Решение № 5 от 20.03.2025, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Поморие, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Административно наказателно дело № 20242160200064 по описа за 2024 година взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН и е образувано въз основа на изпратено по подсъдност НАХД № 701/2024 г., по описа на РС – Бургас, образувано по жалба от А. М. от гр.Варна, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Й. А., против наказателно постановление № 23-0769-003288/07.12.2023 г., на началник група в ОДМВР – Бургас, сектор „ПП“, с което на основание чл.182, ал.5, вр. с ал.2, т.6 от ЗДвП, на жалбоподателката са наложени административни наказания глоба в размер 1 400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок 6 месеца, затова, че на 25.06.2023 г., 17.57 ч., в общ.Поморие, на път първи клас І-9, км.220+150 /по проект на АПИ/, в посока от гр.Бургас към гр.Несебър, управлява собствения си лек автомобил „Хюндай Гранд Санта Фе” с рег. № ... с наказуема скорост от 124 км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение извън населено място до 70 км/ч., като нарушението е системно извършено в рамките на 1 година с влезли в сила серия К № 7002583/28.02.2023 г. и серия К № 6379135/28.02.2023 г.

Като правна квалификация на нарушението в НП е посочена нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се иска от съда да отмени НП, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. Пълномощникът и депозира писмена молба, с която поддържа подадената жалба и претендира съдебни разноски.

АНО не взема участие в производството. Представя преписката по проведеното пред него производство, като в същата се съдържа становище от негов пълномощник – юрисконсулт за потвърждаване на обжалваното НП и присъждане на разноски.

Жалбата е допустима. Същата е подадена от надлежно лице, посочено в обжалваното НП 1 като нарушител.

По делото не са представени доказателства установяващи датата на връчване на НП на жалбоподателката, като в описа на административнонаказателната преписка АНО е посочил, че към датата на изпращане на жалбата в съда – 13.02.2024 г., по същата не е представен връчен на жалбоподателката екземпляр от обжалваното НП, поради което и с оглед гарантиране правото на защита на жалбоподателката съдът приема, че жалбата е депозирана в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира от фактическа и правна страна следното:

На посочените в обжалваното НП дата, час и място – 25.06.2023 г., 17.57 ч., в общ.Поморие, на път първи клас І-9, км.220+150 /по проект на АПИ/, в посока от гр.Бургас към гр.Несебър, е констатирано, че жалбоподателката е управлявала собствения си лек автомобил „Хюндай Гранд Санта Фе” с рег. № ... с наказуема скорост 124 км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение извън населено място до 70 км/ч.

Нарушението е установено и заснето със снимка № 0163158 от .. с фабр. № 120сс68, като е отчетен толеранс на измерената скорост от 3%.

На 22.08.2023 г., жалбоподателката попълнила декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, в която декларирала, че на процесната дата е управлявала горепосочения автомобил, нейна собственост, както и на същата дата попълнила покана за съставяне на АУАН, като такъв е съставен на 31.08.2023 г., от компетентен орган – младши автоконтрольор при сектор „ПП“, надлежно оправомощен съгласно т. 1.3.2 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Според констатациите в АУАН, нарушението е системно извършено в рамките на 1 година с влезли в сила електронни фишове (ЕФ) серия К № 7002583/28.02.2023 г. и серия К № 6379135/28.02.2023 г., при правна квалификация на същото чл.21, ал.2 от ЗДвП.

АУАН е връчен на жалбоподателката на 19.10.2023 г. и въз основа на същия е издадено обжалваното НП при посочена в него фактическа обстановка и правна квалификация, идентични с тези по АУАН.

НП е издадено от компетентен орган - началник група в ОДМВР – Бургас, сектор „ПП“, съгласно т. 3. 11 от горепосочената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, но нарушението неправилно е санкционирано по чл.182, ал.5, вр. с ал.2, т.6 от ЗДвП, като системно.

