Решение № 2951 от 15.05.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7538/2024
- Вид
- Решение № 2951
- Подписан
- 15.05.2025
- В сила
- 15.05.2025
- Състав
- Станимира Иванова, Евгени Стоилов Станоев, Димитър Куртев Демирев
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2951 гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Станимира И.а
Членове:
Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100507538 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 9343/20.05.2024 г., постановено по гр.д. № 41066/2023 г. по описа на СРС, 36 състав, е отхвърлен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, да заплати на ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121265113, сумата от 991,91 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вредите, причинени на лек автомобил „Мерцедес“, модел Body X164 GL Class, рег. № ********* от настъпило на 12.04.2022 г. ПТП в гр. София, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от 400 лв.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от 1 ищеца в първоинстанционното производство – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и постановено в противоречие с материалните норми.
Въззивникът счита, че л.а. „Шкода“ се е намирал в насрещната пътна лента за движение и не се е явявал на „пътя зад превозното средство“, поради което водачът на застрахованото при въззивника МПС не следвало да се съобразява с него. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а искът – уважен Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно, като моли същото да бъде потвърдено.
Претендира и разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.
Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост.
В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.
По същество на спора съдът приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника „ЗК 2
Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, да заплати на ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121265113, сумата от 991,91 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вредите, причинени на лек автомобил „Мерцедес“, модел Body X164 GL Class, рег. № ********* от настъпило на 12.04.2022 г.
ПТП в гр. София, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, като основателността му е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
1) наличието на валидно застрахователно правоотношение със собственика на увреденото МПС, произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско“; 2) наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между ответната страна и водача, причинил процесното ПТП; 3) настъпване през периода на застрахователното покритие по двата договора на ПТП вследствие на противоправното поведение на застрахования при ответната страна водач; 4) вид и размер на вредите, причинени на застрахованото от ищеца МПС; 5) пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и процесното ПТП; 6) размер на обезщетението, заплатено от ищеца в изпълнение на задълженията му по договора за имуществена застраховка „Каско”.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване.
Безспорно е по делото, а и се установява от представените доказателства:
1) че са налице валидни застрахователни правоотношения, както следва: застрахователно покритие при ищцовото дружество по застраховка „Каско“ за л.а. марка „Мерцедес“, модел Body X164 GL Class, рег. № *********, действащо към момента на процесното ПТП, и застрахователно покритие при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за л.а. марка „Шкода Октавия“, с рег. № *********, също 3 действащо към момента на процесното ПТП; 2) че на 12.04.2022 г. е настъпило ПТП между двата автомобила; 3) че ищецът е заплатил в полза на застрахованото лице сумата от 976,91 лв. за ремонт, извършен от доверен на ищеца сервиз; 4) че ответното дружество е отказало да плати доброволно регресната претенция.
Единственото възражение на въззивника е по отношение на приложението на чл. 40 ЗДвП и обстоятелството дали водачът на л.а.
„Мерцедес“ е следвало да съобразява поведението си при движение на заден ход с л.а. „Шкода“.
Първоинстанционният съд е установил механизма на ПТП, както следва:
На 12.04.2022 г. около 11:00 часа лек автомобил „Шкода Октавия“ се движи по ул. „Козлодуй“ и срещу № 53 водачът предприема маневра обратен завой. В същото време лек автомобил „Мерцедес“ предприема маневра паркиране на заден ход. При извършване на маневрите траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва удар между тях.
За да достигне до тези фактически изводи, същият е съобразил двустранния протокол за ПТП, свидетелските показания на двамата водачи и заключението по назначената в производството САТЕ.
В заключението си вещото лице е представило скица, от която е видно, че при започване на маневрата на заден ход л.а. „Шкода Октавия“ се е намирал зад паркиращия „Мерцедес“.
При движение на заден ход приложение намират чл. 25, ал. 1 и чл. 40 ЗДвП.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
4
Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗДвП преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Безспорно се установява по делото, че водачът на л.а. „Мерцедес“ е предприел движение на заден ход. В случая задължението на същия важи по време на извършване на цялата маневра, не само при започването .
Неспазвайки вмененото му от закона задължение, водачът е предизвикал процесното ПТП, за което има изключителна вина.
По делото не се твърди, че водачът на л.а. „Шкода“ е предприел маневра обратен завой, която да е била неправомерна, с което си поведение да е станал причина за настъпилото ПТП. Напротив, категорично е установено, че при започване на маневрата на заден ход, извършвана от водача на л.а.
„Мерцедес“, л.а. „Шкода“ се е намирал зад паркиращия автомобил, поради което за водача на последния е възникнало задължението да се съобрази с поведението на водача на л.а. „Шкода“.
По всички гореизложени съображения въззивният съд намира, че исковата претенция на ищцовото дружество е неоснователна, поради което същата правилно е отхвърлена от районния съд. Решението е правилно и подлежи на потвърждаване.
По разноските:
Въззиваемата страна е претендирала заплащането на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК въззивният съд намира, че с оглед фактическата и правната сложност на делото и извършените пред въззивната инстанция процесуални действия следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемия в размер на 100 лв. С оглед изхода от настоящото производство същите следва да бъдат възстановени в пълен размер.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9343/20.05.2024 г., постановено по гр.д. № 41066/2023 г. по описа на СРС, 36 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121265113, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, сумата от 100 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6