Решение № 922 от 04.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 922 гр. Пловдив, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330108100 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от Сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. А., ул. "Х. Б." ***, против С. И. Д. и С. Н. П. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 48, ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 2856/31.03.2024 г. по ч.гр.д. № 5628/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII граждански състав, както следва: по ½ ид.ч. от сумата в размер от 8 800 лв., представляваща дължима сума за ремонт на двор, находящ се в гр. А., ул. "Х. Б." *** на основание Решение на Общото събрание на Етажната собственост от 02.02.2024 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 27.03.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответните страни са собственици при равни права на следните самостоятелни обекти в сграда с идентификатор № ***. с адрес гр. А., ул. "Х. Б." ***, представляващи апартамент с площ от 112, 13 кв.м., находящ се на ет. 3 от сградата, ведно с 1/6 ид.ч. от тавана и призема на сградата с площ от по 36 кв.м. и 1/6 ид.ч. от 1 поземления имот, в който е разположена сградата с площ от 491 кв.м., както и гараж № 1 с площ от 22, 94 кв.м., находящ се на ет. 1 от сградата. Сочи, че с Решение на Общото събрание на Етажната собственост от 02.02.2024 г. за управител на Етажната собственост е избран Р. А. А., като е прието решение за извършване на ремонт на прилежащия към сградата двор с определен бюджет от 52 800 лв., разпределен по равно между собствениците на шестте апартамента в сградата от по 8 800 лв. Сочи, че с решението е прието сумата да бъде заплатена на две равни вноски, дължими авансово преди започване на ремонта от страна на управителя, както следва: първата платима в срок до 11.02.2024 г. и втората – в срок до 25.02.2024 г. Поддържа, че с решение по т. 3 от дневния ред е прието при неизпълнение на задължението за заплащане на дължимата сума за ремонт да бъдат предприети съдебни действия, като правомощията за това са възложени на управителя.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните страни С. И. Д. и С. Н. П. са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат съображения за нейната неоснователност. Не оспорват обстоятелството, че са собственици при равни права от по ½ ид.ч. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.*** с адрес гр. А., ул. "Х. Б." ***, ет. **, представляващ апартамент, ведно с 1/6 ид.ч. от призема и тавана и 1/6 ид.ч. от поземления имот с идентификатор № *** с площ от 491 кв.м. Твърдят, че са придобили собствеността по отношение на недвижимия имот на 22.12.2023 г., като живеят в апартамента, считано от 30.12.2023 г. Излагат пред съда причините, поради които са взели решения за закупуване на посочения самостоятелен обект, като твърдят, че са останали разочаровани от отношението на техните съседи и по специално на Р. А., който счита имота за свой и взима самостоятелни решения за него, като подлага на подлага на натиск, заплахи и принуди всички, които не са съгласни с него. Сочат, че на 03.01.2024 г. видели поставена бележка във входа за провеждане на Общо събрание, на което присъствал ответникът С. П., но такова реално не се провело, доколкото възникнала разпра между съседите. Това събрание било по отношение на парите за ремонта на покрива, извършен през 2023 г. Твърдят, че в средата на месец януари били посетени от г-жа Д. Л., за да поговорят за това как ще се направи ремонт на двора, тъй като в последния има незаконни постройки, боклуци и дърва, като следва дворът да бъде почистен, изравнен и да бъдат поставени плочки. Били уведомени, че ремонтът ще се извърши от Р. А. и 2 неговият син. Сочат, че с оглед случващото се разбрали, че решението за почистване (ремонт) на двора било взето преди ответните страни да придобият собствеността на самостоятелен обект в сградата. Твърдят, че били уведомени от г-жа Л., че ремонтът ще струва по 2 400 лв. на семейство, като се събира авансово сумата от 400 лв., като всички били заплатили капаро с изключение на ответните страни. Били уведомени, че Р. А. иска от всяко семейство да ангажира по един член, който да работи на двора или да наемат работник. Сочат, че не разполагали с познания за извършване на ремонт и очаквали, че след като се събира сума от по 2 400 лв. следва да бъдат наети висококачествени работници, каквато считат, че не била целта на Р. А..

