Решение № 4840 от 23.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4840 гр. Пловдив, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20225330114755 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.34, ал.1 ЗС – първа фаза по допускане на делбата.

Ищцата Б. Н. П. е предявила срещу Н. К. П. и Н. К. Г. иск за делба на поземлен имот с идентификатор № ****, по КККР, одобрени със Заповед *** г. на ИД на АГКК, находящ се в ***, ведно със следните сгради, които попадат върху имота: 1. Сграда с идентификатор № *** със застроена площ 75 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и 2. Сграда с идентификатор № **** със застроена площ 70 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците са племенници на ищцата. Твърди се, че по силата на нотариален акт № **** г. и нотариален акт №****г. на *** на Нотариалната камара, с район на действие Пловдивски районен съд, ищцата е собственик на 42/48 ид. части от процесния имот.

Първият посочен нотариален акт е констативен от*** г., удостоверяващ правото на собственост върху процесния имот, придобито по наследство и давностно владение, продължило повече от 10 години и изтекло в полза на наследодателите, съставен в полза на следните лица и при квоти: Й. Т. М. за 2/48 ид. части; Р. И. М. за 2/48 ид. части, Т И. М. за 2/48 ид. части, Е. Р. М. за 6/48 ид. части, Н. К. П. за 3/48 ид. части, Н. К. Г. за 3/48 ид. части, Б. Н. П. за 6/48 ид. части, К. Д. Н.за 6/48 ид. части, В. Д. Н.за 6/48 ид. части, М.Г. М. за 6/48 ид. части и И. Г. М. за 6/48 ид. части. Вторият нотариален акт обективира договор за покупко – продажба от ***г., по силата на който ищцата е придобила притежаваните ид. части от имота от съсобствениците Й. Т. М.; Р.

И. М., Т. И. М., Е. Р. М., К. Д. Н., В. Д. Н., М.Г. М. и И. Г. М.. Твърди се, че всеки от ответниците е притежател на по 3/48 идеални части от процесния 1 имот. Предвид липсата на възможност за доброволно уреждане на спора между страните, от съда се претендира да допусне до съдебна делба процесния имот при посочените квоти за всеки от съделителите.

С допълнителна молба ищцата уточнява, че двете сгради в имота са построени от общия наследодател В. Ю., около 30-те години на двадесети век.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответниците Н. К. П. и Н. К. Г., с който се излага становище за неоснователност на предявения иск за делба. Излагат се съображения, че процесният имот е бил собствен на общия наследодател на страните – В. Н.

Ю., починал на *** г. Същият имал четири деца – М. В. М., Н. В. П., С. В. Н. и И. В. М.. Оставил процесния имот за семеен дом на дъщеря си Н. В. П., която била баба на ответниците. След смъртта на последната на *** г. ***на ответниците К. Н. П. владял и стопанисвал явно, необезпокоявано и непрекъснато в продължение на повече от 38 години имота, като след неговата смърт на *** г. ответниците продължили да го владеят по същия начин.

Поради изложеното предявяват възражение, че са изключителни собственици при равни права на процесния имот по силата на наследяване и изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност повече от 38 години. Излагат се съображения за осъщественото лично ползване в посочения период, грижи за имота и придобиване на плодовете от същия. Сочи се, че никой от наследниците от останалите три колена, както и ищцата – тяхна леля не е проявявал интерес към имота и не е оспорвал владението на бащата на ответниците. Сочат, че държат ключовете от имота, там са израснали, а към момента го посещават редовно. Поради изложеното молят за отхвърляне на иска за делба. Претендират разноски.

В срока за отговор на исковата молба е предявен от ответниците насрещен положителен установителен иск за собственост за признаване за установено в отношенията между страните, че Н. К. П. и Н. К. Г. са собственици при равни права на поземлен имот с идентификатор № ***, по КККР, одобрени със Заповед ***г. на ИД на АГКК, находящ се в ***ведно със следните сгради, които попадат върху имота: 1. Сграда с идентификатор №*** със застроена площ 75 кв. м, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и 2. Сграда с идентификатор № ***със застроена площ 70 кв. м, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна въз основа на осъществено давностно владение от наследодателя К. Н. П. за периода *** г., продължено от ищците.

Излагат се твърдения, че процесният имот е бил собствен на общия наследодател В. Н. Ю., починал на*** г. Твърди се, че приживе същият дал имота за семеен дом на своята ***Н. В. П.. Твърди се, че така тя установила самостоятелно владение върху имота, което предала на бащата на ответниците К. Н. П. през пролетта на*** г., като последният от тогава и до смъртта си на ***г. владял имота явно, необезпокоявано, непрекъснато и самостоятелно в продължение на повече от 38 години. Сочи се, че бащата на ответниците по време на брака си с Е. Д. Ц., сключен през ** г. и *** г. извършвал СМР за част от построените сгради, които били в степен на завършеност груб строеж.

Съпругата му не е оспорвала владението. Ищцата също не оспорвала владението на своя брат К. Н. П., като посещавала имота, за да види баща си, на гости. След смъртта на К. Н. П. ищцата поставила въпроса за разделянето на имота. Ответниците отговорили, че няма какво да се дели, почистили имота, взели да го стопанисват, плащали данъци, отглеждали пчели в него, 2 възстановили водозахранването, оградите, покрива, преспивали в имота през почивните дни, държали ключа от имота, като го считали за бащин. Ищцата декларирала имота, но ответниците й възстановили сумите за платени данъци.

Твърди се, че ищцата и наследниците на М. М., С. Н. и И. М. се снабдили с констативен нотариален акт за правото на собственост върху имота по давностно владение, но част от тях дори не знаели къде се намира имотът, а други, че въобще съществува и е бил на наследодателя В. Н. Ю.. Предявява се искане за отмяна на така съставения констативен нотариален акт.

