Определение № 773 от 05.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 773 гр. Ловеч, 05.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500437 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „А1 България"ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от изпълнителните директори А. Д. и М. М., чрез пълномощника адв.Л. М., срещу Разпореждане № 1471/05.07.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 714/2023 г. по описа на РС Ловеч, в частта, с която е отхвърлено заявлението му по чл.410 ГПК за сумите от 59.25 лв. – отстъпка от цената на месечни абонаментни такси, 46.59 лв. – обезщетение за събиране на просрочени задължения, 100.00 лв. – цена на невърнато оборудване, 57.56 лв. – общо обезщетение за забава върху посочените суми, както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

Счита, че обжалваното разпореждане на ЛРС в тази част е недопустимо, неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Оспорва извода на заповедния съд за нищожност на уговорената неустойка, равняваща на цената направените от цената на услуги и устройства отстъпки при сключване на договора и приложенията. Счита, че за кредитора възниква вреда при неизпълнение на договора, а абонатът се обогатява, като получава по-скъпа услуга на по-ниска цена. Относно обезщетението за събиране на просрочени вземания не приема мотивите на районния съд, че то по съществото си представлява неустойка, която излиза извън присъщата й обезщетителна функция. Счита, че същото е договорено между страните и е дължимо.

Твърди, че цифровите приемници са собственост на мобилния оператор и при прекратяване на взаимоотношенията между тях се дължи връщане на същите.

Оспорва извода на заповедния съд и относно претендираната мораторна лихва, представляваща обезщетение за забава, както и неприсъждането в 1 пълен размер на разноските по делото.

Моли въззивната инстанция да отмени Разпореждане № 1471 от 05.07.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 714/2023 г. по описа на РС – Ловеч в обжалваните части и разпореди да бъде издадена заповед за изпълнение срещу Т. М. А. за претендираните вземания, както и разноските по делото.

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено отчасти заявлението, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 714/2023 г. по описа на РСЛовеч писмени доказателства и доводите на жалбоподателя, Ловешкият окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Заявителят "А 1 България" ЕАД е подал пред ЛРС заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу Т. М. А. за следните дължими суми по Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М ******* за периода от 27.04.2020 г. до 16.09.2020 г. на обща стойност 583.01 лв., от които неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги на стойност 220.06 лв., неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 138.00 лв. и неустойки в размер на 224.95 лв. поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, както дължими суми по Договор за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер и М ******* за периода от 21.04.2020 г. до 19.07.2020 г. на обща стойност 204.15 лв., от които неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги на стойност 82.41 лв. и неустойки в размер на 121.74 лв. поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, мораторна лихва върху цялата сума в общ размер на 223.58 лв., като са описани издадените месечни фактури за предоставени услуги. Претендирана е и платената ДТ и адвокатски хонорар в размер на 400.00 лв.

С разпореждане № 965/25.05.2023 г. заповедният съд е оставил без заявлението без движение и указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности, като посочи: съществените характеристики на договорите за електронни услуги, по които търси изпълнение – цена, срок, вид на услугата/те; по кои вземания длъжникът не е предложил изпълнение; основание за прекратяване/разваляне на договорната връзка и кога е прекратена/ развалена; как е формирана търсената неустойка, колко такси, в какъв размер, за кои услуги и за какъв период; същественото съдържание на договорите за продажба на изплащане – цена, вещ, вноски, по които не е предложено изпълнение; върху кои вземания е начислено обезщетение за забава и периода, за който се търси, размера на обезщетението върху всяко вземане.

С молба вх. № 5337/12.06.2023 г. заявителят "А 1 България" ЕАД е 2 уточнил как е формиран размерът на всяко едно от вземанията и периода.

Ловешкият районен съд е издал заповед за изпълнение за сумата 153.31 лв. – неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги до № ************ за периода 23.03.2020 г. - 22.06.2020 г., обезщетение за забава върху нея в размер на 43.19 лв. за периода 28.05.2020 г.

