Решение № 684 от 01.11.2018, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

01.11.2018 година гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ

РАЙОНЕН СЪД ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На осемнадесети октомври Година 2018

В открито заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА СТОЯНОВА

Секретар: Кремена Панайотова като разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА

АНД

№ 2367 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на К.М.И. против наказателно постановление № 18-1228-002808 от 23.07.2018г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излагат се подробни съображения. В съдебно заседание чрез адв. П. жалбоподателят заявява, че поддържа подадената жалба.

Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

С обжалваното наказателно №

18-1228-002808 от 23.07.2018г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора на нарушителя К.М.И. на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева за това, че на 16.07.2018г. около 11,20 часа в гр. Стара Загора, на *** управлява л.а. марка: Форд, с рег. № ЕВ 6825 АС, като водачът не притежава СУМПС – отнето със съдебен акт № 75/18.02.2013г. на РС Стара Загора за срок от 6 месеца /02.02.2013г. – 02.08.2013г./. Лицето не е представило удостоверение за психологическа годност - нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 592462/16.07.2018г., съставен от мл.автоконтрольор при ОД на МВР - Стара Загора, с който е иззето като доказателство СРМПС:

*********.

Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган е представена заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

Във връзка с личността на К.М.И. е представена справка за нарушител/водач от 28.08.2018г.

Приложена е и справка от деловодството на Районен съд – Стара Загора, от която е видно, че на 18.02.2013г. по НОХД № 381/2013г. на Районен съд Стара Загора е одобрено споразумение, по силата на което К.М.И. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.

343б, ал. 1 НК , като са му наложени следните наказания: лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 години и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, считано от 04.02.2013г.

От показанията на свидетелите К.И.К., М.К.Т. и С.М.В. се установява, че на 16.07.2018г. в гр. Стара Загора, ул. Войвода Стойно Черногорски са спрели за проверка управлявания от жалбоподателя лек автомобил, като след направена справка с ОДЧ /оперативна дежурна част/ са установили, че водачът е с отнето СУМПС.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.

Съдът констатира, че в АУАН и в НП са налице противоречия, които съществено ограничават правото на защита на нарушителя.

На първо място, при описване на нарушението актосъставителят е посочил: „водачът не притежава СУМПС – справка с РСОД. Отнето за алкохол“, същевременно наказващият орган е посочил: „Водачът не притежава СУМПС – ОТНЕТО със съдебен акт № ***г. на РС Стара Загора за срок от 6 месеца /02.02.2013г. – 02.08.2013г./. Лицето не е представило удостоверение за психологическа годност.“

В случая не става ясно на какво основание е отнето СУМПС на И.. Актосъставителят сочи – за алкохол, а наказващият орган цитира съдебен акт /без да го индивидуализира по вид – определение или решение, и без да посочва по кое точно дело е постановен/ и същевременно посочва липса на удостоверение за психологическа годност.

Действително посоченият съдебен акт касае извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, т.е. управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, но не става ясно на какво се дължи и допълнителната констатация на наказващия орган за липса на удостоверение на психологическа годност. Посоченото противоречие ограничава възможността на И. да разбере обвинението и да организира своята защита.

Освен това в НП е посочено, че СУМПС е отнето за 6 месеца – от 02.02.2013г. до 02.08.2013г., а в изисканата справка от деловодството на Районен съд – Стара Загора става ясно, че въз основа на определението от 18.02.2013г. постановено по НОХД № 381/2013г. на Районен съд Стара Загора И. е лишен от право да управлява МПС считано от 04.02.2013г. Разликата в началната дата на отнемането на СУМПС, както и обстоятелството, че срокът на лишаването на жалбоподателя от право да управлява МПС е изтекъл на 04.08.2013г. - много преди датата на нарушението – 16.07.2018г., също в значителна степен ограничава правото на защита на нарушителя да разбере повдигнатото срещу него административнонаказателно обвинение.

На второ място, актосъставителят е квалифицирал описаното нарушение като такова по чл. 150, ал. 1 ЗДвП, а наказващият орган – като такова по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Подобно противоречие при посочване на законовата разпоредба, която е нарушена представлява процесуално нарушение, което е от категорията на абсолютните.

Допуснатите процесуални нарушения, посочени по-горе, са съществени и опорочават администратинонаказателното производство, тъй като водят до неяснота на обвинението и засягат правото на защита на нарушителя. Те обуславят отмяна на атакуваното наказателно постановление.

С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че и актосъставителят, и наказващият орган са посочили, че описаното от тях нарушение е извършено в гр. Стара Загора, ул. Индустриална до № 25. Същевременно в хода на съдебното следствие свидетелите М.Т. и С.В. заявиха, че нарушението е извършено в гр. Стара Загора, кв. Индустриален, ул.

Войвода Стойно Черногорски. Това несъотвествие между посоченото в АУАН и НП място на нарушението и показанията на свидетелите Т. и В. води от своя страна до извод за недоказаност на обвинението относно обстоятелството къде точно е извършено то.

Неоснователно е искането на жалбоподателя, направено в жалбата да му бъдат присъдени, направените в хода на настоящото производство разноски.

В Закона за административните нарушения и наказания не е уредена отговорността за разноски на страните.

В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата.

В този смисъл е и решение № 568 от

20.12.2013г. по КАНД № 548/2013г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, съдът

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление №

18-1228-002808 от 23.07.2018г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП на К.М.И., ЕГН: ********** е наложено наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: