Решение № 10578 от 02.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10578 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110154498 по описа за 2025 година

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.

София, ............, е подал искова молба срещу „С.А.Г. Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, с която се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите: 31 евро, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия доставена в имот – магазин № 37, находящ се в гр. София, ............., през периода 01.05.2023 г. - 31.03.2024 г.; 7.43 евро обезщетение за забава за периода от 01.07.2023 г. - 06.11.2025 г., 10.03 евро цена на дялово разпределение за периода 01.05.2023 г. -30.04.2024 г. и 2.58 евро обезщетение за забава за периода от 01.07.2023 г. - 06.11.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от Районен съд – Кубрат по ч.гр.дело № 1300/2025 г. по описа на Районен съд – Кубрат и с които суми по двете главници ответникът „С.А.Г. Груп“ ЕООД се е обогатил, доколкото е спестил разходи за топлинна енергия съответно услуга дялово разпределение, а ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД за сметка на това е обедняло, доколкото е осигурило съответните доставка и услуга. В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество и ответното дружество няма подписан договор за продажба на топлинна енергия и поради това ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество. Твърди се, че ищецът е изпратил писмо-покана за заплащане на задълженията, но ответникът не е извършил плащане. Ищецът посочва, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот магазин № 37, находящ се в гр. София, ............. и като такъв е потребител на топлинна енергия за стопански нужди съгласно дадената в параграф 1, т. 43 ДР на ЗЕ дефиниция, но не е изпълнил задължението си да сключи договор за продажба на топлинна енергия за 1 стопански нужди. Ищецът твърди, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва по силата на такъв договор, общите условия на който се изготвят от дружеството и се одобряват от КЕВР, като същите регулират търговските взаимоотношения между страните. Ищецът твърди, че за процесния периода са били в сила ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № .............. г., в сила от датата на решението. На следващо място ищецът твърди извършена услуга дялово разпределение, като се позовава на чл. 139 ЗЕ, като посочва, че за сгради в режим на етажна собственост разпределението на топлинната енергия става именно по системата за дялово разпределение, при изготвяне на изравнителни сметки на края на всеки отоплителен сезон от фирмата, извършваща дялово разпределение. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е потребител на топлинна енергия в имота. Твърди, че след като става въпрос за търговски обект, продажбата на топлинна енергия следва да се осъществява по нормативната уредба, касаеща потребители на енергия за стопански нужди, изискваща сключване на писмен договор между страните, какъвто липсва. На следващо място посочва, че видно от представените от ищеца документи, в имота е демонтирана отоплителната инсталация, поради което ответникът отрича ищцовата претенция за неоснователно обогатяване поради липса на потребление. По отношение на претенциите за лихва ответникът твърди, че не е установен началният момент на забавата, доколкото ищецът не е ангажирал доказателства досежно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, по който ответникът е бил поканен да заплати процесните суми.

Ответникът, основавайки се на чл. 32 и 33 от Общите условия на дружеството ищец, претендира, че 30-дневният срок за заплащане на фактурите не се отнася до месечните фактури, а за общите фактури по отношение на целия отчетен период и на това основание твърди, че забава не е настъпила. Относно претенцията за дължими суми за дялово разпределение ответникът отрича основателността поради това, че трето лице води дяловото разпределение. Ответникът твърди, че за основателността на така направената претенция е необходимо ищецът да докаже задължението на ответника да заплаща в полза на дружеството възнаграждение за услугата дялово разпределение, както и размера и падежа на това възнаграждение. Доколкото ответникът претендира, че доказателства в тази посока не са ангажирани, иска от съда да отхвърли тази искова претенция. Поддържа, че в годините между страните са водени множество дела и исковете срещу ответника винаги са били отхвърляни, доколкото имотът не е присъединен към сградната топлинна инсталация, обслужвана от ищеца. Ответникът оспорва като недействителни и приложените към исковата молба протоколи от ОС на ЕС в процесната сграда. Поддържа, че притежаваният от него магазин е в отделна сграда, прилепена към основната жилища такава, където е и самата абонатна станция. С тези мотиви иска отхвърляне на исковетге. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.59 и чл. 422 ГПК, вр.чл. 86 ЗЗД. Претенцията по чл.59 ал.1 от ЗЗД има за фактически предпоставки 2 обогатяването на даден правен субект, обедняването на друг, при наличие на връзка между обогатяването и обедняването, липса на основание за имущественото разместване и на друга възможност за защита на нарушените права. В тежест на ищеца е да докаже, че е доставил топлинна енергия в имота в твърдените количества и с посочената стойност, която ответникът е потребил, ползвайки имота, и с неплащането й се е обогатил.

От представения договор за покупко-продажба на търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ сключен на 10.05.2012 г. между „С. А. Г.“ ООД в качеството на продавач и „С. А. Г. Груп“ ЕООД в качеството на купувач, се установява, че продавачът прехвърлил на купувача търговското си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Един от прехвърлените активи е магазин № 37, находящ се в гр. София, ..............

По силата на договора купувачът е придобил включените в предприятието права, включително правото на собственост върху магазина, предсталяващ процесния имот, за който се претендира заплащането на топлинна енергия.

