Решение № 260052 от 04.03.2021, Районен съд - Карлово

Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година 04.03.2021 Град КАРЛОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд втори граждански състав

На четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЛАДИМИР ИВАНОВ

Секретар: Цветана Чакърова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 466 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда на чл.422 от ГПК, предявени от „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1527, ул. „П.В.“ № 29, етаж 3, представлявано от Т.Я.К., чрез Д.А. – юрисконсулт, против М.Д.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД е подало заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения двуседмичен срок М.Д.К. е възразила срещу същата, поради което бил налице правен интерес за предявяване на настоящия иск.

Обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, бил подписан Договор за кредит „Бяла карта“ с № 493028 от 08 февруари 2017 г. между „А.Ф.“ ООД (кредитор) и М.Д.К. (кредитополучател). Твърди се в исковата молба, че подписвайки договора за кредит, кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил от кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. Основанието, на което заявлението и настоящата искова молба се подават от името н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 11 септември 2018 г. между „А.Ф.“ ООД, ЕИК *****и „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *****, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Твърди се, че с подписването на процесния договор, „А.Ф.“ ООД, се задължава да предостави на М.Д.К. револвиращ кредит в максимален размер на 100.00 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от договора била предоставена субективната възможност на кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит В тази връзка настъпването на падежа, съобразно чл. 3, ал. 2 от договора зависело изцяло от поведението на кредитополучателя – щял да настъпи единствено в случай, че същият усвои част или в цялост максималния кредитен лимит. В договора била предвидена възможност за увеличаване на лимита му, като страните са се съгласили да бъде увеличен същия с подписването на Анекс към Договор за кредит „Бяла карта“ № 493028 от 08 февруари 2017 г. както следва: Анекс от 10.05.2017 г., с който кредитният лимит е увеличен на 200.00 лв. и Анекс от 28.09.2017 г, с който кредитният лимит е увеличен на 400.00 лв.

Твърди се, че заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят е предоставил на Кредитополучателя платежен инструмент – кредитна карта, издадена от „И.Ф.“ АД /картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлявало изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Страните подписали и Приложение № 2 към договора за кредит – Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCard/Visa, които съдържали и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCard/Visa.

Твърди се, че М.Д.К. е усвоила сума в общ размер на 400.00 лв. от предоставения кредитен лимит, като дължимата към настоящия момент главница била в размер на 399.38 лв. Върху усвоения размер на кредита, кредитополучателят дължал дневен лихвен процент, инкорпориран в сключения договор, представляващ договорна лихва, като в настоящия случай същата сумата била в размер на 66.97 лв., за периода от 13 февруари 2017 г. – датата на първата транзакция по кредитната карта, до 07 март 2018 г. – датата на настъпване на предсрочна изискуемост.

Страните се договорили, в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор, същият се задължава да представи на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, същият дължал на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението - от 6-то число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. В конкретния случай на кредитополучателят била начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 79.88 лв.

Разпоредбите на договора за кредит, предвиждали следното: Ако кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да предостави на кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в тридневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, ответникът дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите, както и такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя. В настоящия случай М.Д.К. дължала разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 195.00 лв. лв.

Следвало да се има предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.

Поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, цялото му задължение станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост била обявена на 06 април 2017 г. Считано от тази дата М.Д.К. дължала заплащането на лихва за забава /мораторна лихва/ върху главницата в размер на 35.10 лв. лв. за периода от 08 март 2018 г. – датата на настъпване и респективно обявявяне на предсрочната изискуемост, до 18 януари 2019 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

В исковата молба се твърди, че през целия срок на валидност на договора, ответникът се е задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение за предходния месец, като от сключване на горецитирания договор до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист М.Д.К. продължавала виновно да не изпълнява задълженията си.

С оглед изложеното за ищеца възниквал правният интерес от предявяване на искова молба за признаване на установено, че ответницата дължи на дружеството следните суми, за които по ч. гр. д. №94/2019 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- сумата от 399.38 лв. (триста деветдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки), представляваща главница;

- сумата от 66.97 лв.

(шестдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща договорна лихва за периода 13.02.2017 г. до 07.03.2018 г.;

- сумата от 79.88 лв.

(седемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.03.2017г. до 07.03.2018г.; - сумата от 195.00 лв. (сто деветдесет и пет лева), представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; - сумата от 35.10 лв. (тридесет и пет лева и десет стотинки), представляваща законна лихва за периода 08.03.2018 г. до 18.01.2019 г.;

- законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по пощата – 21.01.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

С отговора на исковата молба ответницата оспорва иска. Твърди, че предявената претенция от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД не отразява действителното състояние на нещата – по кредита „Бяла карта“ имало извършени плащания, за които никъде не се споменавало нищо. Освен това върху нея бил оказан натиск от страна на тази агенция – получила около 15 обаждания от мобилен номер ********** за кратък период от време, което притеснило ответницата, а впоследствие я объркало и ѝ причинило дискомфорт. Ответницата твърди, че в хода на заведеното дело на 27.05.2019 г. тази агенция цедирала вземането си на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с различна сума – близо 300 лева в повече.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното по делото ч. гр.дело № 94/2019 г. на РС

Карлово е видно, че по заявление на ищцовото дружество е била издадена Заповед № 62/24.01.2019 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми: 399.38 лева – главница; 66.97 лева –договорна лихва за периода от 13.02.2017 г. до 07.03.2018 г.; 79.88 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.03.2017 г. до 07.03.2018 г.; 195.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 35.10 лева – законна лихва за периода 08.03.2018 г. до 18.01.2019 г.; законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по пощата – 21.01.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 50.00 лева – за процесуално представителство.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от задължение по договор за кредит „Бяла карта“ № 493028, сключен на 08.02.2017 г. между „А.Ф.“ ООД (кредитор) и М.Д.К. (кредитополучател), като впоследствие вземането е прехвърлено с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. и Приложение № 1 към него от 11 септември 2018 г. от А.Ф.“ ООД в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, поради което съдът на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу нея. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК.

Страните не спорят, а и от представения по делото договор за кредит „Бяла карта“ № 493028, сключен на 08.02.2017 г. и Приложение № 1 към него, както и Анекси към същия от 10.05.2017 г. и от 28.09.2017 г. се установява, че между „А.Ф.“ ООД в качеството му на кредитодател, от една страна и ответника М.Д.К. в качеството ѝ на кредитополучател, от друга, е възникнало правоотношение с предмет предоставяне от страна на кредитодателя револвиращ кредит в максимален размер на 100.00 лв. под формата на разрешен кредитен лимит. С подписването двата Анекса кредитният лимит е увеличен на 200.00 лв., а впоследствие – на 400.00 лв.