Определение № 173 от 14.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 173 гр. Б. 14.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б. ОСМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Гражданско дело № 20221200100476 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 и сл. ГПК.

Образуване е по постъпили две молби от две от страните по делото – за изменение на решението, в частта за разноските, както следва: с молба с вх.№ 15910/13.12.2023г. от „А.“ ООД и молба с вх.№ 715/18.06.2024г. от Държавата, чрез министър на финансите.

Твърди се в молбата, подадена от „А.“ ООД, че по иска по чл.109 ЗС съдът неправило е приел направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6290 лв., тъй като за тази сума само имало представени доказателства с характер на разписка. Твърди се, че по делото има представени доказателства, усТ.яващи направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в уговорения в договора за правна защита размер от общо 12 580 лв. Поддържа се твърдението, че разноските не са присъдени в размера, за който има представени доказателства, че такива са направени.

Сочи се, че е представен Договор за правна защита и съдействие от 12.09.2022г., от който е видно, че договореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС е в размер на 12 580 лв. с отбелязване, че при подписването му е заплатена в брой сумата от 6 290 лв., като за остатъка от дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 6 290 лв. е договорено плащане след подписването на договора на основание чл. 2, ал.6, изр. второ от Наредба №1/2004 год.

1

Твърди се представяне на списък за разноски по чл. 80 от ГПК и два броя разписки приложени към него, а именно Разписка от 29.06.2023г., за извършено второ плащане по договор за правна защита и съдействие от 12.09.2022г. в размер на 3 200 лева и Разписка от 03.07.2023г. за извършено трето плащане но договор за правна защита и съдействие от 12.09.2022г. в размер на 3 090 лева, находящи се на лист 334 и 335 от делото. От така представените разписки се твърди, че се усТ.ява заплащане от ищеца в брой на 12.09.2022г. при подписването на договора сумата в размер на 6 290 лева, а на 29.06.2023г. и на 03.07.2023г. още 6 290 лв., представляваща остатъка от дължимото и договорено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 12.09.2022 г. или общо адвокатско възнаграждение в размер на 12 580 лв. в производството по иска с правно основание чл. 109 от ЗС, която сума съгласно цената на този иск от 552 500 лева е договорена и заплатена в предвидения минимум по чл. 7, ал.2, т. 6 от Наредба № 1 за минималните размери на адв. възнаграждения.

С оглед уважаване на 2/3 от негаторния иск дължимото на ищеца адвокатско възнаграждение по този иск, съобразно представените доказателства за заплатено такова в размер на 12 580 лв., се равнява на 8 386.66 лв., в която не е включена сумата от 500 лв., представляваща половината от допълнително заплатената сума от 1000 лв. за адв. възнаграждение на основание чл.7, ал.9 от Наредба № 1 за минималните размери на адв. възнаграждения по иска по чл. 109 от ЗС, тъй като същата се сочи, че е присъдена правилно.

При поддържане на аргументи в горната насока се иска изменение на посТ.еното решение, в частта за разноските и се присъдят на ищеца направените такива по предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС , съобразно уважената част от 2/3 в размер на 13 070 лева., вместо сумата от 8 876.67 лева.

В молбата с искане изменение на решението, в частта за разноските, подадена от Държавата, чрез М., се твърди, че разноските за адвокатското възнаграждение от 4750 лв. (4250 лв. + 500 лв.) са недоказани като разход и прекомерни по размер. Твърди се, че голяма част от процесуалните действия по делото, в това число всички процесуални действия по гр. д. No 1289/2021 г. по описа на Районен съд - С. и част от процесуалните действия по 2 настоящото дело, са извършени преди изменението на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приети с ДВ. бр. 88 от 04.11.2022 г., с което са приети изменения в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

От друга страна, за периода от подаването на исковата молба до увеличението на иска за обезщетение за вреди, допуснато на ОСЗ от 23.05.2023 г., включително към датата на представения договор за правна защита и съдействие от 22.05.2023 г., материалният интерес на претенцията за обезщетение за вреди е 10 000 лв. Доколкото преобладаващата част от процесуалните действия са извършени до изменението на иска на ОСЗ от 23.05.2023г. се изтъква, че няма основание размерът на адвокатското възнаграждение да се определя въз основа на размера на увеличения материален интерес на иска.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба No. 1, съгласно редакцията, действала до изменението, въведено с ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г., размерът на възнаграждение по гражданско дело с интерес от 10 000 лв., се определя на сума от 830 лв., видно от което присъденото адвокатско възнаграждение от 4250 лв. е прекомерно по размер.

Изтъква се на следващо място, че предмет на делото са два иска, предявени при обективно кумулативно съединяване - иск по чл. 109 от ЗС, предявен срещу държавата, представлявана от М. Р., и иск за обезщетение за вреди по чл. 50 от ЗЗД, предявен срещу държавата, представлявана от М.. В тази връзка се твърди, че голяма част от процесуалните действия в производството във връзка със събирането на доказателства, разпит на свидетели, извършването на експертизи и др,, са извършени общо по двата иска, с оглед на което адвокатското възнаграждение е прекомерно по размер.

На следващо място се сочи, че ищецът не е доказал, че разходът за адвокатско възнаграждение действително е извършен, т.е. че е извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение. За усТ.яване на разхода е представен Договор за правна защита и съдействие между „А." ЕООД и адвокат С.Б. от 22.05.2023 г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 4250 лв., както и договор от 16.06.2023 г.. в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., но въпреки това, не са представени доказателства, от които се усТ.ява плащане по договорите по банков път или с разписка при плащане в брой.

