Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 57 от 20.10.2026, Районен съд - Карнобат

Съд
Районен съд - Карнобат
Дело
Административно наказателно дело 183/2026
Вид
Решение № 57
Подписан
20.10.2026
В сила
20.10.2026
Състав
Мариела Анастасова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.140, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.7, ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл. 345 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Карнобат, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариела Ан. Иванова при участието на секретаря Петя Н. Ганчева като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Административно наказателно дело № 20262130200183 по описа за 2026 година Производството по делото е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. М. М. с ЕГН ********** от ******** срещу Наказателно постановление № 26-0454-0000222 от 29.07.2026 година, издадено от Началник група в ОД на МВР, РУ Сунгурларе, с което за нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 255,65евро/501 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6м. По съображения, изложени в жалбата, е направено искане да се отмени цитираното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбата се поддържа.

В съдебно заседание административнонаказващият орган не изпраща представител и не взема становище.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

Районен съд - Карнобат, след като анализира събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.06.2026г. свидетелят Д. Р.-служител в РУ Сунгурларе, в с.Черница 1 спира за проверка на л.а. ****, при която установява, че това МПС е собственост на водача, както и че моторното средство е със служебно прекратена регистрация от 30.12.2025г., поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

За констатираното нарушение на водача-управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, е съставен АУАН от 10.06.2026г., като с мотивирана резолюция от 23.06.2026г. Началник ОД на МВР, РУ Карнобат административно-наказателното производство по АУАН е прекратено, тъй като деянието съдържа признаците на престъпление по чл. 345 НК.

С Постановление от 16.07.2026г. на прокурор при РП Бургас, ТО Карнобат е отказано да се образува наказателно производство и преписката е прекратена, поради липса на субективния елемент на престъпление, като материалите са изпратени на АНО за преценка за извършено административно нарушение.

На 29.07.2026г. Началник група на МВР, РУ Карнобат издава оспореното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания по делото свидетел Д. Р., които съдът цени като непротиворечиви, както и от събраните по делото писмени доказателства.

При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на последното.

По случая е образувана прокурорска преписка № 11038/2026 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, но след преценка на събраните доказателства с Постановление от 16.07.2026г. прокурор от РП – Бургас, ТО Карнобат е преценил, че извършеното от жалбоподателя деяние не покрива признаците на престъпление по Наказателния кодекс (НК), поради което е постановил отказ да се образува наказателно производство и е изпратил материалите на административнонаказващия орган за издаване на наказателно постановление.

2

Оспореното НП е издадено на 29.07.2026г. в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която разпоредба административното производство се образува без приложен акт освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.

Едва след получаване на данните от прокуратурата с постановление за прекратяване на образувано досъдебно производство е възникнала възможност за АНО да установи извършено ли е или не административно нарушение, поради което и сроковете по чл. 34 ЗАНН са спазени.

Представени са доказателства, съгласно които със Заповед 812з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР началниците на групи кум РУ на МВР са оправомощени да издават наказателни постановления по ЗДвП.

Независимо от посочените обстоятелства наказателното постановление следва да бъде отменено поради нарушение на материалните правила. Това е така, тъй като по делото липсват данни, че собственикът на лекия автомобил е бил своевременно уведомен за служебно прекратената регистрация поради липса на задължителна застраховка, поради което не е следвало да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя.

С Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, е прието, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата /както е в настоящия случай/, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

След постановяване на посочения акт разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП е била изменена, в сила от 07.09.2025г. С тази промяна в края на първото изречение е заличен текстът „и се уведомява собственикът на пътното превозно средство“, като изменението на закона е оспорено пред Конституционния съд и е образувано к.д. №12/2026г. По това делото ВКС е депозирал становище по тълкуването и приложението на закона, в което се посочва, че с чл.140, ал.2 от ЗДвП законодателят е възложил на министъра на вътрешните работи да определи условията и редът за регистриране, отчет, 3 спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства с наредба, съгласувана с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната.

В изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба № I45/2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях.

Според чл.1, ал.1 тя определя условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства.

Конкретно процедура по прекратяване на регистрацията е уредена в раздел III от Наредбата. Основанията за служебно прекратяване на регистрацията са изброени в чл. 186, ал.1, като т.8 визира служебното прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Според ал.2 на същия чл.186 от Наредбата, „при прекратяване регистрацията по ал.1, т.1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра“.

При горното се налага изводът, че задължението на административния орган да уведоми засегнатото лице за предприетата спрямо него мярка, независимо че вече не фигурира в ЗДвП, не е отпаднало. Наредбата е действаща и подлежи на изпълнение. Възприетата законодателна техника е в съответствие с чл.7, ал.2 от Закона за нормативните актове, който определя наредбата като нормативен акт за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. ЗДвП очертава основанията за дерегистрация на превозните средства, а на подзаконово равнище е детайлизиран редът, по който тя се извършва.

Настоящия съдебен състав споделя изложените правни аргументи, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

При този изход от спора на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него разноски, в размер на 500 евро.

4

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 във вр. ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0454-0000222 от 29.07.2026 година, издадено от Началник група в ОД на МВР, РУ Сунгурларе, с което на А. М. М. с ЕГН ********** от ******** за нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 255,65евро/501 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6м.

ОСЪЖДА РУ Сунгурларе при ОДМВР Бургас да заплати на А. М. М. с ЕГН ********** от ******** сумата от 500 евро съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________ 5