Определение № 932 от 23.08.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 932 гр. София , 23.08.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на двадесет и трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Димитър Фикиин

Маргаритка Шербанова

Александър Желязков като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20211000600930 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на осъдения Р. В. Д., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ „Казичене“ към Затвора София, срещу определение по Протокол № 737 от 04.08.2021 г., постановено по ЧНД № 2646/2021 г., по описа на Софийски градски съд, Н.О., 10-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Д. за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му едно общо наказание „лишаване от свобода“, за срок от 5 /пет/ години и 2 /два/ месеца, при първоначален „строг” режим, който е 1 /една/ година, 8 /осем/ месеца и 10 /десет/ дни.

В жалбата си, осъденият твърди, че определението, като съдебен акт е нищожен, неправилен и незаконен, защото е постановен при нарушение на процесуалните правила и материалните норми на ЗИНЗС и НПК. Защитникът на осъденото лице с изключително обширни доводи излага съображения за игнориране от страна на съда на представените от началника на затвора писмени доказателства, а от друга страна, възразява срещу тези доказателства. Твърди, че лишеният от свобода Д. е с много добро поведение в затвора, че не е наказван, както и че не бил конфликтна личност и спазвал вътрешния ред.

Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените в жалбата доводи, прие следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е 1 преценил фактите - предмет на разглеждане. Изводите му по приложение на материалния закон са правилни и обосновани, които настоящият въззивен съдебен състав напълно споделя и не намира за необходимо да ги преповтаря.

Осъденият Р. В. Д. е постъпил в пенитенциарното заведение на 22.03.2017 г., като по отношение на лицето, на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, определено му по НОХД № 329/2009 г., на ОС – Стара Загора, за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.7, вр.чл.20, ал., вр. чл.26, ал.1 от НК – престъпления против данъчната система, което е било изтърпяно на 26.07.2019 година. От тази дата, изтърпява наложеното му с определение № 442 от 12.07.2018 г., по ЧНД № 316/2018 г. на ОС – Стара Загора, изменено с Решение № 255/12.10.2018 г. по ВЧНД № 455/2018 г. на ПАС, едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години и 2 месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, за престъпление по чл.321, ал.1 от НК, затова, че е ръководил ОПГ, създадена с други лица, с цел да вършат съгласувано данъчни престъпления, както и за престъпление по чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК – отвличане и противозаконно лишаване от свобода.

Към 04.08.2021 г., съгласно представената справка, осъденият Р. В. Д. е изтърпял фактически – 2 години, 9 месеца и 12 дни. От работа – 8 месеца и 8 дни. Остават за изтърпяване 1 година, 8 месеца и 10 дни.

Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови условно предсрочно освобождаване, видно от доказателствата по делото и според настоящата инстанция не е налице другата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на условното предсрочно освобождаване на осъдения Д. – наличието на доказателства за поправянето му, респективно – да се е поправил.

Изготвения за Д. първоначален доклад по чл.155 от ЗИНЗС, съдържа данни за средни стойности на риска - 38 точки, с фиксирани четири проблемни зони – отношение към правонарушението, взаимоотношения, управление на финанси и доходи и умения за мислене, по които да се работи. Към датата на подаване на молбата за УПО, макар и оценката на риска от рецидив да е коригирана до 25 т. – в границите на ниските стойности, то е посочени, че рискът от вреди остава среден за обществото, макар и не непосредствен, което говори за възможност от ново престъпно деяние, с оглед криминалното минало на осъдения – няколкократно осъждан и то за тежки умишлени престъпления.

Макар в жалбата си да твърди, че са налице данни за поправянето му, в действителност липсва формирано отношение на Д. към факторите, които са го довели до осъждане. Отразено е, че към този момент, макар и със снижени стойности, посочените в първоначалния доклад четири дефицитни зони остават. Потвърждение за това е обстоятелството, че наказанието „лишаване от свобода“, което Д. изтърпява е за престъпление, извършено в изпитателния срок на наказанието от 3 години, за извършено 2 данъчно престъпление в особено големи размери, което е показател, че осъденият не си е взел поука.

Правилен е извода на първостепенният съд, че не е налице предвидената в закона предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на осъдения и това е така, предвид осъжданията на Д., които са базата, върху която е изграден извода на Началника на затвора, отразен в приложеното по делото становище, че предвид характера и тежестта на извършеното от осъдения Д. престъпление, наложеното му наказание, все още не е постигнало визираните в чл.36 от НК цели. Тук следва да се отбележи и, че режимът на изтърпяване на наказанието на Д. не е променен от „общ“ на „лек“, което е още една индиция за липса на достатъчно доказателства за поправянето му.

Множеството награждавания съвсем не може да се приемат като доказателство за поправянето на осъдения, а положеният от него труд е само в негова полза, защото намалява времето на престоя му в пенитенциарното заведение. Освен това, както и правилно е посочил първоинстанционният съд, по време на предварителното задържане в арест, както и за периода на изпълнение на мярка за неотклонение „Домашен арест“, приблизително около 7 месеца, приспаднат от общо фактически изтърпяното наказание в този период по отношение на Р.Д., не е била извършвана корекционна дейност. Такава към датата на администриране на молбата в съда фактически е била извършвана за период общо около 2 години и 1 месец. Това обстоятелство също оказва съществено влияние и то в отрицателна насока, върху корекционната работа с лишеното от свобода лице.

Разпоредбата на чл.70 от НК предпоставя възможност за условно-предсрочно освобождаване от остатъка от изтърпяването на наказанието и съвсем не е императивна за съда, като следва да бъдат отчетени данните, които се съдържат в досието на лишения от свобода.

Твърдяното в жалбата добро поведение и спазване на вътрешния ред в пенитенциарното заведение от страна на Д., настоящият въззивен състав не определя като доказателство за поправянето му, тъй като такова поведение и дисциплина са дължими от намиращите се там лишени от свобода лица, съгласно изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, за неизпълнението на които са предвидени съответните санкции.

Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение по Протокол № 737 от 04.08.2021 г., постановено по ЧНД № 2646/2021 г., по описа на Софийски градски съд, НО,10-ти състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4