Решение № 260082 от 05.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№ 260082

Град Пловдив, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в публичното заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател:

Светлана ИЗЕВА

Членове:

Радостина СТЕФАНОВА

Светлана

СТАНЕВА

При участието на секретаря Петя ЦОНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно гражданско дело №1313 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР - София, депозирана чрез юрисконсулт А.Н., против решение №608/20.02.2020 г., постановено по гр. дело №17577/2019 г. по описа на РС - Пловдив, I гр. състав, с което е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР да заплати на К.Х.В., ЕГН **********, следните суми: сумата от 1299.87 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 192.4 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, за периода 28.10.2016 г. – 28.10.2019 г., както и сумата от 182.63 лева мораторна лихва за периода 30.01.2017 г. – 28.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 28.10.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 320 лева разноски за адвокатско възнаграждение. Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР е осъдена да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 101,99 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата от 100 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че не е приложено специалното законодателство – Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. /отм./, Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018 г. Касае се за нощен, а не за извънреден труд. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете да се отхвърлят и на страната да се присъдят направените разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, като се излагат подробни съображения за неоснователност на същата. Иска се жалбата да се остави без уважение, а първоинстанционното решение – да се потвърди. Навеждат се и доводи, че въззивната жалба е просрочена. Претендират се и направените по делото разноски.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Не се възприемат доводите в отговора, че въззивната жалба е просрочена. Съобщение за изготвеното решение е връчено на ГД „ГП“ чрез главен юрисконсулт А.Н. на 05.03.2020 г. Въззивната жалба е подадена по пощата на 17.03.2020 г., т.е. преди изтичане на 19.03.2020 г. на двуседмичния срок за обжалване. Ето защо се прие, че въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, внесена е и необходимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела. Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

Ищецът К.Х.В., ЕГН **********, е предявила срещу

Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 942 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 157 часа в периода 28.10.2016 г. - 28.10.2019 г., получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1,143, както и мораторна лихва върху дължимата помесечно сума за извънреден труд в размер на 157 лева, законна лихва и разноски. Твърди, че е работила през процесния период като *** на ГКПП – Аерогара Пловдив при Гранично полицейско управление – «Летище Пловдив» към Регионална дирекция «Гранична полиция» - Аерогари, която е структурно подчинена към ГД «Гранична полиция» - МВР София и съгласно ЗМВР ищецът е със статут на държавен служител. За периода 28.10.2016 г.- 28.10.2019 г. работила на смени, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка, като на месец е полагала 5 или 6 нощни смени. Така положила общо 1104 часа нощен труд, който, преизчислен с коефициент 1.143, възлизал на 1261 часа. Разликата от 157 часа не била заплатена от работодателя.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Сочат, че приложим е само и единствено ЗМВР, а на основание член 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. е регламентиран ред, касаещ спорния въпрос, като липсват правила за норма за превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 - за служителите на МВР е неприложим реда, предвиден в НСОРЗ.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С обжалваното решение, след като е приел, че не се спори между страните относно обстоятелствата, че ищецът е служител в МВР, че е полагал труд на 12 часови дежурства, и че отчитането на работното време е установено при сумирано изчисляване на работното време - тримесечно, съдът е счел, че спорът е правен – необходимо е да се даде отговор на въпроса следва ли положените от служителите на МВР часове нощен труд да се преобразуват в часове дневен труд с коефициент 1.143.

Изложил е подробни съображения относно приложимостта на посочения коефициент, както и на трудовото законодателство и ЗДСл, които напълно се споделят, като на основание чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

С оглед доводите във въззивната жалба, следва да се посочи и следното:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд (чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според разпоредбата на чл.187 от ЗМВР, действала през процесния период, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 ЗМВР – ред. ДВ бр.81/2016 г.). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР - същата ред.). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22:00 и 6:00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР – редакцията в сила към исковия период).

През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., отменена с §4 от Заключителните разпоредби на Наредба

№ 8121з-36 от 07.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 3 от

10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., и Решение № 16766 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 4 от 14.01.2020 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, поради което отмяната поражда своите правни последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба №

8121з-776/29.07.2016 г. за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В посочената наредба липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Според чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т. е. липсва специално правило, което да определи методология за преобразуване на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.

Основното възражение на жалбоподателя - ответник е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба. Същото според настоящия състав е неоснователно.

Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение при липса на изрична разпоредба в ЗМВР по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Действително, в действащия ЗМВР няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), но доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд да се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство, и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.