Допуснатото нарушение не налага отмяна на обжалваното НП, а неговото изменение, чрез посочване на приложимата правна квалификация на нарушението – чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.

Съгласно чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, съдът изменя обжалвания акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено 2 изменение на обстоятелствата на нарушението.

В настоящия случай такова изменение е допустимо, тъй като всички обстоятелства от състава на нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП, са посочени в НП и жалбоподателката е имала възможност да се защитава срещу тях, в който смисъл и ТР № 8/2021 г., по т. дело № 1/2020 г. на ВАС.

Обжалваното НП следва да се измени поради следното.

Съгласно разпоредбата на § 6, т.62 от ДР на ЗДвП, „Системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

В случая за квалифициране на нарушението като системно АНО се позовава на ЕФ серия К № 7002583 и серия К № 6379135.

Видно от приложената по делото справка за нарушител/водач, ЕФ серия К № 7002583 е съставен на 28.01.2023 г., за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и с него на жалбоподателката е наложена глоба в размер 400 лв., на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, а ЕФ серия К № 6379135 е съставен на 13.02.2023 г., за аналогично по вид нарушение и с него на жалбоподателката е наложена глоба в размер 100 лв., на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

И двата ЕФ са влезли в сила на 28.02.2023 г., от която дата тече едногодишният срок за системност на нарушението, в който срок е извършено процесното нарушение, но в този срок не са извършени нарушенията по горепосочените ЕФ.

Цитираната по-горе дефиниция на системността изисква три или повече нарушения да са извършени в рамките на едногодишния срок, каквито нарушения в случая не са налице, тъй като тези по горните електронни фишове са били извършени преди релевантния период, като датата на тяхното влизане в сила е без правно значение за хипотезата на системност, като видно от дефиницията моментът на влизане в сила е правнозначим само за броенето на едногодишния срок, поради което в случая не се доказва квалифициращия признак „системно“.

Изрично в посочения смисъл Решение № 3580/ 10.05.2024 г. по к. а. н. д. № 481/2024 г. на АдмС – Бургас.

От друга страна, по делото е безспорно установено, че процесното нарушение е извършено при условията на основния и по-леко наказуем санкционен състав на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, по който състав нарушението следва да бъде преквалифицирано.

Съгласно посочената разпоредба, за превишаване на разрешената скорост извън населено място над 50 км/ч, водачът се наказва с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв.

Предвид установеното превишаване от 54 км/ч, на жалбоподателката следва да се наложи глоба в размер на 600 лв.

С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, вр.с чл.144 от АПК, вр. с 3 чл.78 от ГПК, следва и на двете страни да се присъдят разноски, съразмерно с уважената/отхвърлена част от жалбата.

В полза на ОДМВР – Бургас, в чиято структура е органът, издал процесното НП, се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер 34.33 лв., определено съобразно чл.37 от ЗА, вр.с чл.27е от НПП, съразмерно с отхвърлената част от жалбата.

Жалбоподателката е заплатила адвокатско възнаграждение в размер 500 лв., с начислен ДДС, поради което на същата се дължат разноски в размер 285.71 лв., съразмерна с уважената част от жалбата.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-0769-003288/07.12.2023 г., на началник група в ОДМВР – Бургас, сектор „ПП“, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, извършено на 25.06.2023 г., на основание чл.182, ал.5, вр. с ал.2, т.6 от ЗДвП, на А. М., ЕГН **********, с адрес гр...., са наложени административни наказания глоба в размер 1 400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок 6 месеца, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, извършено на 25.06.2023 г., на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, на А. М., ЕГН **********, с адрес гр...., се налага административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв (шестстотин лева).

ОСЪЖДА А. М., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР – Бургас, сума в размер 34.33 лв.

(тридесет и четири лева и тридесет и три стотинки), представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА ОДМВР – Бургас да заплати на А. М., ЕГН **********, сума в размер размер 285.71 лв. (двеста осемдесет и пет лева и седемдесет и една стотинки), с включен ДДС, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

4