Решение № 1402 от 04.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1402 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20251100106580 по описа за 2025 година

Страни в производството са ищцата Н. И. М. с ЕГН **********, гр. София, ж.к.

********, и ответникът Н. Ц. П. с ЕГН **********, гр. София, бул. ********.

Предявен е иск по чл.45 ЗЗД за сумата 35 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 10.06.2025г. до плащането – обезщетение за неимуществени вреди от телесни повреди, настъпили на 07.06.2023г. около 13,10-13,15 ч., в причинно-следствена връзка с противоправно деяние, осъществено от ответника – блъскане на ищцата по стълбите на територията на 30 СУ „Братя Миладинови“.

Ищцата твърди, че на 07.06.2023г. около 13,10-13,15 ч. на територията на 30 СУ „Братя Миладинови“ ответникът я блъснал нарочно в гърба, използвайки обидни и унизителни епитети, и тя паднала по стълбите, като вследствие на падането претърпяла счупване в основите на трета и четвърта предходилни кости на лявото ходило, навяхване на дясна глезенна става, счупване на носни кости, наличие на свободна подвижна течност в малкия таз, което изисквало допълнително медицинско наблюдение, като това й причинило болки и страдания.

Било образувано ДП №ЗМ 227 ЗМК 873/2023г. на 03 РУ-СДВР

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска с доводи, че неоснователен. Излага твърдения за системен тормоз от страна на ищцата и две нейни приятелки по отношение на ответника и неговата приятелка Далия С. /за който майката на последната множество пъти сигнализирала училищните власти/, като непосредствено преди инцидента ищцата и нейните приятелки отново обиждали Далия С..

Излага твърдения за съпричиняване на вредата от страна на ищцата, като сочи процент на съпричиняване минимум 70 %.

1

Прави възражението за прихващане със сумата 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от системния психически тормоз, упражняван от ищцата спрямо ответника в периода 15.09.2022г.-07.06.2023г.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи противоправно поведение на ответника, неимуществени вреди и пряка причинно-следствена връзка между поведението и вредите.

В доказателствена тежест на ответника по възражението за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД е да установи поведение на ищцата в пряка причинноследствена връзка с вредите, а по възражението за прихващане – противоправно поведение на ищеца, неимуществени вреди и пряка причинно-следствена връзка между поведението и вредите.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

От заключението към приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на инцидента от 07.06.2023 г. ищцата е получила няколко травматични увреждания, а именно фрактура на третата и четвъртата предноходилни кости на лявото ходило, довела до трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за срок, по-дълъг от тридесет дни, изкълчване и разтягане на връзковия апарат на дясната глезенна става, счупване на носните кости без разместване, както и наличие на оскъдно количество течност в малкия таз, което, според вещото лице, не може с категоричност да се определи като находка с травматичен произход. Вещото лице сочи, че по своята съвкупност тези увреждания са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице болките и страданията са били най-интензивни непосредствено след травмата и в първите двадесет и четири часа след поставянето на гипсовата имобилизация, като в рамките на първите десет дни са имали постепенно затихващ характер и са се проявявали отново при започване на раздвижването. От заключението се установява, че лечебният период е продължил в рамките на 35 до 45 дни, като е възможно достигане и до 60 дни.

Вещото лице сочи, че по отношение на получените телесни увреждания по делото не се установяват медицински данни за остатъчни последици.

От заключението към допълнителната съдебно-медицинска експертиза, се установява въз основа на представената допълнителна медицинска документация, включително амбулаторен лист от 20.11.2025 г. от личен лекар с диагноза статус след счупване на други тарзални кости и обективни данни за болка в ходилото на левия крак след падане по стълби през м. юни 2023 г., както и амбулаторен лист № 2217131503 от 25.11.2025 г. от МЦ „Св.

Богородица Възвестителка“ - София, съдържащ анамнеза за болки в областта на метатарзалните кости при натиск и натоварване след травма с фрактура на ляв глезен от 07.06.2023 г., при извършения личен преглед на 03.02.2026 г. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ са направени рентгенографии на лява глезенна става и ляво ходило във фас и профил.

Установени са добре консолидирани фрактури на базите на трета и четвърта метатарзални кости на лявото ходило без остатъчни деформации. За лявата глезенна става не са установени данни за стари фрактури. При оглед не е констатиран оток на левия глезен и 2 ходило, не е установен функционален дефицит и е налице пълен обем движения. Установено е плоскостъпие, изискващо носене на коригиращи ортопедични стелки.

Вещото лице е посочило, че установените травматични увреждания са консолидирали в рамките на периода на проведената имобилизация от 30 до 45 дни и към датата на прегледа не са налице дългосрочни последици или функционални ограничения като резултат от процесния инцидент. Не се установяват дълготрайни последици върху функционалността на крайника, които несъмнено да са в причинна връзка с описания инцидент. По отношение на твърдяната болка при палпация експертизата сочи, че същата се свързва с наличното плоскостъпие, като се препоръчва провеждане на физиотерапия, лечебна физкултура и носене на ортопедични стелки. От представената по делото медицинска документация не се установяват данни за други травматични увреждания, предхождащи процесния инцидент.

