Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260067 от 16.09.2020, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 3978/2019
Вид
Решение № 260067
Подписан
16.09.2020
В сила
19.12.2022
Състав
ПЕТЪР НАЙДЕНОВ ВУНОВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260067 /16.09.2020 година, град Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд, Девети граждански състав на седемнадесети август две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Петър Вунов секретар:

Михаела Стойчева прокурор: като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 3978 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от И.Т.К. и Х.Г.К. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Ж.И.Ж., И.Ж.И. и Д.Ж.С..

Ищците твърдят, че заедно с ответниците били наследници на

Т. И. ***, починал на 14.07.1985 г., и притежавали в съсобственост следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед от 2006 г., с адрес: гр. Хасково, ***, площ 300 кв.м., номер по предходен план: 669, квартал 165, парцел 1, при граници:

***, ***, ***, ***, при дялове: 1/6 ид.ч. за ищцата, общо 4/6 ид. ч. за двамата ищци (в СИО) и общо 1/6 ид.ч. - за ответниците (разделени поравно). Съсобствеността върху имота при посочените дялове възникнала на основание наследство, давност и прехвърлителна сделка, както следва: с акт за нотариално завещание от 15.01.1960 г. наследодателят им Т. И. Д. получил от баща си И. Т. Д. 1/2 ид.ч. от дворно място от 607 кв.м., находящо се в гр. Хасково,

***, за което бил отреден парцел 1 в кв. 165, при съседи: ул. „Иларион

Макариополски“, ул. „Македания“, Георги

Иробалиев и Тана Божинова, заедно с цялата ъглова къща, застроена на 72 кв.м. на улиците „Иларион Макариополски" и „Македония". Със същото завещание И. Т. Д. завещал на другия си син Димитър И. Д. останалата 1/2 ид.ч. от дворното място (без ъгловата къща). Двамата братя разделили помежду си съсобственото дворно място, като Т. Д. се установил в западната му част /понастоящем ПИ ***/, защото върху тази част от имота била построена и завещаната му в индивидуална собственост къща, а Д. Д. се установил в източната част на дворното място /понастоящем ПИ ***/. Всеки един от тях владял със съзнанието за своене и ползвал своята реална част от съсобствения имот, считано от момента на смъртта на наследодателя им и я придобил по давност. През периода, когато Т. Д. осъществявал владение върху западната част от съсобствения имот /понастоящем ПИ *** по КККР/, бил в брак с Гинка Иванова Кръстева, сключен на 13.11.1947 г., поради което правото на собственост върху поземления имот възникнало и за нея и той станал семейна имуществена общност (СИО). Този извод се потвърждавал и от даденото от нея съгласие на основание чл. 13, ал. 3 и ал. 7 СК от 1968 г. при учредяване на суперфиция с Нотариален акт /НА/ № 133, том 3, дело № 569/1977 г. от Т. Д. на двете им дъщери - И.К. и Станка Ж.. Поради това и на основание чл. 9 ЗН, след смъртта на Т. Д. западната част от съсобствения имот /понастоящем ПИ *** по КККР/ станала съсобствена между съпругата и двете дъщери, при дялове - 4/6 ид.ч. за Г. Д. и по 1/6 ид.ч. за И.К. и Станка Ж.. С НА № 38, том 8, дело № 2113/1995 г. Г. Д. прехвърлила собствените си 4/6 ид. ч. от имота на дъщеря си И. Д. срещу задължение за издръжка и гледане, като поради възмездния характер на сделката правата върху прехвърлената идеална част възникнали и за съпруга на И.К. - Х.К.. Придобитата от Станка Ж. 1/6 ид.ч. от имота била наследена поравно от съпругът й - Ж.И.Ж. и двете им деца - И.Ж.И. и Д.Ж.С., т.е. по 1/18 ид. за всеки един. Тези им права на собственост били констатирани от нотариус № 352 в НА № 47, том 13, дело № 1731/2017 г. на СВп Хасково. Сочи се още, че с Решение № 347/27.05.2019 г. по гр. д. № 1976/2018 г. по описа на ХРС, между страните било разпределено право на ползване върху процесния недвижим имот, при дялове - общо 2/3 ид.ч. - за ищците и общо 1/3 ид.ч. - за ответниците. В рамките на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС ответниците защитили правата си на собственост върху ПИ *** по КККР чрез предявяване на възражение, поради което разгледаният в него преюдициален въпрос не създавал сила на пресъдено нещо и предявеният иск с настоящата искова молба се явявал допустим. Предвид изложеното се иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици общо на 5/6 идеална част от гореописания поземлен имот, като се претендират и направените деловодни разноски.

