Решение № 537 от 15.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. София, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20211110214445 по описа за 2021 година За да се произнесе съдът взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ГЛ. В. ДР. срещу наказателно постановление №****************** г., издадено от К.Д.К, в качеството на заместник кмет на Столична община /СО/, направление „Транспорт и градска мобилност“, упълномощен със Заповед №***************** г. на кмета на СО, с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00 /двеста/ лева, на основание чл.178д от ЗДвП.

В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателката твърди, че когато е паркирала процесния автомобил на **************, мястото не е било обозначено като място за паркиране на хора с трайни увреждания и е нямало поставен знак. Освен това сочи, че обжалваното НП е било връчено след повече от 1 година от съставянето му и прави възражение за изтекла давност, без да уточнява коя точно давност счита за изтекла. Обръща внимание на факта, че в НП адресът й е посочен неправилно. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП.

1

В съдебно заседание, жалбоподателката, след редовно призоваване по телефона, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – заместник кмет на Столична община, издал обжалваното НП, редовно призован, се представлява от юрк.К., която оспорва жалбата и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Счита, че от представените по делото доказателства се установява, че нарушението е извършено, както и авторството в лицето на жалбоподателката Г.Д.. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание е проведен разпит на свидетеля Г.Г. П. – очевидец на извършване на нарушението, тъй като същият е служител на Сектор „Общинска полиция“ към СДВР, който е констатирал паркираното на процесното място МПС с рег. № ********

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 21.07.2020 г. около 11:50 ч., в ********************, жалбоподателката Д. паркирала лек автомобил "П.", с рег. № ******** на място, определено за паркиране на хора с трайни увреждания, надлежно обозначено с пътен знак Д21.

Въпросното обстоятелство било констатирано от свидетеля Г.Г. П., на длъжност полицай в Сектор "Общинска полиция" при Отдел "Охранителна полиция" СДВР, който изготвил докладна записка и скица, в които описал фактите относно нарушението, и разпоредил репатрирането на процесния лек автомобил на наказателен паркинг.

След запознаване с докладната записка, придружаваща репатрирания автомобил, на 23.07.2020 г. и в присъствието на жалбоподателката, която се явила в наказателния паркинг за да си вземе автомобила, актосъставителят Р.П. А., старши полицай в Сектор "Общинска полиция" към Отдел "Охранителна полиция" към СДВР, съставил против Д. АУАН № *************., в който подробно описал времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението, квалифицирайки го съобразно разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП .

Въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на 2 нарушението и давайки му аналогична правна квалификация по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП , заместник-кметът на Столична община, направление "Транспорт и градска мобилност", издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 22, ал. 5 и ал. 6 ЗМСМА и чл. 178д, вр. чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП наложил на Д. глоба в размер на 200 лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на св. Г.Г. П.; писмени - докладна записка и скица, изготвени от свидетеля П.; и веществени - предоставеният от ЦГМ снимков материал.

Обстоятелствата, свързани с извършването на процесното нарушение, се установяват по категоричен начин посредством показанията на свидетеля Г. П., съставените от него докладна записка и скица, и изготвения при репатрирането на автомобила снимков материал. Анализирайки поотделно и в съвкупност цитираните доказателствени източници, съдебният състав ги прецени като обективни и кореспондиращи помежду си, поради което ги кредитира и прие за безспорно установено, че мястото, на което жалбоподателката била паркирала, е било надлежно обозначено като място, предназначено за паркиране на автомобили на хора с трайни увреждания.

Свид. П., който е очевидец на извършване на нарушението, е категоричен, че процесното място е било надлежно обозначено, което се потвърждава и от снимковия материал. Нещо повече, то е било обозначено с поставен пътен знак Д21 още в началото на 2020 г. /март 2020 г. най-късно, тъй като свидетелят си спомня, че тогава е съставил АУАН на друг водач за неправилно паркиране на процесното място/. С оглед на така установеното, твърдението в жалбата, че при паркиране на автомобила на въпросното място не е имало пътен знак Д21, се явява голословно и неподкрепено от никакви доказателства.

Материалната компетентност на Р. А. като актосъставител, и компетентността на административнонаказващия орган, следват съгласно длъжностните им качества и на основание заповед № ***************** г. и заповед № ***************** г., които са служебно известни на съда.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

3

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи, при изяснена фактическа обстановка, в съответствие с формалните изисквания относно съдържание и форма по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, и са надлежно връчени на санкционираното лице. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили правото му на защита и да представляват формални основания за отмяна на НП.

Наред с това съдът прие за доказани и обективната и субективна съставомерност на процесното нарушение.

С разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП се въвежда забрана за паркиране на места, определени за хора с трайни увреждания. Посредством доказателствата по делото се изясни, че мястото, на което жалбоподателката паркирала автомобила си, е било обозначено със знак Д21, който според чл.

55, ал. 10 ППЗДвП указва мястото или местата, определени за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. Поставен и виден е бил и пътен знак Т17, указващ, че местата, предназначени за хора с трайни увреждания, са две, считано по посока на движението от поставения знак Д21 - Т17 /табела с текст/, именно на едно от тях Д. паркирала своя автомобил.

Следователно същото представлява място, определено за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания.

Що се отнася до възражението относно това, че при паркирането на мястото не е имало поставен знак Д21, същото надлежно бе опровергано от показанията на св. П.. От неговите показания се установява и това, че автомобилът не е имал поставен стикер, обозначаващ, че се използва от лице с трайни увреждания.

Поради това, след като е паркирала на определеното за хора с трайни увреждания място, без да има право на това, жалбоподателката е осъществила от обективна страна състава на процесното административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП .

Нарушението е извършено от Д. при непредпазлива форма на вината, доколкото е следвало да съблюдава предписанията на пътните знаци и да съзнава последиците от нарушаване на забраната за паркиране, като е могла да ги предвиди, но не го е направила.

4

Нарушението е формално и по естеството и характеристиките си не представлява маловажен случай, доколкото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайното проявление на нарушенията от същия вид.

Административнонаказващият орган правилно е определил санкцията за осъщественото нарушение, която е предвидена в разпоредбата на чл. 178д ЗДвП в абсолютен размер от 200 лв., поради което наказателното постановление е законосъобразно и в санкционната част.

С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и съобразяване с процесуалните правила. Основания за отмяната или изменението му не се констатират.

Поради това следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него - оставена без уважение.

Към момента не са изтекли давностните срокове за погасяване на административно наказателната отговорност за извършеното нарушение.

Допуснатата грешка в изписването на адреса на жалбоподателката Д. не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване на правото и на защита.

При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична община, съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН . Същата следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в р . чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на ********** лв. за представителството пред настоящата инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №****************** г., издадено от заместник кмета на Столична община /СО/, направление 5

„Транспорт и градска мобилност“, като законосъобразно и правилно.

ОСЪЖДА ГЛ. В. ДР., с ЕГН: ************ ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична община сума в размер на ********** лв., представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните, пред Административен съд град София, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6