Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3834 от 05.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6261/2024
Вид
Решение № 3834
Подписан
05.06.2026
Състав
Красимир Мазгалов, Цветелина Александрова Костова, ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3834 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100506261 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20118923/22.03.2024 г., постановено по гр.д. № 34825/2020 г. по описа на СРС, ГО, 34 състав, е отхвърлен предявения от СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК 000696327, с адрес: гр. София, ***, конституирана на основание чл.

11 ЗН, като ищец на мястото на починалата на 24.01.2022 г. в хода на настоящото производство, първоначална ищца Б.Н.Б., ЕГН **********, иск с правно чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК срещу ответниците Г. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.

„******** и Е. Д. Р.-К.а, ЕГН ********, с адрес: гр. София, ул. „******** за признаване за установено, че Г. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.

„******** и Е. Д. Р.-К.а, ЕГН ********, с адрес: гр. София, ул. „******** не са придобили правото на собственост върху гараж с идентификатор ***, съгласно кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-45/09.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение „гараж в сграда“, находящ се в гр. София, приземния етаж в жилищна сграда на ул. „********, със застроена площ от 22 кв. м., при граници от север-входно антре и стълбище, от юг-двор, от запад-гараж, по силата на изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност, съобразно издаден в тяхна полза нотариален акт за собственост на недвижим имот № 10, том IV, рег. № 7975, дело № 408 от 2015 г. по описа на нотариус М.И., вписан в РНК под №260, с район на действие СРС.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК 000696327, с адрес: гр. София, ***, конституирана на основание чл. 11 ЗН, като ищец на мястото на починалата на 24.01.2022 г. в хода на 1 настоящото производство, първоначална ищца Б.Н.Б., ЕГН **********, срещу ответника Д. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „********, иск с правно основание 108 ЗС за установяване правото на собственост и предаване владението върху недвижим имот гараж с идентификатор ***, съгласно кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-45/09.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение „гараж в сграда“, находящ се в гр. София, приземния етаж в жилищна сграда на ул. „********, със застроена площ от 22 кв. м., при граници от север-входно антре и стълбище, от юг-двор, от запад-гараж.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК 000696327, с адрес: гр. София, ***, конституирана на основание чл. 11 ЗН, като ищец на мястото на починалата на 24.01.2022 г. в хода на настоящото производство, първоначална ищца Б.Н.Б., ЕГН **********, срещу ответника Д. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „********, иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника Д. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул.

„********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „******** да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК 000696327, с адрес: гр. София, ***, сумата от 8000.00 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на гараж с идентификатор ***, съгласно кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-45/09.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение „гараж в сграда“, находящ се в гр. София, приземния етаж в жилищна сграда на ул.

„********, със застроена площ от 22 кв. м., при граници от север-входно антре и стълбище, от юг-двор, от запад-гараж за периода от 04.08.2015 г. до 31.07.2020 г.

Със същото решение съдът е осъдил СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК 000696327, с адрес: гр. София, ***, конституирана на основание чл. 11 ЗН, като ищец на мястото на починалата на 24.01.2022 г. в хода на настоящото производство, първоначална ищца Б.Н.Б., ЕГН **********, да заплати на Д. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „********, със съдебен адрес: гр. София, бул.

„********, сумата от 2000 лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба срещу решението от СТОЛИЧНА ОБЩИНА. В жалбата въззивникът излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа твърдение за неправилното приложение на материалния закон, изразяващо се в това, че съдът е достигнал до погрешни правни изводи относно правото на собственост върху процесния имот. Сочи, че СРС не е съобразил правилно релевантните правни норми и е направил неправилен извод относно принадлежността на собствеността, което е довело до неправилен краен резултат по делото. Наред с това поддържа, че решението е постановено при неправилна и непълна преценка на доказателствата.

Първоинстанционния съд не бил обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, като бил игнорирал част от тях или бил придал неправилна тежест, което е довело до изкривяване на фактическата обстановка. В жалбата се изтъква и необоснованост на съдебния акт, като се твърди, че фактическите изводи на първоинстанционния съд не произтичат логически от събраните доказателства и не са подкрепени от тях. Според жалбоподателя липсва необходимата връзка между установените факти и направените правни изводи, поради което решението е вътрешно противоречиво и немотивирано. В тази връзка моли за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

2

Въззиваемите Г. Т. К. и Е. Д. Р.- К.а оспорват подадената въззивна жалба. Считат решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което и молят, то да бъде потвърдено.

