Решение № 45 от 02.04.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 4* гр. П. , 02.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Т. Георгиева Панова

Членове:

Методи Н. Здравков

Жанета Д. Георгиева при участието на секретаря Вергиния Н. Петкова като разгледа докладваното от Жанета Д. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20214400*00142 по описа за 2021 година

Производство по чл. 2*8 и сл. от ГПК.

С решение № 12/1*.01.2021 г. по гр.д. № 39*6/2020 г. П.ския т районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от Д. В. Д. против „***“ ЕООД, гр. С., ЕИК *** иск с правно основание чл. 4 39 от ГПК за признаване за установено по отношение ответника, че ищецът не дължи на ответника за обща сума в размер на 1 27* лв., от които 1 2*0 лв. - главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2013 г. до окончателното й заплащане и сумата от 2* лв. – разноски по ч.гр.д. № 1883/2013 г. по описа на ПлРС, за събирането на които е образувано изп. дело № 2018***0401367/2018 г. по описа на ЧСИ Т.К., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС П..

Със същото решение П.ският районен съд е осъдил на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК Д. В. Д. да заплати на „***“ ЕООД, гр. С., ЕИК *** сумата от 100 лв. за направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивника Д. В.

Д., който чрез пълномощника си адвокат П. А. от ПлАК обжалва пред ПОС в законния срок. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, незакосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Според въззивника правилно ПлРС е приел, че давността е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 1883/2013 г. по описа на ПлРС на 12.04.2013 г., както и правилни е приел, че след образуване на изп. дело № 2014***04010*7 по описа на ЧСИ К. А., рег. № *** и район на действие ОС С.З. на 22.04.2014 г. давността е прекъсната до 26.06.201* г. и от този момент е започнала да тече нова петгодишна давност в съответствие със задължителните постановки на т. 10 от ТР № 2/26.0*.201* г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от който момент е загубило действие ППВС №3/1980 г.. Неправилно според въззивния първоинстанционният съд е приел, че давността е прекъсната с образуване на 06.06.2018 г., тъй като в същата взискателят е посочил изпълнителни способи и е извършил възлагане по чл.

18 ал. 1 от ЗЧСИ. Според въззивника в молбата от 06.06.2018 г. липсва изрично волеизявление за възлагане по смисъла на чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ, тъй като посочването на начин на изпълнение по чл. 426 ал. 2 от ГПК, в случая – налагане на запор върху сметка в „***“ ЕАД не може да бъде приравнено на възлагане по чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ. Като цитира т. 10 от ТР № 2/26.0*.201* г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивникът прави извод, че първото изпълнително действие, с което би била прекъсната давността е извършено на 07.08.2020 г., когато е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, видно от известието за доставяне, а не както неправилно е приел ПлРС – 10.08.2020 г.. Според въззивника от 26.06.201* г. до 07.08.2020 г. са изминали повече от * години, поради което вземането на взискателя е погасено по давност и искът с правно основание чл. 439 вр. чл. 124 от ГПК се явява изцяло основателен и доказан. Моли се въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на ПлРС и да постанови друго, с което да уважи предявения иск по чл. 439 от ГПК. С жалбата се претендират направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Представя се квитанция за внесена държавна такса по въззивната жалба.

В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „***“ ЕООД, гр. С., ЕИК ***, чрез процесуалният й представител юрисконсулт Й. К., с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Според въззиваемата страна с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ Т.К., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС П. на 06.06.2018 г. давността по отношение на вземането е прекъсната, тъй като в същата е изрично поискано както налагане на запор върху банковата сметка на длъжника, за което е заплатена и дължимата такса, така и е извършено възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, поради което към датата на подаване на исковата молба /ИМ/ 18.08.2020 г. вземането към длъжника не е погасено по давност. В заключение се моли въззивният съд да отхвърли въззивната жалба и да потвърди 2 обжалваното решение на П.ския районен съд, като присъди на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение. При евентуалност се прави възражение за прихващане по чл. 103 от ЗЗД на присъдени разноски между страните, както и възражение по чл. 78 ал. * от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на въззивника.

В съдебното заседание въззивника не се явява и не се представлява, но чрез пълномощника си адвокат А. депозира писмено становище, в което поддържа въззивната жалба и претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна не се представлява по делото.

Въззивният окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 2*9 ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана от съда.

С ИМ депозирана пред ПлРС ищецът Д. В. Д. е предявил против ответника „***“ ЕООД, гр. С., ЕИК *** иск с правно основание чл. 439 ал. 2 от ГПК за признаване за установено по отношение ответника, че ищецът не дължи паричните суми, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1883/2013 г. на ПлРС и образувано изпълнително дело № 2018***0401367/2018 г. по описа на ЧСИ Т.К., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС П. поради изтекла погасителна давност по отношение на вземането на 22.0*.2018 г. преди образуване на изпълнителното дело на 06.06.2018 г. и извършване на първото изпълнително действие по същото, прекъсващо давността на 07.08.2020 г., а именно връчване на запорно съобщение върху трудовото възнаграждение на ищеца от „***“ ЕООД.

