Решение № 403 от 22.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. София, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100502553 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20054538 от 23.08.2022 г. по гр.д. № 70929/2019 г. по описа на СРС, 150 ти с-в са отхвърлени като неоснователни предявените от Е. Й. Ш. с ЕГН **********, Ц. Т. Т. с ЕГН ********** и М. Н. М. с ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес град София, ул. „******* № 8, срещу „Е.-Г. НК“ с ЕИК *******, седалище и адрес на управление град София, ж. к. „Младост - 3“, супермаркет „ДАР“ до бл. 353, съдебен адрес град София, ул. „*******, искове с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността за осъждане на ответника да премахне за своя сметка намиращите се в южната част на поземления имот с идентификатор *** метална конструкция и да възстанови земната настилка в съответствие с останалата част от двора.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците Е. Й.

Ш., Ц. Т. Т. и М. Н. М. с излагане на доводи за неправилност на постановеното решение; необоснованост и постановяване при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържат, че в проведеното производство съдът е формирал неправилни фактически констатации, поради което е приложил неправилно закона.

Неправилно при постановяване на решението си съдът не е отчел, че ищците като суперфициарни собственици притежават право на ползване по см. на чл.15 ЗС /отм./, което е в по-широк обем и обхват от правото на ползване на суперфициаря по чл.64 1

ЗС. Последното, доколкото по силата на първата от цитираните разпоредби притежават право да ползват цялото дворно място, в което е построена сградата в т.ч. и пространството, в което е поставена и построена описаната метална конструкция пред магазина от страна на ответника. Поддържат, че именно последното поставено и построено от ответника съоръжение им пречи да упражняват правото си на ползване върху незастроената част от терена. Същото представлява навес и оградена с метална ограда площ, която се ползва от ответника във връзка с обекта му – магазин.

Несъмнено поставянето й /построяването на тази конструкция/ пречи на собствениците на самостоятелни обекти в сградата да ползват така оградената площ, както и дворът на сградата отвъд нея, доколкото преминаването към нея е възпрепятствано по посочения начин от ответника.

Молят за отмяна на решението на СРС, като неправилно и уважаване на предявените искове. Претендират разноски.

Въззиваемата страна „Е.-Г. НК“ в подадения писмен отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага доводи, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Заявява, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства и правилно е приел за недоказани претенциите.

Поддържа, че в проведеното производство СРС не е нарушил процесуалните правила и е приложил правилно материалния закон, постановеното решение е обосновано и приобщените по делото доказателства са били обсъдени при разрешаване на спора по същество, постановеното решение е правилно и съответно на материалния закон. Не са нарушени съдопроизводствените правила. Моли за потвърждаване на решението като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и 2 правилно. Фактическата страна по спора е правилно установена от СРС, а изложените правни изводи се възприемат изцяло от настоящия състав, като съдът препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, съдът намира следното:

СРС е сезиран с искове с правно основание чл.109 ЗС.

В подадената искова молба ищците излагат фактически доводи, че са суперфициарни собственици на самостоятелни обекти в сграда- етажна собственост, построена в недвижим имот-държавна собственост, който понастоящем е общинска собственост. Поддържат правни доводи, че имат право на ползване върху целия терен на основание чл. 15 ЗС (отм.), като с действията си ответникът им пречи да го осъществяват в една част Поддържат, че ответникът стопанисва магазин за хранителни стоки на партерния етаж на сградата- магазин Дар, като около входа, през който магазинът се зарежда със стоки, бил изграден временно-преместваем обект - метална конструкция, наподобяваща гараж. Тази конструкция, по изложени твърдения, препятства собствениците на самостоятелни обекти в сградата, в т.ч. и ищците да преминават пеша от тази страна на сградата и да достигнат двора, в който е входът към жилищните им обекти. Допълват, че освен това са лишени от правото да ползват тази част от поземления имот както намерят за добре (например за паркиране на 3 - 4 коли, построяване на беседка или на барбекю), както и че металната конструцкия препятства достъпа до фасадата на сградата, понеже е долепена до нея. Поддържат, че като вещни ползватели на поземления имот имат право да предявят негаторен иск за защита на правото им на ползване в пълен обем, което в една част е препятствано от описаните действия на ответника. Отправят искане за осъждане на ответника да премахне за своя сметка намиращата се в имота метална конструкция /разположена откъм входа на магазина/, като възстанови изцяло земната настилка- от бетон или цимент.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Е.-Г. НК“ ЕООД, с който е изразено становище за недопустимост на исковете, евентуално, за неоснователност.

Поддържа твърдения, че от 2005 г. е наел от трето за спора лице самостоятелен обект с предназначение - за магазин за хранителни стоки и че ползва обекта съобразно предназначението му. Поддържа, че наетият имот всъщност е собственост на ЕТ „О.-Г.