Въззиваемият Д. Д. П. оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което и моли, то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Постъпила е въззивна жалба от третото лице помагач на страната на ищеца-Д. Л.

О. срещу решението. В жалбата въззивникът излага доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. На първо място се поддържа, че съдът е извършил неправилна преценка на свидетелските показания, като е кредитирал единствено свидетелите на ответниците и е отхвърлил показанията на свидетелите на ищцата като противоречиви, без да отчете, че те са последователни, логични и основани на лични впечатления. Според жалбоподателя тези показания установяват съществуването на наемни отношения и факта, че ответникът е заплащал наем за процесния гараж, включително до 2020 г., което изключва добросъвестно владение и придобиване по давност. На следващо място се оспорва изводът на първоинстанционния съд за липса на идентичност на процесния имот. В жалбата се твърди, че по делото не е имало спор относно идентичността на гаража, както и че събраните доказателства – включително нотариални актове, кадастрална схема и данни от предходни съдебни производства – безспорно установявали, че процесният гараж представлява самостоятелен обект на собственост, а не обща част на сградата. Изложени са и доводи относно неправилните изводи на съда за владението върху имота. Според жалбоподателя съдът е игнорирал доказателства, че ответникът е извършвал действия по отношение на чужд имот и е заплащал наем, което изключва намерение за своене. Подчертава се, че извършването на ремонт и липсата на самостоятелни партиди за ток и вода също сочели, че ответникът не е упражнявал правомощията на собственик. В жалбата се поддържа още, че поведението на ответника е било насочено към поддържане на заблуждение у ищцата, като е продължавал да плаща наем, за да прикрие снабдяването си с констативен нотариален акт и последващо разпореждане с имота. Това, според жалбоподателя, изключва добросъвестност и възможност за придобиване по давност.

В заключение се твърди, че първоинстанционният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което не съответства на събраните доказателства и на приложимото право, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което исковете да бъдат уважени изцяло.

Въззиваемите Г. Т. К. и Е. Д. Р.- К.а оспорват подадената въззивна жалба. Считат решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което и молят, то да бъде потвърдено. С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Въззиваемият Д. Д. П. оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което и моли, то да бъде потвърдено. Претендира разноски. С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

3

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Относно иска по чл. 124, ал. 1, т. 3 ГПК:

След като прецени всички събрани по делото доказателства – както поотделно, така и в тяхната съвкупност, както и наведените във въззивните жалби доводи, въззивният съд намира следното:

От представените по делото писмени доказателства, а именноНотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по Закона за възстановяване собствеността върху одържанвени недвижими имоти, извършен въз основа на обстоятелствена проверка № 15, том I, рег. № 451, дело № 32 от 1999 г. и удостоверение за наследници с изх. № 1414/21.08.2020 г., издадено от Столична община, район „Триадица“ се установява, че първоначалната ищца Б.Н.Б. е придобила собствеността върху процесния недвижим имот - гараж с идентификатор ***, съгласно кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-1845/09.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение „гараж в сграда“, находящ се в гр. София, приземния етаж в жилищна сграда на ул. „********, със застроена площ от 22 кв. м., при граници от север-входно антре и стълбище, от югдвор, на дата 12.06.2007 г. по наследство от майка си М.Й.Б..

С нотариален акт от 24.07.2015 г. за собственост на недвижим имот № 10, том IV, рег. № 7975, дело № 408 от 2015 г. по описа на нотариус М.И., вписан в РНК под № 260, район на действие СРС ответникът Г. Т. К. е признат за собственик на основание давностно владение на процесния недвижим имот.

С нотариален акт от 04.08.2015 г. за покупко-продажба на недвижим имот № 109, том BI, рег. № 1307, дело № 103 от 2015 г. по описа на нотариус С.П., вписан в РНК под № 045, район на действие СРС ответниците Г. Т. К. и Е. Д. Р.-К.а са продали на ответника Д. Д. П. процесния недвижим имот.

Основният спорен въпрос между страните е дали ответниците Г. Т. К. и Е. Д. Р.К.а, които са съпрузи, са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот – гараж, чрез изтекла придобивна давност в тяхна полза, или упражняваната от тях фактическа власт има характер на държане, което изключва придобивния ефект на давността.