3

На самостоятелно основание, плащането по двата договора за правна защита и съдействие се обосновава, че не се усТ.ява с представените договори, с оглед на ограничението за плащане в брой по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Съгласно цитираната разпоредба, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. В тази връзка следва да се има предвид общият размер на договорите за правна защита и съдействие по гр. дело № 476/2022г., представени по делото. Въпреки, че договорът за правна защита и съдействие от 12.09.2022г. касае иска с правно основание по чл. 109 от ЗС и трите договора са свързани с процесуалното представителство по гр. дело № 476/2022г.

Сочи се, че съдът е изчислил, че ищецът е внесъл общо 2000 лв. за депозити за вещи лица за извършени съдебни експертизи, с оглед на което е осъдил ответника по иска по чл. 50 от ЗЗД да плати половината от тази сума в размер на 1000 лв. /намалени пропорционално спрямо уважена част от иска, но не е съобразено, че Съдебно техническата и оценителна експертиза от 07.03.2022 г. е назначена по гр. д. 1289/2021г. по описа на PC - С. за определяне на цената на иска по чл. 109 от ЗС с ответник - държавата, представлявана от М. Р.. Вторият ответник по иска за обезщетение за вреди изобщо не е призован да участва в проведеното ОСЗ, на което е изслушано и прието заключението (29.03.2022 г.). Още повече, че към провеждането на това ОСЗ, за втория ответник е текъл законоусТ.еният срок за отговор на искова молба. По тази причина следва да се приеме, че експертизата не е назначена като доказателство по иска по чл. 50 от ГПК и вторият ответник не дължи половината от внесения депозит. С оглед на изложеното, присъдената сума от 1000 лв. за депозити за вещи лица следва да бъде намалена на 625 лв.

(представляваща половината от депозитите за вещи лица по СТОЕ пред ОС Б. при изключване на депозита за вещо лице за СТОЕ пред PC С.).

При поддържане на фактически твърдения в горната насока се иска изменение на Решение №. 653/04.12.202 г. по гр.д. №476/2022г., в частта за разноските, като се намалят разноски, които държавата Република България, 4 представлявана от М., е осъдена да плати на „А." ЕООД, като се изключат разноските за адвокатско възнаграждение като недоказани, респективно да се намалят разноските за адвокатско възнаграждение като прекомерни по размер до сума от 743 лв. (пропорционална част от 830 лв. спрямо уважена част от иска, както и да се намалят разноските за депозити за вещи лица до сумата от 560. 14 лв. (пропорционална част спрямо уважена част от иска).

В срока и условията на чл. 248, ал.2 от ГПК, препис от молбите от „А.“ ООД и от Държавата, чрез М., са връчени на насрещните страни за отговор.

В този срок отговор по молбата на „А.“ ООД е постъпил от Държавата, представлявана от МРРБ, както и от третото лице помагач ИАГ, а по молбата с исканото изменение на решението в частта за разноските, подадена от Държавата, чрез МФ е подаден отговор от „А.“ ООД.

Третото лице помагач на ответника – ИАГ е подал отговор по молбата на „А.“ ООД – по реда на чл.248 ГПК. Молбата се определя като неоснователна, като се изтъква, че съдът е разпределил разноските с оглед изхода от спора и съобразно уважената, респ.отхвърлената част от исковете, съобразно правилото на чл.78, ал.3 ГПК.

В писмения отговор на ответника държавата, чрез МРРБ молбата на „А.“ ООД – по реда на чл.248 ГПК се определя като неоснователна. Твърди се произнасяне на съда по разноските по иска по чл.109 ЗС в съответствие с правилата на ГПК. Оспорва се, че по двете представени разписки, на които се позовава ищеца сумата от общ размер от 6 290 лв. е дължима като разноски, като се твърди, че не е доказано плащането на тази сума на това основание – за адвокатски хонорар.

Сочи се, че според императивното правило на чл.3, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой плащанията на стойност над 10 000 лв. следва да се извършва само чрез превод или внасяне по платежна сметка, дори когато са на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.

Доколкото общо договорения размер на възнаграждението е над 10 000 лв. се сочи, че първоначално заплатената по договора сума, така и доплащането на сумата от 6 290 лв. представляват свързани помежду си платежни операции на едно и също основание - договора за правна помощ, поради което, съгласно 5 цитираната по-горе императивна разпоредба не може да се извърши в брой.

Ето защо се възразява, че с предавените разписки може да се усТ.и извършено плащане на възнаграждението по надлежния ред.

Оспорва се, че разписката не съдържа подпис на ищеца, поради което не може да се удостовери, че страната не само е договорила, но и заплатила допълнителното адвокатското възнаграждение.

Твърди се, че страната не е доказала извършването на този вид разноски.

Уговорката възнаграждението да се заплати в брой, е ирелевантно в случая именно защото нормативен акт - Закона за ограничаване на плащанията в брой задължително регламентира плащане чрез превод или внасяне по платежна сметка. След като ищецът не е представил документи, удостоверяващи плащането по банков път, то претендираните с молбата разноски не са доказани. Заплащането в случая не е удостоверено по надлежния съгласно нормативния акт начин, удостоверено със съответни банкови документи, поради което молбата за изменение на решението, е неоснователна, като недоказана. Още повече, в договора не е изрично уговорено, че за остатъка от 6290 лв. плащането следва да се извърши в брой.