От приложен Договор от 02.09.2011 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД от една страна и Етажна собственост на вх. А и Б, с адрес: гр. София, ............ се установява, че Топлофикация София“ ЕАД присъединява етажната собственост към топлопреносната мрежа на гр. София, при условията на решение взето от ОС на ЕС, като страните са се съгласили, че за потребители няма да се считат лицата посочени в т. 2 от договора, сред които е и „С. А. Г. ООД, включително по отношение на магазин № 37, находящ се на адреса на ЕС. В тази връзка видно от протокол от ОС на ЕС от 17.05.2011 г., етажните собственици са се съгласили да изключат процесния имот от заплащане на суми за топлинна енергия (дори за бъдещи дължими суми), вкл. за сградна инсталация. С решение на ОС на ЕС от 20.2.2012 г. горното решение е отменено.

С писмо от 19.10.23 г. ищецът поканил ответника да сключи договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за имотите му и да плати дължимите до момента суми.

От заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че процесният магазин се намира в обема на сградата, топлофициран е по проект, но инсталацията или не е изградена или е демонтирана. Има стърчащи тръби, които не са свързани. Няма радиатори. На абоната е начислена ТЕ отдадена от сградна инсталация. ТЕ за БГВ не се ползва. ТЕ за процесния период възлиза на 60.44 лв.

Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – в този смисъл чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от "Топлофикация София" АД на потребители в гр. София. В чл. 3, ал. 1, т. 1 – 3 от Общите условия е посочено кой може да бъде купувач на топлинна енергия за стопански нужди, а именно физическо или юридическо лице, което извършва стопанска дейност и използва топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване; е на издръжка на държавния или общински бюджет; използва топлинната енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване извън домакинството си. Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /ред.ДВ бр. 54 от 2012 г./, небитов 3 клиент е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия или природен газ за небитови нужди. А според т.2а от ДР, битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия за собствени битови нужди. Следователно, юридическите лица могат да са клиенти на топлинна енергия само за небитови нужди, продажбата на която се осъществява въз основа на писмен договор с доставчика.

Тъй като такъв договор не е сключен за имота, не е възникнало валидно облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия, въз основа на което ищецът да претендира заплащането й. Поради това претенцията е за настъпило неоснователно обогатяване.

Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване в конкретния случай се съизмеряват с доставената в имота ТЕ, с чиято стойност ищецът твърди да се е обеднил, а ответникът да се е обогатил, спестявайки си този разход като собственик на имота.

По делото се установи, че процесният имот не е присъединен към топлопреносната мрежа, т.е. в имота не се ползва топлинна енергия. След като не е доказано ответникът да е потребил определено количество топлинна енергия, не е налице обогатяване със спестен разход за цената й, съответно обедняване на ищеца. При липса на предпоставките на чл. 59 ЗЗД, предявените на това основание искове са неоснователни.

Отделно от горното, по делото се установи наличие на сключен договор между етажните собственици на сградата и топлофикационното дружество, по силата на който ответникът като собственик на обекти в сградата се е отказал от потребление на ТЕ в имотите си, като останалите етажни собственици са поели задълженията за стойността на ТЕ отдадена от сградната инсталация в сградата. Приетото в последствие решение на ОС на ЕС от 2012 г. е без значение, тъй като не е довело до промяна на договора и не е противопоставимо на страните по него. Налице е следователно хипотезата на чл. 102 ЗЗД, при която дори да е налице задължение за ответника за заплащане стойност на отдадена ТЕ от сградна инсталация, то е преминало върху останалите етажни собственици. Наличието на такова задължение за друго лице изключва хипотезата на неоснователно разместване на блага, тъй като ищецът разполага с правото да претендира вземането си от друго лице и поради наличието на друг ред за защита, чл. 59 ЗЗД не е приложим.

Предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени в цялост, а заедно с това и акцесорните претенции за лихви.

Относно разноските:

При този изход на делото претенцията на ищеца за разноски е неоснователна. На основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК, на ответника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 356 евро в исковото производство и в размер на 51.13 евро в заповедното производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и 4 адрес на управление гр. София, ............, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установуно, че „С.А.Г. Груп“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ..........., дължи сумите: 31.00 евро, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия доставена в имот – магазин № 37, находящ се в гр. София, ............., през периода 01.05.2023 г. - 31.03.2024 г., ведно със законната лихва считано от 10.11.2025 г. до изплащането й; 7.43 евро обезщетение за забава за периода от 01.07.2023 г. до 06.11.2025 г., 10.03 евро цена на дялово разпределение за периода 01.05.2023 г. - 30.04.2024 г., ведно със законната лихва считано от 10.11.2025 г. до изплащането й, и 2.58 евро обезщетение за забава за периода от 01.07.2023 г. до 06.11.2025 г., с неплащане на които суми по двете главници ответникът се е обогатил без основание за сметка на обедняването на ищеца, за които суми е издадена издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.дело № 1300/2025 г. по описа на Районен съд – Кубрат.