Решение № 305 от 17.01.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8384/2023
- Вид
- Решение № 305
- Подписан
- 17.01.2024
- В сила
- 20.02.2024
- Състав
- Димитрина Илиева Тенева
Цитирани разпоредби
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.20 · Закон за потребителския кредит
- член 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 305 гр. Пловдив, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330108384 по описа за 2023 година
Предявени са обективно и субективносъединени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от А. Т. М., ЕГН:
**********, от гр. П., ул. **************** № **, ет. ***, ап. ** чрез адв. М. срещу „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление– гр. София, ж.к. Света Троица, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, представлявано от Л. Т. и З. Я. за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № ******************************** г., и спрямо “Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Слатина“, ЖК „Гео Милев“, ул.
”Манастирска” № 41, вх.Б, ет.1, ап. 2, представлявано от **************** Р.
К. Я. за прогласяване нищожността договор за предоставяне на поръчителство от ******** г. Притендира разноски.
От ответника „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД е предявен спрямо ищеца А. Т. М. евентуален иск за осъждане М. да заплати на дружеството сумата от 500 лв. получена по нищожния договор за заем, ведно със законната лихва от 27.07.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните са сключени договор за 1 кредит и за предоставяне на поръчителство по същия. Заема е в размер от 500 лв. Договора за кредит не е съобразен с изискванията на чл. 11 от ЗПК. Не става ясно дали в ГПР е включено възнаграждението на поръчителя, което заблуждава потребителя за действителните разходи. По договора за поръчителство длъжника не получава престация, поради което уговорката за заплащане на възнаграждение се явява в противоречие на добрите нрави.
В предоставения срок за отговор ответниците оспорват исковете.
Признават сключването на договорите. Липсват нарушения на ЗПК.
В предоставения срок за отговор по насрещния иск не се заявява становище.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намира от фактическа страна следното.
От представения договор за кредит №
****************************** г., приложение, ОУ, погасителен план е видно, че между ищеца и ответника „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД е постигнато съгласие за предоставяне на ищеца от ответника на заемна сума от 4000 лв. за неопределен срок при ГЛП-36 %. Предвидено е предоставяне на обезпечение чрез поръчителство на дружество, одобрено от кредитора.
От представения договор за поръчителство и погасителен план е видно, че между кредитора и ответника “Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен договор по силата, на който последния се е задължил да отговаря спрямо първия за изпълнение на задълженията на ищеца М., произтичащи от сключения договор за кредит от ********** г. срещу възнаграждение платимо от длъжника.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
Между ищеца и КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ ЕАД са възникнали правоотношения, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит тип кредитна линия, за който приложими са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, доколкото ищецът – физическо лице се явява потребител на финансова услуга. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид 2 допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че ”обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В договора за кредит не е посочена общата сума, дължима от потребителя, представляваща сбора между общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. ГПР съгласно член 19, ал. 1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК В договора за кредит не е посочен Годишен процент на разходите по ясен и разбираем за потребителя начин, определящ финансовата тежест от сключване на договора за кредит. Условията за прилагането на ГПР са неясни, както и не ясно какво се включва в него, доколкото се говори за различни лихвени проценти, при които се взима предвид най-високата стойност от тях. В това число не е ясно, уговорената по договора лихва от 36 %, как се начислява, за какъв период е формирана, за целия срок на договора ли, фиксирана ли е или се променя, което отново води до неяснота за размера на ГПР, какво включва същия и каква лихва се включва в него, какви други стойности и разходи го формират, което на практика води до липса на ясно посочен и приложим по делото ГПР и ясни условия за прилагането му. Наред с това липсата на яснота относно условията за прилагане на лихвения процент създават пречка за определяне и на лихвения процент на ден при отказ от кредита, такъв изрично и не е посочен в договора, което води до нарушение на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК.
С оглед изложеното съдът приема, че сключеният между страните 3 договор за кредит е недействителен поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 и т.20 ЗПК Неспазването изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. На основание гореизложените доводи съдът счита, че искът за обявяване на договора за кредит за недействителен е основателен и следва да се уважи.
Във връзка с договора за кредит е сключен и Договор за възлагане на поръчителство с ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД, с който дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищцата по Договор за кредит срещу възнаграждение, платимо на вноски съгласно погасителния план, съдът намира, че като акцесорен същия се явява недействителен поради констатираната недействителност на договора за кредит и съответно липса на предмет. Ето защо предявения иск по отношение на него се явява основателен и следва да се уважи.
Съобразно констатираната недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК по аргумент на чл. 23 от ЗПК кредитополучателя дължи връщане на кредитора на чистата стойност на кредита. От представените от страните справки е видно, че усвоената сума е в размер на 522,62 лв. Липсата на ангажирани доказателства за нейното връщане на кредитора налага извод за дължимо изпълнение на това задължение, което от своя страна е основание за уважаване на евентуалната насрещна притенция на ответника КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ ЕАД спрямо ищеца А. М. за връщане на сумата от 500 лв., както и на обективносъединенеата с нея такава за заплащане на обезщетение за забава за периода от предявяване на насрещния иск до окончателното плащане.
Предвид изхода на делото на ищеца по главните искове се дължат разноски от всеки от ответниците в размер от по 50 лв. за държавна такса.
На ответника КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ ЕАД се дължат разноски за уважения евентуален насрещен иск в размер от 50,76 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Тъй като ищеца е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.
М. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от по 400 лв. по предявените главни искове спрямо 4 всеки от двамата ответници. Не следва да се присъжда ДДС тъй като не е налице облагаема сделка по ЗДДС, доколкото предоставяната правна помощ между страните по договора е безвъзмездна, а и съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване, отразяване в съответните регистри и справки декларации по ЗДДС, както и внасяне на дължим от регистрирано лице ДДС в полза на държавния бюджет.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен договор за паричен заем №
************************************* г., сключен между А. Т. М., ЕГН:
**********, от гр. П., ул. **************** № **, ет. **, ап. *** и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление– гр. София, ж.к. Света Троица, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, представлявано от Л. Т. и З. Я. на основание чл. 22 от ЗПК.
ОБЯВЯВА за недействителен договор за гаранция от ************* г., сключен между А. Т. М., ЕГН: **********, от гр. П., ул. **************** № ***, ет. ***, ап. ** и “Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Слатина“, ЖК „Гео Милев“, ул.
”Манастирска” № 41, вх.Б, ет.1, ап. 2, представлявано от **************** Р.
К. Я. на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А. Т. М., ЕГН ********** от гр. П., гр. П., ул.
********************** № ***, ет. **, ап. Б да заплати на „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление– гр.
София, ж.к. Света Троица, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, представлявано от Л. Т. и З. Я. сумата от 500 (петстотин) лева–получена по недействителен договор за заем от 12.01.2023 г, ведно със законната лихва от 27.07.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 450,76 лв.
(четиристотин и петдесет лева и 76 ст.) лв. за разноски за производството.
ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление– гр. София, ж.к. Света Троица, ул.
„Зографски манастир“ № 15, вх. Г, представлявано от Л. Т. и З. Я. да заплати 5 на адвокат М. В. М., с адрес: гр. П., бул. ********************* № ***, ет.
**, ап. **, сумата от 400 (четиристотин) лв. за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА “Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Слатина“, ЖК „Гео Милев“, ул.
”Манастирска” № 41, вх.Б, ет.1, ап. 2, представлявано от ******************** Р. К. Я. да заплати на адвокат М. В. М., с адрес: гр. П., бул. ********************* № ***, ет. **, ап. **, сумата от сумата от 400 (четиристотин) лв. за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 6