Решение № 8433 от 12.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8433 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА при участието на секретаря * като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20221110140814 по описа за 2022 година

Л. В. С. е предявила срещу „*“ ЕАД главен установителен иск с правно основание чл.

26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 1142880 от 01.10.2018 г., а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 1142880/01.10.2018 г. Предявен е и иск срещу „*“ ЕООД с правно основание 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 01.10.2018 г.

Ищцата твърди, че на 01.10.2018 г. е сключила договор за потребителски кредит № 1142880 с „*“ ЕАД, а с „*“ ЕООД - договор за предоставяне на поръчителство по този заем.

Уговорената заемна сума била 2300 лева. Сочи, че съгласно договор за потребителски кредит № 1142880 от 01.10.2018 г. ГЛП по кредита бил в размер на 37,74 %, а ГПР - 50 %. Твърди, че приложеният ГПР по кредитите бил различен от вписания, като била въведена в заблуждение и счита, че има неравноправност на уговорката за ГПР, което било нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и водело до нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит по договора за кредит. Поддържа, че уговореното възнаграждение за дружеството-поръчител бил разход по кредита, който следвало да бъде включен в ГПР по арг. от пар. 1, т. 1 ДР на ЗПК и съставлявало нарушение на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Сочи, че прилагането на различен размер на ГПР от посочения в договора за кредит представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. По двата договора липсвала методика, в която да е ясно разписано формирането на ГПР на съставляващите компоненти.

Поради това твърди, че договорите следва да бъдат прогласени за нищожни. Поддържа, че нищожен е и договорът за поръчителство към „*“ ЕООД, като поръчителят бил определен от кредитодателя и договорът за поръчителство е сключен между поръчителя и кредитора, а длъжникът е трето лице, т.е договорът е лишен от основание. Смята, че с договора за 1 поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение за кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че е налице протИ.речие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите понеже длъжникът не получава нищо насреща. Евентуално поддържа, че е налице нищожност на кредитния договор поради нищожност на клаузата за заплащане на възнаграждение на „*“ ЕООД за учреденото от него лично обезпечение. Това от своя страна воело до протИ.речие с добрите нрави по смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗПК и протИ.речие с Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Ищецът твърди, че е за кредитора е породено задължение да направи оценка на кредитоспособността на потребителя. Изложени са твърдения, че е налице заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттам до нейната нищожност по чл. 22 ЗПК. Сочи, че уговореното възнаграждение за фирма-поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикатор за общото оскъпяване на кредита- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Поради което счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК и поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Поддържа, че несъмнено заплащането на възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояването му. На следващо място сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорката за заплащането на предоставено поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде повисоко от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. на ПМС № 426/2014г. В условия на евентуалност прави искане да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 1204016/27.12.2018 г. Прави искане и за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 01.10.2018 г., сключен с „*“ ЕООД. Поддържа, че уговорката за заплащането по договор за предоставяне на поръчителство не е произвела правен ефект, като бил трето лице за правоотношението, чиято воля не била правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване.

Твърди, че договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора протИ.речи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответните дружества депозират отделни отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват, че е налице валидно сключен договор за предоставяне на поръчителство, като излагат, че такъв договор не е изискване за предоставяне на потребителски кредит. Оспорват, че ГПР на договора за потребителски кредит е по-голям от 50 %. Оспорват ищцата да е въвеждана в заблуждение, както и да е налице нарушение на чл. 5 ЗПК. Оспорват, че по силата на сключен Договор за поръчителство е уговорено възнаграждение в размер на 1200 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от 2 фактическа и правна страна:

По предявените искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за заем и договор за предоставяне на поръчителство със соченото в исковата молба съдържание, че са налице твърдените основания за нищожност на договорите, респ. на оспорената клауза, както и че е платил процесната сума. При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да установят възраженията си, в това число, че процесните договори, респ. клаузи са действителни и че е било налице основание за получаването на процесната сума.

