Решение № 198 от 13.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Пловдив, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно гражданско дело № 20265300500265 по описа за 2026 година

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с две жалби подадени от Й. Г. Г., ЕГН: **********, в качеството му на длъжник по изпълнително дело №267 /2025г. по описа на ЧСИ М.О., рег. №758.

С жалба с вх. №33510/29.09.2025 г. при регистратурата на ОС Пловдив длъжникът оспорва всички разноски, такси и лихви над дължимата от него главница по изпълнителното дело в размер от 637,82 лева. Твърди, че не е бил надлежно уведомен за образуваното срещу него изпълнително дело, разноските са прекомерни и противоречат на чл.78,ал.5 от ГПК, както и че е заплатил част от задължението на взискателя „ВиК“ ЕООД въз основа на сключено споразумение.Искането до съда е да отмени действията на ЧСИ по начисляване на такси и разноски над главницата от 637,82 лева; да се намалят разноските до разумен и справедлив размер; да бъдат отменени наложените запори и възбрани върху имуществото му; да бъде освободен от заплащане на такси за вдигане на обезпечителните мерки; да бъде възстановено нормалното му финансово и икономическо функциониране и да бъде спряно изпълнението по чл.438 от ГПК.

С жалба с вх.40924/21.11.2025г. длъжникът обжалва разпореждане с изх.№11614/07.10.2025г., с което му е указано от съдебния изпълнител да отстрани нередовностите на подадената от него предходна жалба с вх.

1

№33510/29.09.2025г. , като представи 2 бр. преписи от нея ведно с приложенията и представи доказателства за заплатена държавна такса към съдебния изпълнител по т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер от 72 лева. Длъжникът счита, че не дължи таксата от 72 лв. по т.5 от ТТРЗЧСИ, тъй като същата касае връчване на документи, изготвени служебно от ЧСИ и ГПК не предвижда длъжникът да представя преписи от жалбата. Иска от съда да се отменят посочените действия на ЧСИ.

Взискателят по изпълнението „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив, с ЕИК: 115010670 , не взема становище по жалбите.

Постъпили са писмени обяснения от ЧСИ М.О. по реда на чл.436 ал.3 ГПК, като е изразено становище относно неоснователността на жалбите.

Съдът, след като се запозна с обжалваните действия и събраните по делото доказателства, намира подадената жалба от длъжника с вх.

№40924/21.11.2025г. срещу разпореждането на съдебния изпълнител, с което подадената от него предходна жалба с вх.№33510/29.09.2025г. е оставена без движение , за процесуално недопустима, тъй като не е срещу категорията действия на съдебния изпълнител, изброени лимитативно в разпоредбата чл.

435, ал.2 ГПК, които длъжникът по изпълнителното има право да обжалва.

Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 4 от ГПК във вр. чл. 262, ал. 1 от ГПК, ако жалбата не отговоря на изискванията на чл. 260, т. 1,2,4 и 7 и чл. 261 от ГПК, на страната се изпраща съобщение за отстраняване на констатираните нередовности в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

В случая с разглежданата жалба, жалбоподателят оспорва единствено указанията на ЧСИ, да внесе държавна такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер от 72 лева и да представи преписи от жалбата и доказателствата към нея за връчване на насрещната страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК, срещу определенията на съда респективно на ЧСИ, могат да се подават частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. С чл. 279 от ГПК е предвидено, че разпоредбите на чл.274 – чл.278 ГПК се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда/ЧСИ. Разпореждането, с което се оставя без движение жалбата на длъжника нито се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в изрична разпоредба на ГПК е предвидено неговото самостоятелно обжалване. Същото е от категорията на актовете по движение на делото, които подготвят постановяването на съответния акт. Правилността на посоченото разпореждане се проверява от съда по повод на жалба против връщането на подадената жалба или в случая на съдебен контрол на основание чл. 262, ал. 3 от ГПК - подлежи само разпореждането за връщане на жалбата, при неизпълнение на указанията на съда, респ. на ЧСИ в даденият едноседмичен срок, но не и разпореждането с което на жалбоподателя са указани нередовностите на жалбата му и са определени дължимите такси и разноски за администриране на същата.