Ответниците считат предявения иск за недопустим с оглед изложените във влязлото в сила Решение № 347/27.05.2019 г. по гр.д. № 1976/2018 г. на Хасковския районен съд решаващи мотиви по спора относно обема на правото на собственост върху процесния имот, а именно

2/3 ид.ч. за И. и Х. Костадинови и общо 1/3 ид.ч. за ответниците, в които квоти било разпределено ползването на дворното място. Поради това с предявяването на настоящия установителен иск за собственост, ищците целели пререшаване на спора за собственост в нарушение на забраната на чл. 299 ГПК. На следващо място, относно притежаваните от ищците 4/6 ид.ч. от процесния имот не се оспорвало правото им на собственост, поради което липсвал правен интерес. Искът в частта за разликата над 4/6 ид.ч. до претендираните права в обем 5/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот, или за 1/6 ид.ч. се оспорва като неоснователен. Твърди се, че Т. И. Д. придобил еднолично завещания му от баща му И. Т. Д. недвижим имот с оглед разпоредбите на Наредбата - закон за брака /обн. ДВ бр. 108/12.05.1945 г./ и ЗЛС /обн.

ДВ бр. 182/09.90.1949 г./, съгласно които всеки от съпрузите запазвал след сключване на брака имуществото си, управлението му и ползването, т.е. действал принципът на разделност на имуществата на съпрузите, придобити по време на брака. Придобитата по силата на завещанието жилищна сграда била надстроена и пристроена въз основа на учреденото /отстъпено/ безвъзмездно право на строеж от Т. И. Д. на дъщерите му И.Т.К. и Станка Т. Желязова, с НА № 133 от 28.09.1977 г. том III дело № 1151/1977 г. на ХРС, да построят по един жилищен етаж върху досегашния първи етаж, съгласно одобрен сградостроителен план за 3 - етажна жилищна сграда. По силата на договор за доброволна делба от 08.05.1981 г. първият етаж, получен в дял при делбата от Т. И. Д., останал негова еднолична собственост и не представлявал СИО със съпругата му Г. Д., тъй като не били налице предпоставките за възникване на СИО. Оспорва се твърдението в исковата молба, че след като по силата на завещанието от баща им братята Т.

Д. и Д. Д. са получили по 1/2 ид.ч. от дворно място от 607 кв.м. на адрес гр. Хасково, ***, отредено за парцел I в кв. 165 по плана на гр. Хасково, придобили впоследствие правото на собственост върху дворните места, обособени като самостоятелни парцели с плана от 1971 г., заедно със съпругите си на основание давностно владение, тъй като правото на собственост не можело да възникне едновременно на две основания, поради което валидното основание в конкретния случай било завещанието по отношение на Т. Д. и наследяването по закон по отношение на неговите наследници в хипотезата на чл.

9, ал. 1 ЗН. Поддържа се и че преживялата съпруга Г. Д. и двете й дъщери станали собственици на по 1/3 ид.ч. от наследството на Т. Д., открило се след смъртта му през 1985 г., включващо дворното място и първият жилищен етаж с прилежащите му части. С договора, сключен с НА № 38 от 07.10.1993 г., том VIII, дело № 2113/1993 г., Гинка Иванова Д. се разпоредила с права, които не притежавала, за разликата над 1/3 ид.ч., поради което се прави възражение за неговата нищожност за разликата над

1/3 ид.ч. /2/6 ид.ч./ на основание чл. 26, ал. 1, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, поради липса на предмет. Ето защо ищците не могли да придобият останалата 1/6 ид.ч. от правото на собственост. В тази връзка се оспорва изрично и констативен НА за собственост № 44, том III, peг. 4547, дело № 329/2017 г. на нотариус Капка Войнска, тъй като невярно се констатирали правата на собственост на ответниците в процесния недвижим имот в обем на 1/6 ид.ч.