От заключението към съдебно-психологическата експертиза се установя, че между ищцата и ответника, двамата в горна тийнейджърска възраст, е налице продължителен междуличностен конфликт, развил се в рамките на почти цяла учебна година, протекъл във враждебност, взаимно неодобрение и липса на умения за ненасилствена комуникация, формирал две враждуващи групи в класа. Вещото лице сочи, че конфликтът се е изразявал във вербална и релационна агресия, като от едната страна са отправяни системни обидни квалификации към физическия облик на ответника и към неговата приятелка, както и провокативни поведения от рода на „шегички“ в час, като светене с телефони и подмятане на хартиени топчета. Според вещото лице така описаната релационна агресия по своята психологична същност представлява умишлено накърняване на връзката на човек с друг човек и понижаване на неговата стойност и социален образ, което в конкретния случай е довело до съществено накърняване на личното достойнство и интегритет на ответника, формирайки у него усещане за унижение, обезценяване и невъзможност да възприема себе си в позитивна светлина. Експертизата акцентира върху това, че личното достойнство е емоционална съставка на усещането за собствена значимост и ценност и че повтарящите се обиди от типа „хърбавел“, „анорексик“, „изпит наркоман“ и др., както и квалификациите спрямо приятелката му, са разстроили опита на ответника за вътрешно структуриране на личния му свят, пораждайки дълбоко възмущение, тревога, обида, смут, гняв и преживяване на накърнена чест и достойнство, като в този емоционален фон на вътрешен конфликт и афективно напрежение се развива и конкретното агресивно поведение – бутането на ищцата по стълбите в деня на инцидента.

От заключението се установява, че по отношение на ищцата инцидентът от 07.06.2023 г., при който в резултат на бутане от страна на ответника тя пада по стълбите и получава множествени физически травми – фрактура на единия крак, навяхване на другия, фрактура на носните кости и травма в областта на коремните органи, е имал характер на силно стресогенен фактор и е обусловил остра стресова реакция. Вещото лице сочи, че за ищцата събитието е било неочаквано, внезапно и със силен отрицателен емоционален заряд, преживяно първоначално като емоционален шок с усещане за „изтръпване“, последвано от осъзнаване на невъзможност да стъпи на двата крака и от интензивни болки. Стресогенният 3 ефект на инцидента според вещото лице е довел до рязка промяна в житейския стереотип – необходимост от пълна промяна на плановете и начина на живот за продължителен период, зависимост от чужда помощ при самообслужване, нужда от рехабилитация за възстановяване на движенията, значително ограничаване на социалните контакти и активност. Според вещото лице на емоционално равнище при ищцата се установяват напрегнатост, изблици на плач, раздразнителност, преживяване на болка и страдание, невъзможност да изпитва радост и удоволствие от обичайни дейности и контакти; на когнитивно ниво – затруднена концентрация, ограничаване на кръга от интереси, намалена активност и работоспособност, включително невъзможност да посещава училище и да усвоява нов учебен материал; на поведенческо ниво – дистанциране, нежелание за социални контакти, страх от загуба на нещо ценно и значимо за личността, в случая – временното обездвижване и съпътстващите го болки и страдания. Експертизата приема, че всички тези негативни преживявания са довели до рязко снижаване качеството на живот до ниво на борба за възстановяване на предишното физическо състояние. Вещото лице подчертава, че към настоящия момент ищцата в значителна степен е преодоляла и надмогнала острата стресова реакция – завършила е успешно учебната година и средното си образование, продължила е образованието си като студент, което се оценява като белег за успешно социално функциониране, макар събитието да остава в съзнанието й като травмиращо преживяване и да са налице остатъчни моменти на „подсещане“ във връзка с преживените физически и психически страдания.

По отношение на ответника вещото лице сочи, че той е бил в горните възрастови граници на непълнолетието, с правилно интелектуално развитие, като интелектът му попада в средните граници на нормата за възрастта и не се касае за вроден или придобит интелектуален дефицит, умствена изостаналост или деменция. От заключението се установява, че проблемът при него е в плоскостта на емоционалната и поведенческа незрялост, характерна за възрастта на личностово структуриране и търсене на идентичност, с дисбаланс между физическо, емоционално и социално развитие. Експертизата описва ответника като екстровертиран, общителен, инициативен, с оптимистична нагласа и склонност да заема лидерски позиции, със силен тип нервна дейност, лесно възбудим и раздразнителен, с недоизградени потенциали за справяне при бърза промяна на външните условия. Според вещото лице постъпката му е резултат, от една страна, на личностови параметри - повишена раздразнителност и импулсивност, неумение за самоконтрол върху емоциите и поведението, а от друга - на лекомислие и невъзможност да предвиди резултата от своите действия; поведението е определено като импулсивно, поривно и недооценъчно, реализирано в примитивен начин на общуване - физическа агресия. Наред с това експертизата установява, че при ответника няма данни за злоупотреба или зависимост към алкохол или други психоактивни вещества и че към инкриминирания период той не е бил под въздействието на такива вещества. Вещото лице е категорично, че ответникът е разбирал естеството и обществената недопустимост на деянието си, както и възможността да носи отговорност за него, като мотивът на деянието е „непсихотичен“, т.е. не е болестно обусловен; установява се добра ориентация по отношение на основните нравствено-етични норми и правила на 4 поведение и липса на психично разстройство, което да е изключвало или съществено да е ограничавало способността му да разбира свойството и значението на постъпката си и да ръководи поведението си. В същото време вещото лице подчертава, че към онзи момент е налице изразена емоционална и социална незрялост, водеща до действие под влияние на моментната емоция и обстоятелствата, без адекватна оценка на неблагоприятните последици, като се отчита, че ответникът няма предходни прояви на физическа агресия, което допълнително подкрепя извод за деяние, извършено поради лекомислие и увлечение.