С оглед всичко изложено по - горе, жалбата на длъжника с вх.

№40924/21.11.2025г. , е процесуално недопустима и следва да се остави без 2 разглеждане, а производството по нея да се прекрати.

Досежно жалба с вх. №33510/29.09.2025 г., съдът констатира, че същата е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК – постановление за разноските, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение (ПДИ), тъй като е налице нарочен акт на ЧСИ, който по смисъла на т.2 на Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г. по т.д. №3/2015 г. ВКС, ОСГТК, подлежи на обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.79,ал.1 от ГПК и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК /Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о. и Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о./ разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство - чл. 79 ГПК и независимо дали плащането е извършено пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. В конкретния казус не е налице нито една от визираните в нормата хипотези за изключване отговорността на длъжника от разноски по изпълнението.Най – напред изпълнителното производство не е прекратено на нито едно от основанията на чл.433 ГПК.Видно от приложеното изпълнително дело, взискателят не е изоставил изпълнителните действия, държи за извършването им.Не е налице и последната предвидена в закона хипотеза – отмяна на действията от съда. В този смисъл длъжникът дължи направените разноски по изпълнението.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че определените от съдебния изпълнител такси са прекомерни.В конкретният случай взискателят е поискал и ЧСИ е извършил изпълнителни действия, които с а б и л и необходими с оглед размера на търсената сума и интереса на взискателя от бързо удовлетворяване.Същевременно взискателят е представляван по делото от юрисконсулт и не е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение , поради което разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК не намира приложение. Твърденията на длъжника, че е погасил част от дълга въз основа на сключено с взискателя споразумение , не могат да се слушат и обсъждат в производството по настоящето контролно–отменително производство, като без правно значение за обжалваното действие е и обстоятелството дали длъжникът е бил надлежно уведомен за образуваното срещу него изпълнително дело. Съдът, в настоящето производство, не може да извършва проверка дали претендираното от взискателя парично вземане съществува и в какъв размер. Такава преценка може да бъде извършена само от съда, в рамките на състезателен исков процес между страните, в който да бъдат обсъдени и евентуалните техни доводи и възражения.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя срещу предприетите по 3 изпълнителното дело обезпечителни мерки, следва да бъде посочено, че запорът и възбраната като отделни изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.

В процесния случай длъжникът не е релевирал доводи за насочване на изпълнението към имущество, което счита за несеквестируемо, поради което не са налице основание за отмяна на предприетите от съдебния изпълнител действия и наложените от него обезпечителни мерки.

Следователно по делото се налага извод, че жалбата на длъжника с вх.

№33510/29.09.2025 г. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Без уважение ще се остави и искането на жалбоподателите по чл. 438 ГПК за спиране на изпълнението при обжалване - първо, с оглед изхода на спора и второ, предвид факта, че спирането обезпечава обжалването /т.е. има ефект до произнасянето на съда по съществото на спора/.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалба с вх. №33510/29.09.2025 г. при регистратурата на ОС-Пловдив, подадена от Й. Г. Г., ЕГН: **********, в качеството му на длъжник по изпълнително дело №267 /2025г. по описа на ЧСИ М.О., рег. №758.

ОСТАВЯ без уважение искането на Й. Г. Г., ЕГН: **********, да бъде спряно производството по изп.д.№267 /2025г. по описа на ЧСИ М.О., рег.

№758 , до приключване на настоящото.

В тази част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.40924/21.11.2025г. подадена от длъжника Й. Г. Г., ЕГН: **********, срещу разпореждане на съдебния изпълнител с изх.№11614/07.10.2025г. по изп.д.№267 /2025г. по описа на ЧСИ М.О. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 265/2025 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив в тази му част.

Решението в тази му част има характер на определение и подлежи на 4 обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5