Решение № 375 от 23.01.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. София, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. АНД. КРУШАРСКИ като разгледа докладваното от Г. АНД. КРУШАРСКИ Административно наказателно дело № 20221110206272 по описа за 2022 година Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд – Наказателно отделение, I – ви състав , в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. КРУШАРСКИ и при участието на секретаря Йоана Долдурова като разгледа докладваното от 1 съдията НАХД № 6272 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 21-4332-025369 от 09.12.2021 г., издадено от началника на група в Отдел „Пътна полиция” – СДВР, с което на Г. Б. В. е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал.

3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска цялостната отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, лично и чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата със същите съображения и искания.

Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства съображенията на страните, приема за установено следното: и

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

На 27.11.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата около 18:00 часа, в гр. София, по ул. Вардар, с посока на движение от бул. Ал.

Стамболийски към бул. Възкресение, управлява лек автомобил Опел Астра с рег. номер СВ 6511 МН, и пред блок 137 Б, отказал проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества и при издаден талон за медицинско изследване не изпълнил предписанията му да се изследва за употреба на наркотични вещества – нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушенията, на основание чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 2 от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.

Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност.

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения, се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателствени източници. От показанията на свидетелите А. М. и Д. Х. (л. 30-32 от делото), както и от писмените доказателства на (л. 8-9 от делото), се установява, че на процесните време и място жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил и при извършена проверка е отказал да бъде тестван за употреба на наркотици с техническо средство, поради което му е бил издаден талон за кръвно изследване, на което жалбоподателят не се е явил и не се е изследвал. Доказателствените източници касателно тези обстоятелства са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като при управление на лек автомобил е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, а също така не изпълнил предписанието за медицинско изследване и не си направил такова въпреки, че 3 му е бил издаден талон за такова изследване. Нарушението е извършено от жалбоподателя с форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, и е целял неговото извършване. С оглед на това, че се касае за „формално” нарушение (такова „на просто извършване”) не е необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца за общественоопасните последици на деянието.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че същият е бил подложен на неправомерна проверка за притежание на наркотични вещества и затова е отказал да се тества, тъй като не е имал доверие на проверяващите го полицаи, които са се отнасяли тенденциозно с него. Съдът в настоящото производство е само арбитър за конкретния правен спор и не може да излиза извън неговите рамки, тъй като в противен случай би нарушил своята функция и неизменно би застанал на обвинителни позиции, по отношение на някоя от страните в спора. Ето защо по оплакванията за незаконен обиск, съдът в настоящото производство не може да се произнесе, тъй като това не е част от предмета на настоящото дело. Що се отнася до липсата на доверие у жалбоподателя по отношение на контролните органи, то при подобна хипотеза законът му гарантира правото да откаже да се тества за употреба на наркотици от пътните полицаи, но е бил длъжен да си направи необходимото изследване в независимо акредитирано за това болнично заведение. Той обаче не е изпълнил това предписание, като по този начин е нарушил задължението си на водач на МПС, респ. правилно е била ангажирана неговата отговорност за неизпълнение на това му задължение.

При реализацията на административно-наказателната отговорност, за АНО е наложил административни наказания, които са с абсолютно определен размер, поради което и не могат да бъдат ревизирани от настоящият съдебен състав.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (по делото не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелства, които да сочат на нетипично ниска степен на обществена опасност на деянието или на дееца; наред с това от показанията на свидетеля Д. Х., се установява, че за 4 същия е имало сериозни съмнения, че е бил под влияние на наркотични вещества), както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.

С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление, е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено.

От страна на АНО не са били извършвани разноски за процесуално представителство, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-025369 от 09.12.2021 г., издадено от началника на група в Отдел „Пътна полиция” – СДВР, с което на Г. Б. В. е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал.

3 от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5