Поддържат, че изискали от страна на г-н А. представяне на разбивка за сумите за ремонта, като последният ги уведомил, че само почистването на двора ще струва 1 800 лв., но при справка ответните страни установили, че стойността на такава услуга е около 800 – 850 лв. Твърдят, че от исковата молба са разбрали, че решението за ремонт на двора е взето след като са придобили собствеността, като е налице голямо разминаване по отношение на сумите, за които били предварително уведомени, което обстоятелство подлагало на съмнение изготвените документи за проведено общо събрание на Етажната собственост. Сочат, че не са заплатили сумата, доколкото за това не били представени никакви документи, а именно – решението на общото събрание, оферти, сметки, фактури или други разходни документи. Твърдят, че дворът е с площ от 190 кв.м. и сумата от 52 800 лв. за ремонт е завишена, като от останалите съседи били уведомени, че последните са заплатили сума в размер от 2 400 лв., а от ответните страни се искало заплащане на по-висока сума от 8 800 лв. Твърдят, че на 09.04.2024 г. изпратили покана до г-н А. за представяне на всички необходими документи във връзка с ремонта и проведените общи събрания. Поканата била получена на 10.04.2024 г., но ответните страни не получили исканите документи. Сочат, че тъй като не заплатили сумата за ремонт били обект на заплахи, като бил преустановен достъпът им до двора, тъй като не заплащали. Твърдят, че от момента на нанасянето им в сградата до момента на депозиране на отговора на исковата молба не са провеждани общи събрания на Етажната собственост, за които ответните страни са били уведомени. Считат, че общото събрание не е проведено при съобразяване на правилата, установени в ЗУЕС. Поддържат, че не е поставено съобщение за изготвен протокол в срока по чл. 16, ал. 6 ЗУЕС, поради което считат, че 3 представените документи са изготвени единствено в полза на г-н А.. По така изложените съображения молят за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 48, ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС.

Производството по делото се развива по реда на чл. 422 ГПК за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 2856/31.03.2024 г. по ч.гр.д. № 5628/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII граждански състав, както следва: по ½ ид.ч. от сумата в размер от 8 800 лв., представляваща дължима сума за ремонт на двор, находящ се в гр.

А., ул. "Х. Б." *** на основание Решение на Общото събрание на Етажната собственост от 02.02.2024 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 27.03.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение в срок, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

В случая процесният правен спор касае вземане възникнало в полза на Етажната собственост във връзка с управлението на общите части.

Институтът на етажната собственост е специален правен режим, на който се подчиняват правоотношенията по повод притежаването на самостоятелен обект в сграда, в която етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника принадлежат на отделни собственици чл. 1 ЗУЕС. Управителният съвет /управителят/ е изпълнителен орган - чл. 19 ЗУЕС, който представлява етажните собственици в отношенията им с органите на местната власт и с други правни субекти - чл. 23, ал. 1, т. 5 ЗУЕС, при извършването на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на общите части - чл. 23, ал. 3 ЗУЕС.

4

Възникването на претендираното от ищеца субективно притезателно право се обуславя от положителното установяване при условията на пълното и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от негова страна на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на сграда в режим на етажна собственост; 2. притежаване от страна на ответника на самостоятелен обект в етажната собственост; 3. реално извършени разноски за управление и поддръжка на етажната собственост; 4. определен размер на припадащата се част на ответника от общо дължимите разноски.

С Решение от 02.02.2024 г. на Общото събрание на Етажната собственост са взети следните решения: 1. избор на Р. А. А. за управител на ЕС; 2. извършване на основен ремонт на прилежащия към сградата двор при определен бюджет от 52 800 лв., разпределен по равно между собствениците на шестте апартамента в сградата – по 8 800 лв., която сума е платима на авансово на две равни вноски, дължими преди стартиране на ремонта – с падеж на 11.02.2024 г. и на 25.02.2024 г., като след събиране на сумата ще се предприемат действия по стартирането му; 3. за предприемане на съдебни действия по събиране на дължимата сума за ремонт – след настъпване на падежа на втората вноска, които са възложени на управителя на Етажната собственост.

Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му, предвидени в чл. 16, ал. 7 -9 ЗУЕС, придават на протокола за проведеното общо събрание доказателствена сила, подобна на официалните свидетелстващи документи. В този смисъл Решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д.

№ 4294/2014 г., ГК, І г.о. на ВКС, е което се приема, че след изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила.

Задължението на етажните собственици да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост, да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части, и да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, са посочени в т. 9-10 на чл. 6 ЗУЕС.

5

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на ********., по силата на който С. И. Д. и С. Н. П. са придобили собствеността при равни права собствеността по отношение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***.**, представляващ жилище, находящо се в гр. А., ул. "Х. Б." ***, ет.***, ведно с 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 491 кв.м., както самостоятелен обект с идентификатор № ***.**, представляващ гараж.

От така представения нотариален акт се установява, че към датата на вземане на решението на Общото събрание на Етажната собственост ответните страни са собственици на самостоятелен обект в сградата и по отношение на 1/6 ид.ч. от дворното място.