По делото е представено Приложение № 1 Договор за потребителски кредит № 1142880/01.10.2018 г., сключен между „*“ ЕАД и Л. В. С., по силата на който на заемателя се предоставя в заем сумата от 2300 лева, която следва да бъде върната на 24 погасителни вноски в срок до 10.10.2020 г. при фиксиран годишен лихвен процент от 37,74% и ГПР от 50%.

Представен е и Договор за предоставяне на поръчителство от 01.10.2018 г., сключен между "*" ЕООД и Л. В. С., по силата на който поръчителят се задължава да отговоря солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит. За поемане на това задължение потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в общ размер на 2502,24 лева (104,26 лева на месец).

В договора за потребителски кредит е предвидено, че в 10-дневен срок от датата на сключване на договора заемателят се задължава да предостави на заемодателя някое от посочените в разпоредбата обезпечения. В тази връзка в чл. 1 от договора за предоставяне на поръчителство е посочено, че „*“ ЕООД, в качеството си на поръчител, отговаря солидарно солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, като за целта потребителят следва да заплати възнаграждение в общ размер на 2502,24 лева.

Съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, която е приела за установено, че по делото са представени Договор за потребителски кредит № 1142880 от 01.10.2018 г., сключен между „*“ ЕАД и Л. Валснтинова С. за заемна сума 2300 лв. и Договор за предоставяне на поръчителство от 01.10.2018 г., сключен между „*“ ЕООД като на поръчител и Л. В. С.. Кредитът е усвоен на 01.10.2018 г. С еднократна погасителна вноска на 23.10.2018 г. в размер на 2500 лв. кредитът е погасен в пълен размер. С постъпилите средства са погасени: главница в размер на 2 300 лв., лихва в размер на 72,33 лв., вноска по поръчителство в размер на 104,26 лв., неразпредЕ. сума в размер на 23,41 лв. Не са представени счетоводни документи за посочените трансфери. Изчисленият размер на ГПР според погасителния план, приет от страните и при посочените от кредитора за включени компоненти - главница и лихва по процесния договор за кредит е в размер на 34,28%.

Изчисленият размер на ГПР с включена в месечната погасителна вноска главница и лихва по договора за кредит и месечна вноска по договора за поръчителство е в размер на 167,33%.

Във връзка с анализираните два договора, следва да се съобрази следното: въпреки че 3 всеки един от посочените два договора формално да представлява самостоятелен договор, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на кредитора на обезпечение по кредита в 10дневен срок от датата на сключване на договора за кредит, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждение за даване на обезпечение, ведно с основното задължение по кредита. Поради това съдът намира, че по отношение преценката относно действителността на процесните договори за предоставяне на кредит и поръчителство следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, тъй като ищцата като физическо лице е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

В разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от процесния договор за предоставяне на поръчителство е предвидено, че „*“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Съдът счита, че уговореното в договора за предоставяне на поръчителство задължение за заплащане на възнаграждение не поражда права и задължения за страните, тъй като накърнява добрите нрави и води до неговата нищожност. С оглед изложените съображения съдът следва да обоснове извод, че чрез сключването на този договор за предоставяне на гаранция се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в договора за предоставяне на гаранция се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде изплатено като печалба на „*“ ЕАД. По този начин се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с ПМС. В самия договор за паричен заем е посочено, че размерът на ГПР възлиза на 50%, но в същия не е включено възнаграждението за предоставеното поръчителство, възлизащо в общ размер на 2502,24 лева, съобразно нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че при направена служебно справка в ТР се установява, че едноличен собственик на капитала на "*" ЕООД е „*“ ЕАД. По този начин печалбата на "*" ЕООД за извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределя и в „*“ ЕАД. Така икономически по-слабата страна /заемополучателят/ се е задължила да заплати на поръчителя възнаграждение, което се дължи в 10-дневен срок от датата на сключване на договора за кредит, без значение дали е изправна страна по същия.

Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави, доколкото сумата, която се претендира по него, е опредЕ. под условие за всеки ден, за който е в сила поръчителството, не е включена в ГПР, посочен в договора за кредит, като при включване на възнаграждението от договора за предоставяне на поръчителство действителният ГПР би бил в размер, надхвърлящ поставеното в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да направи по обслужване на заема и реално по този начин се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва по договора за 4 заем.