Решение № 919 от 15.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 919 гр. Бургас, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20242120203133 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на И. Д. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***** чрез адв.А. А., срещу Наказателно постановление №24-0434000364/15.07.2024г., издадено от началник РУ в ОДМВР Бургас, РУ 02 Бургас, с което: 1/ за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.1. от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева и 2/ за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1. от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв.А., който поддържа жалбата.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.06.2024г. около 10,00 часа, по ул.“Дунав“ в посока бул.“Ст. Стамболов“, И. Д.

К., ЕГН: **********, управлявал товарен автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ с рег. № *******, собственост на СРС „Подкрепа“ гр.Бургас, БУЛСТАТ: 121796621.

По време на управление на МПС-то жалбоподателят К. навлязъл и преминал през кръстовището между ул.“Дунав“ и бул.“Стефан Стамболов“ и завил на дясно по бул.“Стефан Стамболов“ при неразрешаващ преминаването светлинен сигнал /червен/ на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа. По време на движение водачът не използвал 1 и обезопасителния колан, с който бил оборудван управлявания от него автомобил.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 ЗДвП, тъй като процесният ЕФ е връчен на 22.07.2024г., а иницииралата производството жалба е депозирана с поставен входящ номер от 29.07.2024г. Жалбата е подадена и от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Ж. С. М. началник РУ в ОДМВР Бургас, РУ 02 Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Жалбоподателят е подписал и е получил акта.

По същество съдът следва да посочи следното:

По отношение на нарушението на чл.6, т. 1 ЗДвП.

Съгласно цитираната норма - участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

В конкретния случай жалбоподателят К. е изчаквал на светофар, находящ се на кръстовището между ул.“Дунав“ и бул.“Ст. Стамболов“, след което е завил надясно по бул.“Ст. Стамболов“, като към този момент светофарната уредба е била със забранителен червен сигнал за автомобили. Жалбоподателят е трябвало да съобрази поведението с червения забранителен светофар и да спре, но не го е сторил, поради е допуснал нарушение по чл.6, т. 1 ЗДвП.

Полицейските служители са имали пряко видимост към жалбоподателя и са станали очевидци на извършването на нарушението, в която насока бяха и показанията на актосъставителя Г. Ж.. Нещо повече, извършването на нарушението и в частност преминаването на жалбоподателя на червен забранителен сигнал, е ясно видимо и на предявения на страните в съдебно заседание запис от камера за видеонаблюдение.

Поради всичко изложеното по-горе съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят не е съобразил поведението си със светлинния сигнал, който в момента на потеглянето му от кръстовището е бил с включена червена светлина и действително е осъществил посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение. Наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки описаното деяние като административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

За неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП предвижда налагане на “глоба” за физическото лице в размер на 100лв. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал 2 нарушението и го е санкционирал законосъобразно съгласно посочената разпоредба, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в неговия абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.

По отношение на нарушението на чл.137а, ал.1 ЗДвП.

Нормата на чл.137а, ал.1 ЗДвП предвижда, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. По делото също безспорно се установява от показанията на полицейския служител /актосъставителя/, че водачът не е имал поставен обезопасителен колан.

Съгласно нормата на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, се наказва с глоба от 50лв. водач, който, не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е съотнесъл към съответната му санкционна норма, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в неговия абсолютен размер, което не подлежи на изменение.

Действително, по делото беше разпитана като свидетел съпругата на нарушителя - С.

К.а, която посочи, че жалбоподателят не е извършил вменените му във вина нарушения.

Съдът обаче намери, че следва да цени изключително внимателно показанията на тази свидетелка, предвид родствената връзка, в която се намира тя с жалбоподателя и заинтересоваността й от изхода на спора. В същото време, актосъставителят Ж. се явява незаинтересован от изхода на делото свидетел, а показанията му са логични и последователни, поради което и съдът даде вяра именно на тях, а не кредитира с доверие показанията на свидетелката К.а. Още повече, че при проверка на показанията на тази свидетелка с възпроизведения в съдебно заседание запис от камери, се констатира несъстоятелност на твърдението й, че автомобилът е преминал на зелен сигнал през кръстовището. По изложените съображения съдът не даде вяра на показанията на тази свидетелка.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63д ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на АНО, който обаче не е направил искане за присъждане на такива, поради което и съдът не следва да се произнася в тази насока.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление №24-0434-000364/15.07.2024г., издадено от началник РУ в ОДМВР Бургас, РУ 02 Бургас, с което на жалбоподателя И. Д. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес *****: 1/ за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.1. от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева и 2/ за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1. от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд 3 Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4