Решение № 104 от 06.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Велико Търново, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Явор Данаилов при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Явор Данаилов Търговско дело №

20224100900148 по описа за 2022 година

Предявен е иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.4 от Договор за абонамент от 01.06.2022г., за заплащане на сумите: 2921.97 лв. за възнаграждение по договор за абонамент; 50048.02 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на услуги; 37.80 лв. неустойка по договора за абонамент и 1197.51 лв. неустойка по договора за предоставяне на услуги, със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Ищецът - „С.“ ООД гр.С., чрез пълномощника си адвокат Т. Г. твърди в исковата си молба, че на 01.06.2022г. сключил с ответника „Б. с.“ АД гр.В.Т. два договора – абонаментен договор за предоставяне на облачни софтуерни продукти и договор за предоставяне на услуги по поддръжка и имплементация на софтуер. Въпреки предоставените му услуги, ответникът на заплатил на ищеца следните суми: 2921.97 лв. за възнаграждение по договор за абонамент; 50048 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на услуги; 37.80 лв. неустойка по договора за абонамент и 1197.51 лв. неустойка по договора за предоставяне на услуги, със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

За всички суми били издадени приложените към исковата молба фактури, които били изплатени и получени от ответника, но не било извършено плащане по тях.

Ответникът – „Б. С.“ АД гр. В.Т., не изпраща отговор на исковата молба. В съдебно заседание чрез пълномощника си адвокат С. К. оспорва исковете.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достига до следните фактически и правни изводи:

От приетите по делото писмени доказателства и фактури № № 201/08.09.2022г.;

1

207/03.10.2022г.; 2013/07.10.2022г.; 220/02.11.2022г.; 226/10.11.2022г. и 232/12.12.2022г. както и от заключението на изслушаната по делото ССчЕ безспорно се установява, че „С.“ ООД е предоставило на ответника уговорените в договорите от 01.06.2022г. услуги. В счетоводството на ищеца всички фактури са осчетоводени, осчетоводени са по ЗДДС, начислен е ДДС за извършените продажби. В счетоводството на ответника е осчетоводена само първата фактура. Според чл.4 от Договора за абонамент, падежа на задължението по всяка фактура е 5 дни от получаването й.

Освен това, приложена е от ответника и документация, съдържаща комуникацията между страните, чието съдържание не беше оспорено от ответника. Според същата ответникът не е оспорил изпълнението на задълженията на ищеца по договорите, както и доставката на процесните фактури, като дори е извършил частично плащане по фактура № 201/08.09.2022г.

Предвид изложените по-горе мотиви и исковете на ищеца за заплащане от ответника на сумите: 2921.97 лв. за възнаграждение по договор за абонамент от 01.06.2022г. и 50048.02 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на услуги от 01.06.2022г., следва да бъде уважен, със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното им заплащане.

Основателни и доказани са и предявените за заплащане на договора неустойка по процесните договори. В чл.4, ал.5 от Договор за абонамент от 01.06.2022г. е уговорена наустойка, ако клиента има просрочени задължения от повече от 10 дни, като лихвата е 1% на месечна база. Според чл.6.9 от договора за поръчка, подписан от страните, при забавяне на плащането повече от 10 дни от датата на падежа, на клиента ще бъде начислена лихва от 1% на месец. Поради това и основателни и доказани се явяват исковете за сумите 37.80 лв. неустойка по договора за абонамент и 1197.51 лв. неустойка по договора за предоставяне на услуги, и съобразно заключението на ССчЕ.

На основание чл.78, ал.1 ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 11034.22 лв., съобразно приложения за това списък.

Възражението на ответника, чрез процесуалиня му представител, за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, е неоснователно. Видно от приложения списък по чл.80 от ГПК, заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 8400 лв. с ДДС е към установения минимум, съобразно чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и е съобразено с размера и броя на всеки един от обективно кумулативно съединените искове.

Водим от изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Б. С.“ АД ЕИК .........., гр.В. Т., ж.к. Б., ул. И. Д. № ...., ет.2, представлявано по пълномощие от адвокат С. К., да заплати на „С.“ ООД ЕИК ........., гр.С., 2 ж.к. М. л., ул. К. № ....., ет.6, ап.21, представлявано по пълномощие от адвокат Т. Г. , следните суми:

-2921.97 лв. /две хиляди деветстотин двадесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/ за възнаграждение по договор за абонамент от 01.06.2022г. и фактури № № 207/03.10.2022г.; 220/02.11.2022г.; и 232/12.12.2022г.;

-50048.02 лв. /петдесет хиляди и четиридесет и осем лева и две сотинки/ възнаграждение по договор за предоставяне на услуги от 01.06.2022г. и фактури № № 201/08.09.2022г.; 213/07.10.2022г.; и 226/10.11.2022г.;

-37.80 лв. /тридесет и седем лева и осемдесет соттинки/ неустойка по договора за абонамент от 01.06.2022г.;

-1197.51 лв. /хиляда сто деветдесет и седем лева и петдесет и една стотинки/ неустойка по договора за предоставяне на услуги от 01.06.2022г.

-законната лихва върху горните суми от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и

-11034.22 лв. /единадесет хиляди и тридесет и четири лева и двадесет и две стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3