С допълнителна молба от Н. К. П. и Н. К. Г. се уточнява, че в имота има две сгради, които са построени през *** години от общия наследодател В. Н.

Ю.. Първата сграда била приведена в състояние, годно за обитаване в периода *** г. от К. П. и съпругата му Е. Ц., а втората сграда била направена годна за живеене от В. Ю., Н. П. и съпругът й К., както и от К. П.. До *** г. всички живеели във втората сграда, която представлявала пристройка, към първата сграда – жилищна.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата по насрещния иск – Б. Н. П., с който този иск се оспорва, като неоснователен.

Оспорва се, че бащата на ищците не е владял процения имот, а го е държал за всички наследници, въпреки че е живеел в него. Сочи се, че последният знаел, че имотът е останал в наследството от В. Ю. и не е демонстрилал, че е единствен собственик и не е отричал правото на собственост на останалите наследници. Възразява се, че липсва субективният елемент на владението.

Излагат се възражения, че Б. П. също е ползвала непрекъснато и необезпокоявано имота – посещавала го почти всяка седмица с преспиване, чистела, готвела, садяла и копаела двора, приготвяла зимнина там, пренасяла дърва и въглища. Твърди се, че същата била в много добри отношения със своя брат /бащата на ищците/, като той никога не е пречил да ползва имота.

Твърди, че ищците дори нямали ключ от имота, като ответницата им го дала, когато К. П. бил настанен в болница, за да му занесат дрехи и принадлежности. През пролетта на ***г. ответницата и синът й почистили двора, след което ищците сменили ключалката и отказвали да допуснат ответницата в имота. Твърди се, че по този начин едва ищците през пролетта на *** г. са започнали да демострират намерение за своене, а не техният баща приживе, поради което се иска искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и да се допусне и извърши делба на имота.

С определение № *** г. предявеният насрещен иск от Н. К. П. и Н. К. Г. против Б. Н. П. е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство.

С разпореждане от *** г. на съда е конституирана като ответника Е. Д.

Ц., с оглед наведеното възражение за придобивна давност от ответниците в писмения отговор. Постъпил е писмен отговор от конституираната страна, със становище за неоснователност на предявения иск за делба от ищцата. Излагат се идентични фактически твърдения с тези на ответниците, като се поддържа, че всички наследници на В. Ю., както и сестрата на К. – Б. П., са възприемали лично и без противопоставяне упражняваното от него владение по отношение на имота, както и че никога не оспорили, че този имот е на К., че бил негов дом и го стопанисвал. Твърди, че е сключила брак с К. П. през *** г. и се*** г., като те двамата достроили част от постройките, защото били на „груб строеж“. Ответницата твърди, че никога не е считала имота за свой и не се е противопоставяла на владението на съпруга си. Само ответницата и К. П. се грижили за баща му Н. П., който считал, че имотът е на сина му и един ден ще 3 остане за внуците, а на Б. П. дали парцела зад двора, за да си построи къща.

Моли за отхвърляне на иска за делба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск за делба с правно основание чл.34, ал.1 ЗС, като производството е в първата фаза по допускане на делбата. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. За възникването на потестативното право на делба следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти): на първо място, да е налице съсобственост между страните по спора, като участието на всички съсобственици е задължително и те имат качеството на задължителни необходими другари. В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съгласно нормата на чл.154, ал.1 ГПК проявлението на тези обстоятелства.

Предмет на настоящото производство е и предявеният установителен иск за собственост от ответниците Н. К. П. и Н. К. Г. против Б. Н. П., решението по който се явява преюдициално на иска за делба.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Видно от нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № *** г., вписан в СВ – Пловдив под акт *** г. (л.5 от делото) са признати са собственици на процесния поземлен имот, ведно с построените сгради, следните лица: по 2/48 ид.ч. за Й. Т. М., Р. И. М. и Т. И. М., по 3/48 ид.ч. за Н. К. П. и Н. К. Г., по 6/48 ид.ч. за Е. Р. М., Б. Н. П., К. Д. Н., В. Д. Н., М. Г. М. и И. Г. М..

С договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот***г.

(л.6 от делото) Е. Р. М., Н. И. М., Р. И. М., И. Д. М., К. Д. Н., К. Н. Н., В. Д.Н.

К. Б. Н., Й.Т. М., Т. И. М., М. Г. М., И. Г. М., Б. Д. М. продават на Б. Н. П. общо 36/48 ид.ч. от процесните недвижими имоти. Видно от удостоверение за семейно положение изх. *** г., издадено от ***, Б. Н. П. е вдовица, като съпругът и В. Г. П. е *** г., поради което прехвърлените 36/48 ид.ч. са станали индивидуална собственост на приобретателя.

По делото е представено удостоверение за наследници изх. № *** г.

(л.31 от делото), издадено от кметското на ***което В. И. Ю. е *** г. и е оставил за свои законни наследници съпруга М. Х. Ю., починала на *** г., както и *** – М. В. М., Н. В. П., С. В. Н. и И. В. М., всяка от които е починала и е оставила свои законни наследници.

Видно от разписен лист (л.34 от делото), процесният имот № ***се е водил на В. И. Ю..

Представен е препис-извлечение от акт за сключен граждански брак от*** г. (л.176 от делото), сключен между К. Н. П. и Е. Д. Ц.. Гражданският брак между съпрузите е *** с решение*** г. по бр.д. № *** г. на РС – Пловдив, в сила от*** г. (л.171-172 от делото).