Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22134 от 03.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 48059/2024
Вид
Решение № 22134
Подписан
03.12.2025
Състав
КАТЯ НИКОЛОВА ВЕЛИСЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1 т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 137в · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 22134 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20241110148059 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове от М. И. С., чрез нейната майка и законен представител К. М. К., срещу З....., с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 7000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на травматични увреждания на здравето от настъпило на 09.11.2023 г. застрахователно събитие - ПТП, съставляващо застрахователен риск, ведно със законна лихва, считано от 25.04.2024 г. до окончателното плащане на сумите.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 09.11.2023 г. на автомагистрала ....... лек автомобил „.......“ с рег. №..... удря намаляващия скоростта попътно движещ се пред него лек автомобил „........“ с рег. №....... В резултат от удара ищцата е пострадала, в качеството си на пътник в лек автомобил „.......“, рег. № ...... Процесното ПТП е посетено от органите на МВР, които съставили Констативен протокол за ПТП № К-142 от 09.11.2023 г.

Образувано е ДП № 331/2023 г. по описа на ОД на МВР и пр.пр. №1875/2023 г. по описа на РП – ...... Поддържа, че водачът на лек автомобил „.......“, рег. №..... е виновен за причиняване на процесното ПТП, като е нарушил разпоредбите на чл. 20 ЗДвП. Твърди се, че след настъпване на инцидента ищцата е откарана в УМБАЛСМ „..... ЕАД с оплаквания от силно главоболие, гадене и световъртеж, с повърхностни рани на главата, които били обработени.

Ищцата е изписана с предписани за домашно лечение и препоръки за спазване на щадящ режим без натоварване и ХДР. Поддържа, че на 16.11.2023 г. е проведен преглед на ищцата в Клиника по съдебна медицина и деонтология към УМБАЛ ...... където са констатирани следните травматични увреждания – контузия на главата с кръвонасядане в теменнотилната облат, клинични данни, мотивиращи диагнозата „навяхване на шията“, довело до ограничаване в обема на движенията на главата. Твърди се, че в първите седмици след ПТП ищцата е изпитвала интензивни болки в главата и шията, на моменти губела равновесие, повръщала, имала дразнение към шум и светлина, не можела да си движи главата свободно, не е могла да си играе и да изпълнява занимания, обичайни за дете на нейната възраст; изпитвала страх от лекари и коли. Ищцата станала затворена и апатична, изпитвала страх да остане сама, търсейки непрекъснато присъствието на майка си, изпитвала тревожност, потиснато настроение, липса на апетит, сънливост, промени в настроението, преминаващи от непровокирана агресия до апатия. Започнала да се изпуска при емоционални ситуации.

Твърди, че към датата на настъпване на събитието отговорността на водача на лек автомобил „.......“, рег. № ....., е застрахована при ответника по задължителна застраховка „Гражданска 1 отговорност“ на автомобилистите. Твърди се, че ищцата е предявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка причинените й неимуществени вреди, получена от ответника на 25.04.2024 г., при който е образувана Щета №2410012615, по която обаче застрахователното дружество не се е произнесло. Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС „.......“, рег. № ...... Оспорва процесното ПТП да е настъпило при описания в исковата молба механизъм. Оспорва наличието на виновно поведение на водача на МПС „.......“, рег. № ....... Оспорва ищцата да е пострадало лице в резултат на процесното ПТП, респ. – оспорва същата да е претърпяла описаните травматични увреждания и болки и страдания в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва евентуално получените увреждания да са довели до продължителни болки и страдания. Поддържа, че е налице съпричиняване, доколкото водачът на лек автомобил „........“, рег. № ....., е допуснал ищцата да пътува на задната седалка без детско столче и поставен колан. Оспорва началния момент, от който се претендира лихва за забава. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответното дружество. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД (противоправно деяние, което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди), пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.

С доклада по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие по сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност“ на водача, управлявал лек автомобил „.......“ с рег. №....., което обстоятелство се установява и от отразеното в констативния протокол за ПТП с пострадали лица №142 от 09.11.2023г. Фактът на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" сочи, че отговорността на водача е покрита от ответника, поради което последният дължи заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца вреди при наличие и на останалите предпоставки за това.

От приетите по делото Протокол за оглед на местопроизшествие от 09.11.2023 г. и фотоалбум към него, както и от заключението на приетото без оспорвания от страните заключение на съдебно автотехническата експертиза се установява механизма на процесното пътно произшествие, а именно, че на 09.11.2023 г. около 14:15 часа лек автомобил „.......“ с рег. №..... се движи по АМ ........ и преди тунел .... застига движещият се пред него и намаляващ скоростта си на движение лек автомобил „........“ с рег. №......, като с предната си челна част реализира удар в задната част на лек автомобил „........“ с рег. №....... След съприкосновението лек автомобил „........“ с рег. №...... се измества напред и наляво като реализира два последователни удара в мантинелата, ограничаваща платното отляво.

