29.08.2024
- В сила
- 28.08.2024
- Състав
- Таня Ташкова Русева Маркова, Тихомир Руменов Рачев, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 5 и 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2153 гр. Бургас, 28.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Таня Т. Русева Маркова
Членове:
Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно частно гражданско дело № 20242100501298 по описа за 2024 година и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрисконсулт Иван Недков, срещу Разпореждане № 2098 от 02.08.2024 г. по ч. гр. д. № 871/2024 г. на Районен съд – Несебър, с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. М. И., за следните суми:
6701,52 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 7053053032 от 18.09.2020 г.; 3115,57 лв. – договорна лихва за периода от 19.03.2022 г. до 25.03.2024 г., както и сумата от 2471,24 лв. – лихва за забава за периода от 20.03.2022 г. до 27.07.2024 г.
Жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, защото за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и за достатъчната индивидуализация на вземането не е необходимо заявителят да посочва какъв е размерът на отпуснатия кредит, кога сумата по кредита е усвоена от длъжника, какъв е размерът на месечните анюитетни вноски, кога е техният падеж, как се определя лихвения процент на договорната лихва и т.н. Тези въпроси се решавали по същество при евентуален исков процес по чл. 422 ГПК. В производството по чл. 410 ГПК съдът не можел да събира доказателства, нито можел да прави изводи относно представени такива. Според жалбоподателя разглеждането на въпроса дали са плащани суми, отнасяни за погасяване на вземания, произтичащи от неравноправни клаузи, би бил относим към съществуване на предявените вземания, но разглеждането му предполага спор, какъвто в случая няма, защото длъжникът още не участва в производството.
На следващо място, жалбоподателят счита, че неправилно заповедният съд не 1 е приложил разпоредбата на чл. 23 ЗПК, след като е констатирал недействителност на процесния договор за кредит. В жалбата се изтъква още, че съдът следи служебно и в заповедното производство за нарушение на чл.
22 ЗПК и прилага последиците на чл. 23 ЗПК, но само ако самото нарушение е видно от договора и общите условия към него. Жалбоподателят моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и настоящият съд да се произнесе по същество.
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК.
Въз основа на данните по делото настоящият състав намира следното за установено от фактическа страна:
На 28.06.2024 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подала заявление до Районен съд – Перник (впоследствие делото е препратено по компетентност на Районен съд – Несебър) за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. М. И. за издаване на горепосочените суми. Посочено е, че вземанията са прехвърлени на заявителя от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД.
Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение е приложен договорът за потребителски кредит между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – кредитодател, и Д. М. И. – кредитополучател. От него е видно, е отпуснатата сума е 6500 лв. Длъжникът е поел задължение за заплащане на застрахователна премия в размер на 2412,57 лв. (1992,88 лв. по услуга „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА (bill)“ и 419,59 лв. по услуга „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill)”. Общата сума на кредита е 8912,47 лв. Лихвеният процент е 41,12 %, като се начислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. За нуждите на договора лихвеният процент се изчислява като 1/360-та част от 41,12 %. Годишният процент на разходите е 49,05. Общата дължима сума от потребителя е 16941,47 лв. В договора се съдържа погасителен план.
Към заявлението е приложена и декларация от Д. М. И. за присъединяване към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“.
С Разпореждане № 2004 от 25.07.2024 г. по ч. гр. д. № 871/2024 г.
Районен съд – Несебър е констатирал, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е нередовно и е дал указания на заявителя изрично да посочи от какви компоненти е формиран вписаният в договора за потребителски кредит годишен процент на разходите от 49,05 %, като конкретизира включена ли е в него застрахователна премия и договорна лихва (съобразно цитирания лихвен процент от 41,12 %), респективно договорна лихва, начислена върху сумите за застрахователна премия (ако е начислявана по този начин) и да изложи твърдения посочени и изяснени ли са тези компоненти на длъжника към момента на сключване на договора и ако да – по какъв начин; от какви различни пера е формирана всяка от посочените 41 броя вноски от по 403,37 2 лв., респективно 42-ра вноска от 403,30 лв. и включени ли е в тези вноски застрахователна премия и договорна лихва; да заяви изрично начина на формиране на договорната лихва от 41,12 % за периода на договора, включена в общата стойност на плащанията (16 941,47 лева) и разсрочена по погасителен план – дали е начислена само върху сумата от 6500 лева, означена като размер на кредита, или върху сума, включваща застрахователна премия и други компоненти, в това число да посочи по какъв начин е определен годишен процент именно от 41,12 % при лихва в размер на 8029 лв. и прилагане на правилото в чл. 9.2 от договора за изчисляване на лихвата ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, включително да посочи как размерът от 8029 лв. – възнаградителна лихва за целия период на договора отговаря на 41,12 % – годишен лихвен процент; да посочи дали по договора има постъпили плащания от страна на кредитополучателя и какъв е общият размер на извършените плащания по договора. Заявителят е предупреден, че при неизпълнение на указанията съдът ще отхвърли заявлението.