- 05.05.2023 г.; 47.95лв. – цена на предоставени услуга № ************ за периода 23.03.2020 г. - 22.06.2020 г., обезщетение за забава върху нея в размер на 13.68 лв. за период 28.05.2020г. - 05.05.2023г.; 138.00 лв. неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на устройство SAM Galaxy S8от 05.09.2018 г. за период 23.03.2020 г. - 22.07.2020 г., обезщетение за забава върху нея в размер на 40.15 лв. за периода 28.05.2020 г. - 05.05.2023 г.; 14.97лв. неустойка по договор за ************ за допълнителна услуга - екстра, предоставена към основната за посочения номер и обезщетение за забава върху нея в размер на 4.18 лв. за периода 03.08.2020г. - 05.05.2023г.; 109.98лв. – неустойка по договор за ************, формирана от 3 стандартни месечни такси без ДДС, обезщетение за забава върху нея в размер на 30.70 лв. за период на забава 03.08.2020г. - 05.05.2023 г.; 54.62 лв. – цена на предоставени електронни услуги до № *********** за периода 16.03.2020 г. - 15.05.2020 г. обезщетение за забава върху нея в размер на 16.05 лв. за периода 22.05.2020 г. - 05.05.2023 г.; 62,49 лв. – неустойка, формирана от сбора на три стандартни месечни вноски за номер ***********, обезщетение за забава върху нея в размер на 18.07 лв. за периода 28.06.2020 г.

- 05.05.2023 г., ведно със законната лихва върху вземаниятя за заплащане на цена на предоставени услуги и компенсаторна неустойка от 23.05.2023 г. до изплащането и сторените разноски в размер на 323.00 лв.

С обжалваното разпореждане ЛРС е отхвърлил заявлението в частта, в което се търси издаване на заповед за изпълнение за 18.80 лв. - обезщетение за събиране на просрочено вземане за дължими суми за периода 23.04.2020 г.

- 22.05.2020 г. и обезщетение за забава върху нея в размер на 5.44 лв. за периода 27.06.2020 г. - 05.05.2023 г.; 100.00 лв. - цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен цифров приемник и обезщетение за забава върху него в размер на 26.67 лв. за периода 17.09.2020 г. - 05.05.2023г.;

27.79 лв. - обезщетение за събиране на просрочено вземане дължими суми за периода 16.03.2020 г. - 15.04.2020 г. и обезщетение за забава върху него в размер на 8.32 лв. за периода 22.05.2020 г. - 05.05.2023 г.; 59.25лв. - отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за номер *********** (4,00лв. месечно) и обезщетение за забава върху нея в размер на 17.13лв. за периода 28.06.2020 г. - 05.05.2023 г.

Обсъждайки задължителното за съдилищата ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и чл.4, §2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г., районният съд е приел, че претендираните вземания за неустойка - отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен цифров приемник и обезщетението за събиране на просрочено вземане за дължими суми, имащо характер на неустойка, се 3 основават на недействителни клаузи, поради което са недължими, както и търсеното обезщетение за забава върху тях.

Съгласно чл. 411 ГПК , за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р България – чл. 411, ал. 2 ГПК.

Въззивната инстанция приема, че клаузите, на основание които се претендира вземане за сумата 59.25лв., представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за номер *********** (4.00лв. месечно) и обезщетенията за събиране на просрочено вземане за дължими суми, имат характер на неустойки, независимо дали са наименовани така, защото обезпечават изпълнението на паричните задължения на длъжника по договорите за мобилни услуги до края на уговорения в тях срок на действието им и служат като обезщетение за вредите от неизпълнението им при предсрочното им разваляне, без да е нужно те да се доказват. Тези суми не се дължат при разваляне на договора за мобилни услуги, защото то има действие само занапред и уговорката за плащането им в посочените клаузи, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето им излиза извън посочените обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката, поради което се явяват неравноправни.

По отношение претенцията за неустойка в размер на 100.00 лв., представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа за предоставен цифров приемник, въззивният състав споделя направения от заповедния съд извод. Към заявлението липсват доказателства за предоставяне оборудването на абоната, а в договора и приложенията не е въведено подобно задължение за неустойка, поради което правилно районният съд е отхвърлил и това искане. Дори да се приеме, че има уговорена такава клауза, същата е нищожна като излизаща извън типичните за неустойката функции и води до неоснователно обогатяване на заявителя.

Изложените съображения обосновават и извода за недължимост на търсеното обезщетение за забава върху тези суми, което е отхвърлено от заповедния съд.

По отношение на направеното възражение за разноски следва да се отбележи, че липсва отхвърлителен диспозит в обжалваното разпореждане, а районният съд е уважил направеното искане до размер на сумата от 323.00 лв. съобразно уважената част от претенцията.

Ето защо частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а разпореждането на ЛРС в обжалваната част се потвърди 4 като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Разпореждане № 1471/05.07.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 714/2023 г. по описа на РС Ловеч в частта, с която е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК на „А1 България"ЕАД с ЕИК *********, против длъжника Т. М. А. за сумите от 59.25 лв. – отстъпка от цената на месечни абонаментни такси, 46.59 лв. – обезщетение за събиране на просрочени задължения, 100.00 лв. – цена на невърнато оборудване, 57.56 лв. – общо обезщетение за забава върху посочените суми.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5