В отговора на ИМ, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК пред ПлРС ответникът „***“ ЕООД, гр. С., ЕИК *** чрез процесуалният й представител юрисконсулт Й. К. оспорва основателността на предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК. В отговора се твърди, че е образувано изпълнително дело № 2014***04010*7 по описа на ЧСИ К. А., рег. № *** и район на действие ОС С.З., по което са поискани и извършвани изпълнителни действия, каквито са поискани и извършвани и по изпълнително дело № 2018***0401367/2018 г. по описа на ЧСИ Т.К., рег. № *** при КЧСИ и район 3 на действие ОС П., поради което давността по отношение на вземането е прекъсвана многократно.

За да отхвърли предявения иск, П.ският районен съд е приел, че вземането не е погасено по давност, като в случая е приложима общата *годишна давност по арг. от чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, която е започнала да тече, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение - 22.0*.2013 г., прекъсната е с образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ К. А., рег. № *** и район на действие ОС С.З. на 22.04.2014 г. и не е текла до 26.06.201* г., от който момент е започнала да тече нова давност, прекъсната с образуване на изпълнителнителното дело пред ЧСИ Т.К. на 06.06.2018 г., в молбата за образуване на което взискателят е поискал предприемане на действия, които обезпечават събиране на вземането чрез налагане на запор върху банковата сметка на длъжника в „***“ ЕАД и е извършил възлагане по чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ, както и в последствие с наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника със запорно съобщение, изпратено на 07.08.2020 г. и връчено на 10.08.2020 г.. При съобразяване на посочените по-горе прекъсвания на давността, след всяко от които е започнала да тече нова петгодишна давност, ПлРС е приел, че погасителната давност за вземането не е изтекла към датата на подаване на ИМ – 18.08.2020 г.. П.ският районен съд е приел, че в случая са приложими разрешенията, дадени в ППВС №3/1980 г. и т. 10 на ТР№ 2/2013 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като до 26.06.201* г. – датата на постановяване на ТР № 2/2013 г. и отмяна на в ППВС №3/1980 г. с оглед образуваното изпълнително дело пред ЧСИ К. А., рег. № *** и район на действие ОС С.З. давност за вземането не е текла, а по второто образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Т.К., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС П. са поискани и извършвани изпълнителните действия, прекъсващи давността описани в решението.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Безспорно се установява от приложеното към доказателствата по делото в първата инстанция ч.гр.д. № 1883/2013 г. на ПлРС, че по същото е издадена влязла в сила на 22.0*.2013 г. заповед по чл. 410 от ГПК № 1083/12.04.2013 г. в полза на взискателя „***“ ЕООД, гр. С., ЕИК *** против длъжника Д. В. Д. за сумата от 1 2*0 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 4

11.04.2013 г. до окончателното й заплащане и за сумата от 2* лв. направени деловодни разноски. Установява се, че вземането на взискателя произтича от договор за кредитна карта между длъжника и „***“ ЕАД, сключен на 30.04.2008 г. и договор за цесия, сключен на 29.11.2010 г. между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД, гр. С..

Безспорно се установява от приложеното към доказателствата в първата инстанция в препис изпълнително дело № 2014***04010*7 по описа на ЧСИ К. А., рег. № *** и район на действие ОС С.З., че същото е образувано на 22.04.2014 г. по молба на взискателя „***“ ЕООД, гр. С., ЕИК *** против длъжника Д. В. Д. въз основа на изпълнителния лист, издаден на 28.0*.2013 г. в изпълнение на влязлата в сила заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1883/2013 г. на ПлРС, посочена по-горе. Установява се, че с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, но изпълнителни действия по същото не са извършвани и изпълнителният лист е върнат на взискателя по молба на негов пълномощник на 07.03.2018 г..

Безспорно се установява от приложеното към доказателствата в първата инстанция в препис изпълнително дело № 2018***0401367/2018 г. по описа на ЧСИ Т.К., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС П., че същото е образувано на 06.06.2018 г. по молба на взискателя „***“ ЕООД, гр. С., ЕИК *** против длъжника Д. В. Д. отново въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 1883/2013 г. на ПлРС. Установява се, че с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор върху банковата сметка на длъжника в „***“ ЕАД и е внесъл дължимата сума за такса към ЧСИ във връзка с налагане на запора, както и че на 21.06.2018 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „***“ ЕАД, гр. С..

Установява се от уведомлението от „***“ ЕАД, гр. С. до ЧСИ изх. № от 27.06.2018 г., че запорът е наложен по откритите в банката банкови сметки на длъжника. Установява се, че на 28.07.2020 г. по изпълнителното дело е постъпила нова молба от взискателя, с която е поискано налагане на запор върху всички установени активи на длъжника, както и запори върху установените доходи от трудови договори или от пенсия. Установява се, че на 31.07.2018 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „***“ ЕООД, гр. С., с което е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника до размера на задължението му по изпълнителното дело, което е връчено на третото задължено лице на 07.08.2020 г. видно от известието за доставката му.

Съгласно разпоредбата на чл. 439 ал. 1 ГПК длъжникът има право да оспори с иск изпълнението срещу него, като претенцията му може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.