Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21 от 29.03.2024, Районен съд - Своге

Съд
Районен съд - Своге
Дело
Административно наказателно дело 152/2023
Вид
Решение № 21
Подписан
29.03.2024
В сила
18.04.2024
Състав
Румен Атанасов Стойнов

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за българските лични документи
  • чл. 80, т. 5 · Закон за българските лични документи
  • чл. 82 · Закон за българските лични документи

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Т.ова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно наказателно дело № 20231880200152 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Образувано е по жалба подадена от Т. Л. Б., с постоянен адрес в гр. С., ул. „...” № , и настоящ адрес в с. И., общ. С., ул. „...“ № , ЕГН **********, против Наказателно постановление № 3530000079 от 03.08.2023 г., издадено от началника на РУ – Своге, с което на жалбоподател я е наложено административно наказание на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД – глоба в размер на 200 лева.

Жалбоподателят посочва, че на мястото на проверката е имало седем човека, от които поне двама е можело да потвърдят самоличността му.

Поддържа също така, че наложеното административно наказание е явно несъответстващо на допуснатото административно нарушение. По изложените съображения Т. Б. иска Наказателното постановление (НП) да бъде отменено изцяло или глобата да се намали до предвидения в закона минимум, като в открито съдебно заседание излага допълнителни съображения в подкрепа на жалбата.

Началникът на РУ Своге, административнонаказващ орган, не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното НП и са разпитани двама свидетели.

От събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, 1 съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 12.07.2023 г., около 22,00 часа, на ул. „Васил Левски“ в с. И., общ.

С., в района на площада, разпитаните от съда свидетели С. и Г. извършили полицейска проверка за установяване самоличността на жалбоподателя.

Последният, при поискване, не представил никакъв документ за самоличност.

На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за нарушение на чл. 6 ЗБЛД, който бил подписан от жалбоподателя и от свидетеля, което е удостоверено с подписите им. На 03.08.2023 г. е издадено обжалваното НП. В него фактическата обстановка е описана по следния начин : „ … на 12.07.2023 г., около 22,00 часа, в с. И., ул. „Васил Левски“, на площада, при извършена проверка не представя документ за самоличност”. По този начин в НП не е посочено кой е поискал от жалбоподателя да представи документ за самоличност (кой е извършил проверката), което съответно той не е изпълнил. В АУАН е налице по-голяма конкретика, тъй като е посочено, че проверката е полицейска.

Освен така изложеното, съдът констатира, че в АУАН и в НП нарушението е описано като непредставяне на документ за самоличност.

Според чл. 80, т. 5 ЗБЛД наказание се налага на този, който не представи български личен документ. Български лични документи са не само документите за самоличност, но и свидетелство за управление на моторно превозно средство и документи за пребиваване.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Правилото за съдържанието на НП по чл. 57, ал. 1 ЗАНН изисква наказващият орган да опише нарушението със съставомерните му елементи от обективна страна. Посочената правна квалификация задължава органа да посочи при поискване от кого наказаното лице не е представило български личен документ, а не документ за самоличност . Наказващият орган е длъжен да посочи това, с оглед изследване на компетентността на лицето поискало документа. Само при поискване от компетентните длъжностни лица , и то определени със закон, гражданите са длъжни да представят български личен документ и по този начин да удостоверят своята самоличност, защото това поискване е направено в рамките на установените законови правомощия на тези лица и следователно действията им са правомерни, изпълними и водещи до санкциониране на отказа.

От разпита на свидетелите, чиито показания съдът кредитира, безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил виновно деяние, обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, с което е нарушил установения ред на държавно управление, но установените в хода на съдебното производство съставомерни за отговорността факти и обстоятелства, според настоящия съдебен състав не могат да санират липсата на съставомерно описание от обективна страна в НП на нарушението.

С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление подлежи на отмяна, защото за разлика от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, която позволява нередовностите в АУАН да бъдат преодолени, стига по безспорен начин да е установено извършването на нарушението, авторството 2 на извършеното нарушение и вината на извършителя, всяка нередовност в НП е винаги съществено нарушение от категорията на неотстранимите и самостоятелно и достатъчно основание за отмяна, тъй като внася съмнение относно предмета на административното нарушение и неговите признаци, и нарушава правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана с него. Неясното обвинение винаги води до нарушаване правото на защита на нарушителя и е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Освен така изложеното, съдът приема, че е налице и още едно основание за отмяна на обжалваното НП. Разпоредбата на чл. 82 ЗБЛД към датата на нарушението определя, че за маловажни нарушения по този закон се прилага разпоредбата на чл. 28 ЗАНН или се налага глоба по квитанция до 20 лева от упълномощените за това длъжностни лица. Задължението за извършване на такава преценка следва и от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Наказващият орган е следвало да извърши преценка относно приложимостта на чл. 28 ЗАНН, като в противен случай е следвало да изложи обстоятелства и посочи доказателства, които да изключат неговото приложение. В тази насока не са изложени никакви съображения от издателя на НП, което от своя страна съществено засяга правата на наказаното лице.

Нарушението е извършено в центъра на населеното място (селото) където Б. живее. Освен това началникът на РУ Своге не се е аргументирал защо е наложил наказание по-близо до горната граница, след като не се събраха никакви данни, които да обосновават това.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 3530000079 от 03.08.2023 г., издадено от началника на РУ – Своге, с което на Т. Л. Б., с постоянен адрес в гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, на основание чл. 80, т. 5 от Закона за българските лични документи е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 3