2

Причината според експерта за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „.......“ – М К А, който се е движил със скорост, при която не е имал възможност да спре в рамките на опасната зона на превозното средство без да настъпи съприкосновение с намиращият се пред него лек автомобил „........“. Според заключението в случай че водачът на лек автомобил „.......“ го е управлявал със скорост, при която да може да спре, ударът за него би бил предотвратим, но за водача на лек автомобил „........“ не е съществувала техническа възможност да предотврати произшествието. Така от съвкупната преценка на доказателствата се налага извод, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на лек автомобил „......., който е нарушил правилата за движение по пътищата, управлявайки превозното средство с несъобразена скорост и при липса на достатъчна дистанция, в рамките на която да може да спре при необходимост. От доказателствата по делото се установява, че е образувано ДП ЗМ№311/2023 г. по описа на РУ – гр. ..... за това, че при управление на МПС са нарушение правилата за движение от М К А и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на водача на лек автомобил „........“ – А Р – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“ вр. ал. 1 НК, но с постановление на наблюдаващия прокурор наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

Въпреки това обаче съдът намира поведението на водача на лек автомобил „.......“ за противоправно и в колизия с общата забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД да не се вреди другимо и виновно, тъй като е в нарушение на правилата по ЗДвП като от страна на ответника не бяха представени доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на Т С А – баба на ищцата и Г. И. В. – дежурен полицай в деня на инцидента се установява, че по време на произшествието като пасажер в лек автомобил „.......“ се е возила М. И. С., родена на 16.11.2018 г., внучка на водача М К А. Като пасажер на предната седалка на автомобила е била свидетелката Т С А, която заедно със съпруга си М К А и М. С. са пътували към гр.

.......

В констативния протокол за ПТП с пострадали лица №142 от 09.11.2023 г. и Протокола за оглед на местопроизшествие няма данни за друго пострадало лице освен водача на ударения автомобил „........“ - А Р, но според показанията на свидетеля Г. В. при съставяне на протокола за ПТП се вписват като пострадали само лицата, които са заявили, че са пострадали и имат оплаквания. И двамата свидетели заявяват, че на мястото на произшествието на детето не е оказана медицинска помощ, както и че до болнично заведение е била откарана от свои близки, а не с пристигналата на място линейка.

Свидетелят В. няма ясен спомен за пола и възрастта на детето, което се е возило в лек автомобил „.......“, но заявява, че в лек автомобил „.......“ е имало двама възрастни и едно дете.

От приобщените по делото медицински документи – лист за преглед на пациент в КДБ/СО №249054/09.11.2023 г. от 20.57 часа на УМБАЛСМ „....“, амбулаторен лист №23313909D475/09.11.2023 г. от 21.08 часа, ренгенография на гръден кош на УМБАЛСМ „....“, протокол от УДЗ на коремни органи на УМБАЛСМ „....“ от 09.11.2023 г. се установява, че на 09.11.2023 г. на М. И. С. на 5 години е извършен преглед и е поставена диагноза за повърхностна травма на окосмената част на главата. Според медицинско удостоверение №501/2023 г. от 16.11.2023 г., издадено от УМБАЛ ..... ЕАД София след личен преглед на ищцата и въз основа на представената медицинска документация е установена контузия на главата с кръвонасядане в теменно – тилната област и клинични данни, мотивиращи диагнозата „навяхване на шията“, причиняващо ограничения в обема на движенията на главата поради изразен болков синдром.

За ангажиране отговорността на застрахователя на виновния водач до ответника е изпратена молба за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на травматични увреждания на здравето на М. И. С. от настъпило на 09.11.2023 г. застрахователно събитие - ПТП, съставляващо застрахователен риск, получена от последния на 25.04.2024 г. и въз основа на която застрахователят е образувал щета №2410012615, по която не се е произнесъл.

3

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - медицинска експертиза, изготвено след запознаване с наличната медицинска документация, според което при клиничните прегледи и проведените изследвания в консултативно – диагностични блок на спешно отделение в УМБАЛСМ „....“ на ищцата е поставена диагноза повърхностна травма в областта на главата. Такава травма само на меки тъкани не води до функционални нарушения и макар да причинява болки и страдания, същите не са били налични повече от 3 седмици след инцидента. По отношение на описаната в медицинско удостоверение от 16.11.2023 г., издадено седем дни след процесния инцидент, травма на главата – кръвонасядане на ограничена площ около 5 см в диаметър в теменно – тилната област на главата без да е посочено точното местонахождение вещото лице излага, че при удар на автомобил, в който пътува дете, в друг автомобил пред него векторното направление на движение на тялото на пострадалото дете би било напред. При поставено в обезопасителна система или с колан на задната седалка детето би било фиксирано в седнало положение, но е възможно свободно движещата се глава да достигне и да се травмира във вертикалната облегалка на предно стоящата седалка като ударът би бил в лицевата или челната част на главата. Предвид това регистрираното наличие на травма в тилно – теменната част на главата според експерта не може да се обясни с установения по делото механизъм на настъпване на ПТП. В медицинската документация по делото няма данни да е правена обработка на рани, тоалет, шевове при амбулаторния преглед на 09.11.2023 г. в УМБАЛСМ „....“ за времето от 21:57 часа до 21:42 час, през което време са проведени консултативни прегледи и образни изследвания – ренгенография и ехография на корем. Относно установеното навяхване на шията при прегледа на 16.11.2023 г. вещото лице посочва, че при клиничния преглед на 09.11.2023 г. непосредствено след инцидента в УМБАЛСМ „....“ няма регистрирани и описани данни за травма в областта на шията и няма проведени образни изследвания на шиен отдел на гръбначен стълб, което би верифицирало наличие на навяхване. При такава травма на шията с установено засягане само на правертебрални меки тъкани в шиен отдел, функционалните нарушения следва да отшумят до 2 - 3 седмици.