Съдът, като като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С акт за нотариално завещание от 15.01.1960 г. И. Д. е разпределил с притежаваните от него имоти за след смъртта си, като на сина си Т. Д. е завещал 1/2 ид.ч. от дворно място от 607 кв.м. в гр. Хасково, ***, за което е бил отреден парцел 1 в кв.

165 по плана на гр. Хасково, при съседи: ул. „Иларион Макариополски“, ул. „Македания“, Георги Иробалиев и Тана Божинова, заедно с цялата ъглова къща, застроена на 72 кв.м. на улиците „Иларион Макариополски" и „Македония", а на другия си син Д. Д. е завещал останалата 1/2 ид.ч. от дворното място (без ъгловата къща).

С НА № 119 от 07.07.1970 г., том II, дело № 811/1970 г. на Хасковски народен съдия е констатирано, че Т. Д. е придобил по завещание правото на собственост върху гореописаната 1/2 ид.ч.

С НА № 133 от

28.09.1977 г., том III, дело № 1151/1977 г. на съдия при ХРС, Т. Д., като собственик на дворно место от 261 кв.м., ведно със застроената в него къща на 72 кв.м. с обем от 330 куб.м., представляващо урегулиран парцел І-669 от кв. 165 по плана на гр. Хасково, е учредил на дъщерите си И.К. и Станка Желязова правото да построят по един жилищен етаж върху досегашния първи етаж на учредителя на правото на строеж, съгласно одобрен градоустройствен план за триетажна жилищна сграда, като етажите ще се определят при съставяне на разпределителния протокол след завършване на къщата.

С НА № 38 от 07.09.1993 г., том VІІІ, дело №

2113/1993 г. на нотариус при ХРС, Гинка

Д. е прехвърлила на ищцата И.К. ***, в парцел І-669 в кв. 165 по плана на гр. Хасково, представляващ целия първи етаж от триетажна жилищна сграда, застроен на 55 кв.м., ведно със съседните му складово помещение до санитарния възел от 9,3 кв.м., средно складово помещение от 7,4 кв.м., източно складово помещение от 11,6 кв.м., северо-западно таванско помещение от 18,2 кв.м. и юго-западно таванско помещение от 24,5 кв.м., както и съответните ид.части от общите части на сградата, както и 4/6 ид.части от срещу задължението й за гледане и издръжка.

С НА № 44 от 12.07.2017 г., том ІІІ, регистър № 4547, дело № 329/2017 г. на нотариус Капка Войнска ответниците са признати за собственици по равно на недвижими имоти, останали им в наследство от Станка Желязова, която ги е наследила от своя баща Т. Д., сред които и на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД – 18 – 63/05.10.2006 г. на ИД на АК, находящ се на адрес: гр.

Хасково, ***, с площ по скица от 300 кв.м., а по документ за собственост – 261 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, с номер на имота по предходен план – парцел І пл. № 669 в кв. 165, при съседни имоти: № ***, №

***, № *** и № ***.

От скица на поземлен имот № 15-265058 от СГКК – Хасково се установява, че по действащите КККР на гр. Хасково процесният имот е индивидуализиран именно като поземлен имот с идентификатор № ***, с описаните по-горе характеристики.

От препис-извлечение от акт за женитба № 396/13.11.1947 г. и удостоверения за наследници № ГРАОН1-3040/06.11.2019 г. и № 3099/21.11.2017 г. от Община Хасково, се установява, че Т.

Тодоров и Гинка Кръстева са сключили граждански брак на 13.11.1947 г., както и че ищцата И.К. и ответниците са техни наследници по закон.

От удостоверение за граждански брак № 056414/17.04.1977 г. от Община Хасково, се установява, че ищците И.К. и Х.К. са сключили граждански брак на 17.04.1977 г.

С влязло в сила Решение № 347/27.V.2019 г. по гр. д. № 1976/2018 г. по описа на

Районен съд - Хасково по предявен от ответниците срещу ищците иск с правно основание чл. 32, ал. 2, вр. чл. 31, ал. 1 ЗС е разпределено ползването на процесния поземлен имот с идентификатор №

*** по КККР на гр. Хасково.

По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото същите се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор, тъй като с тях не се установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.