Г.“. Заявява, че ищците нямат право на собственост върху земята, върху която е построена сградата. Оспорва иска и като неоснователен, като заявява, че ищците всъщност имат достъп до входа на кооперацията и до своите апартаменти през отделен обособен вход, който ответникът не използва. Твърди, че използваният от него вход по одобрен от общината проект е за зареждане на магазина за хранителни стоки.

Поддържа, че ищците всъщност искат да използват дворното място - държавна или 3 общинска собственост - за паркинг или за извършване на незаконно строителство на „беседка или барбекю“. Отрича да е въздействал неправомерно по начин, който да смущава правото на собственост и правота на ползване на ищците. Заявява, че всъщност не е построил металната конструкция, а тя е била налице още през 1999 г., когато обектът е закупен от наемодателя ЕТ „О.-Г. Г.“. Твърди, че металната конструкция е построена от държавата върху дворно място, което към съответния момент е било нейна собственост. Намира, че изградената метална конструкция и навес са и в обществен интерес - осигуряват на потребителите възможността да закупуват стоки с ненарушен търговски вид и опаковка в отлично качество. Освен това навесът способствал да не се наводнява асансьорната шахта на магазина. Иска от Софийския районен съд да остави без уважение предявените искове.

Чрез представените пред първата инстанция доказателства се установява, че сградата-етажна собственост, в която ищците притежават самостоятелни обекти е построена в периода 1965 г.-1968 г. – констатации на СТЕ на вещо лице инж.Ю.П. и на вещо лице инж. А.Ц.. Същата е построена в УПИ XXII, кв. 284 с площ от 766 кв.м. с идентификатор *** по КК с адрес гр.София, район Красно село, ул.******* Установява се от представените пред СРС документи и констатациите на СТЕ приети пред първата инстанция на вещо лице инж.Ю.П. и на вещо лице инж. А.Ц., които настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, че металната конструкция описана от ищците съществува в имота от 1975 г. В този смисъл са и дадените показания от свидетеля В.П.Д. /л.97 от делото на СРС/. Както е посочила в своето заключение вещо лице Ц., сградата е със смесено предназначение, като партерния етаж е зает с три самостоятелни обекта с търговско предназначение, като единия от тях /спорния магазин № 1/ с идентификатор *** по КК с площ от 163.06 кв.м. представлява супермаркет „Дар“ собственост на ЕТ „О.-Г. Г.“ отдаден под наем на ответника „Е.-Г. НК“ ЕООД. Установява се от представените доказателства и констатациите на СТЕ, че търговските обекти на партерния етаж в сградата са били с обща площ от 260 кв.м. и са построени през 1968 г. като за тях е бил съставен АДС № 6823/18.03.1969 г., а след това АЧОбС № 180/19.01.1998 г. Съответно металното съоръжение изпълнено в двора на сградата и обслужващо магазин № 1 представлява: 1.

Метална ограда /ограда от платна перфорирана ламарина/; 2. Навес от лека стоманена конструкция с приблизителна площ от 20 кв.м. и 3. Капак на асансьорна товарна платформа, всичките монтирани в южната част на дворното място и обозначени на представените към СТЕ на в.л. Ц. скици. От същите се установява и вещото лице изрично посочва, че откъм входа за зареждане на магазин № 1 е налице оградено с ламарина пространство с площ около 50 кв.м. с вход откъм ул.“20 април“ като в зоната на входа е съществувала стара ограда с каменна основа, която е налице и към настоящия момент. В североизточната част на ограденото пространство е изпълнен 4 метален навес /от поликарбонат/ на площ около 20 кв.м., под който попадат входа за зареждане на магазина и капака на товарната платформа. Съответно оградата е изпълнена от перфорирана ламарина захваната чрез заваръчни шевове към колонки – винкели вбетонирани в настилката и заварени към анкерни пръти /шпилки/ от профилна армировъчна стомана. По аналогичен начин са заварени и колонките от навеса.

Чрез показанията на свидетеля В.П.Д. разпитана пред първата инстанция се установява, че през 1975 г. магазинът /магазин Дар/ е бил държавен магазин за хранителни стоки, като металната конструкция пред входа за зареждане на магазина е съществувала още тогава. Същата представлява метална врата поставена на масивна основа с метална козирка, под която е входа и асансьора за зареждане на стока в магазина. За последния са налице два входа – единия отстрани за клиенти, а другия – за зареждане на стока. Металното съоръжение не е изградено от ответника, а е било налице в тази част на двора на сградата още към 1975 г. Към този момент е била налице и масивната основа на металната ограда и козирката и асансьора, покрит с шахта.

Съгласно разпоредбата на чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. С негаторния иск по чл. 109 от ЗС се предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита чрез иска се поражда и само при състояние, от което възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които обективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правна защита. Функцията на иска е да отрече във всички тези и аналогични случаи неправомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояние, както и премахване на последиците от тях.