На 01.08.2024 г. е постъпила молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В нея е посочено, че сумата на кредита е в размер на 8912,47 лв., който е съставен от 6500 лв. – главница по кредита, и 2412,47 лв. – застрахователна премия. Разяснено е, че ГПР и общата сума, дължима от потребителя, са изчислени към момента на сключване на договора, като в договора са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин. Така ГПР възлизал на 49,05%. Договорната лихва се изчислявала ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита.
В молбата се сочи, че кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита на 42 бр. месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежа на всяка отделна вноска, като първите 41 бр. вноски са в размер на 403,37 лв. всяка, а последната е изравнителна и е в размер на 403,30 лв. Заявителят е посочил, че „за неуточнените в тази молба указания“ (т.е. неизпълнените указания) следва да бъде обърнато внимание на практиката на редица окръжни съдилища по отношение на заповедното производство. Аргументите са цитирани и в частната жалба, затова няма да бъдат преповтаряни тук.
С обжалваното разпореждане от 02.08.2024 г. Районен съд – Несебър е приел, че указанията му не са изпълнени от заявителя. Посочил е, че указанията имат за цел (чрез въвеждане на нужните твърдения) да осигурят на съда възможност за преценка както за неравноправност на клаузите по договора за кредит, така и нищожността на договора по смисъла на чл. 19, ал.
5 и 22 ЗПК във връзка с формирания ГПР. Съдът е акцентирал на факта, че договорната лихва надвишава чистата стойност на кредита; че не е ясно как е формиран ГПР; че сборът от застрахователната премия и договорната лихва надвишава близо 200% сумата на кредита. В определението се изтъква, че при евентуална нищожност на договора съдът би бил длъжен да приспадне платени недължими лихви, застраховки, такси и др. от главницата, за да 3 присъди само нея на основание чл. 23 ЗПК. Поради тези мотиви съдът е приел, че заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.
Подадената частна жалба е неоснователна. Аргументите за това са следните:
Настоящата инстанция не приема изложените от жалбоподателя доводи, че поставените от районния съд въпроси касаят съществото на спор, какъвто още не съществува. Облекчената процедура по чл. 410 ГПК не освобождава заявителя от ангажимента да посочи фактите и обстоятелствата, въз основа на които ангажира отговорността на длъжника. Това е условие за редовност на заявлението съгласно чл. 410, ал. 2, във връзка с чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Освен това, както е посочил районният съд, в случая се касае за потребителски кредит и дадените от него указания имат за цел (чрез въвеждане на нужните твърдения) да осигурят на съда възможност за преценка както за неравноправност на клаузите по договора за кредит, така и нищожността на договора по смисъла на чл. 19, ал. 5 и чл. 22 ЗПК във връзка с формирания ГПР. Потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика с оглед както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност. Поради това съществува реален риск, особено поради незнание, потребителят да не се позове на правната норма, предназначена да го защити. Ето защо СЕС приема, че националните съдилища да проверяват са длъжни да проверят дали са нарушени разпоредби относно защитата на потребителите с цел да се компенсира неравнопоставеността между потребителя и продавача или доставчика (в този смисъл е Решение от 21.04.2016 г. по дело C‑377/14 на СЕС, т. 67; Решение от 04.10.2007 г. по дело C-429/05, т. 61 и 65).
Въззивният състав счита, че въпреки дадените конкретни и ясни указания от районния съд заявителят не е изпълнил нито едно от тях. В уточнителната молба само се цитират клаузи от договора за потребителски кредит, с което се цели да се заобиколи даване на директен отговор на въпросите на съда. Нещо повече, самият заявител е признал, че не е изпълнил част от указанията на съда, защото не смята, че е длъжен. Както бе отбелязано по-горе, тази теза на заявителя е погрешна.
Неоснователни са и наведените в частната жалба доводи, че неправилно районният съд е дал указания на заявителя да посочи има ли постъпили плащания от длъжника, за каква сума и кои от претендираните вземания са погасени. В решение от 30.06.2022 г. по дело C-170/21, СЕС приема, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, включително служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора. След като се касае за служебно задължение на съда, вън от съмнение е възможността да дава указания на страните при неяснота.
Предвид изложеното, районният съд правилно е отхвърлил изцяло 4 заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2098 от 02.08.2024 г. по ч. гр. д. № 871/2024 г. на Районен съд – Несебър.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5