Решение № 142 от 08.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Пловдив, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20215300503137 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 262313/06.10.2021 г. постановено по гр.д.№2180/2020 г. Районен съд Пловдив, IX гр.с. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на АФ. ОСМ. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. „***, че “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на парично вземане в размер на сумата от 125, 71 лв. - стойността на топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, съобразно дела й в съсобствеността от 5/8 ид.ч., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр.

Пловдив, ул. ***, както и сумата от 9, 55 лв. – такса за услуга дялово разпределение, съобразно дела й в съсобствеността от 5/8 ид.ч., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. и обезщетение за забавено плащане за периода от 04.07.2017 г. до 13.10.2019 г. в размер на сумата 31, 26 лв., съобразно дела й в съсобствеността от 5/8 ид.ч., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 14.10.2019 г., до окончателното погасяване на задължението, за които е издадена Заповед № 9003/15.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16518/2019 г. по описа 1 на Районен съд – Пловдив, II граждански състав.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против АФ.

ОСМ. Р. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 9003/15.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16518/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II граждански състав, за сумата от 1 587, 77 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване, както и за разликата над уважения размер от 125, 71 лв. до пълния й предявен размер от 201, 13 лв., представляваща стойността на топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, за разликата над уважения размер от 9, 55 лв. до пълния й предявен размер от 15, 28 лв., представляваща такса за услуга дялово разпределение и за разликата над уважения размер от 31, 26 лв. до пълния й предявен размер от 214, 07 лв., представляваща обезщетение за забава.

ОСЪЖДА АФ. ОСМ. Р., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал.

1 ГПК на “ЕВН България Топлофикация” сумата от 7, 46 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 16518/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II граждански състав, и сумата от 67, 80 лв. – разноски в исковото производство по гр.д.

№ 2180/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

Недоволен е останал ищецът "ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК 115016602, който е подал въззивна жалба срещу решението в частта му, с която е отхвърлен иска за заплащане на сумата от 1 587, 77 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване, както и за заплащане на обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 31, 26 лв. до пълния й предявен размер от 214, 07 лева. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на решението в обжалваните части с позоваването на заключенията на СТЕ и ССЕ, от които се заключава за доказаност на претенциите.

Позовава се на чл.70, ал.2 от Наредбата за топлоснабдяване с довода, че ответницата не е осигурила достъп до имота си, което обстоятелство не е било оспорено от нея.

Поддържа приложението на чл.69, ал.2 от Наредбата за топлоснабдяване и сочи, че след като ответницата не е осигурила достъп до имота си, правилно е било начислена ТЕ за БГВ. Същевременно се сочи, че по делото не са изложени твърдения за искане от ответницата по реда на чл.70, ал.5 от Наредбата. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяването на ново решение, с което да се уважи претенцията за сумата от 1 587, 77 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване, както и за разликата над уважения размер от 31, 26 лв. до пълния й предявен размер от 214, 07 лв., представляваща обезщетение за забава. Моли за присъждането на пълния размер на разноските в първата инстанция 2 и направените пред въззивната инстанция, включително за юрисконсултско възнаграждение.Не прави нови доказателствени искания.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна АФ. ОСМ. Р., ЕГН **********, чрез особения представител адвокат С. А.а, с който оспорва жалбата като неоснователна с искане да се остави без уважение и да се потвърди решението в обжалваните части. Излага доводи, че исковата претенция не се основава на чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Поддържа, че имотът не е обитаван и спрямо него топлинния счетоводител обработва количествата гореща вода по т.н. прогнозни стойности. Позовава се на изводите на СТЕ, според които всички отоплителни тела в имота са демонтирани. По отношение на обстоятелството, че ответницата не е направила рекламация по чл.70, ал.5 от Наредбата сочи, че това не е лишава от възраженията й в настоящия процес. Моли за потвърждаването на решението в обжалваните части. Не прави нови доказателствени искания.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Ищцовото дружество твърди, че има качеството на енергийно предприятие, което единствено притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр.Пловдив, а ответницата А. Р. като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.Пловдив, ул.***, е негов клиент и като такъв е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Твърди, че в изпълнение на законовите си задължения е доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия, е разпределил за имота на ответницата топлинна енергия в размер на 1 804, 19 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., дължима ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 04.07.2017 г. до 13.10.2019 г. в размер на сумата 214, 07 лева.

Топлинна енергия/ТЕ/ за битово горещо водоснабдяване претендира в размер на 1 587, 77 лева, а ТЕ, отдадена от сградната инсталация в размер на 201, 13 лева, съгласно приложение към исковата молба с конкретизация на отделните компоненти на топлинната енергия през процесния период, която е доставена на ответницата. Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнил задължението си да погаси горните суми, поради 3 което срещу Р. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, за които е издадена Заповед № 9003/15.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16518/2019 г. по описа на ПРС, II гр. с.

В срока по чл.131 ГПК ответницата АФ. ОСМ. Р., чрез назначения особен представител адв.А.а, оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва качеството си на потребител и договорното си правоотношение с ищеца. Счита, че средствата за измерване не са преминали метрологичен контрол. Оспорва правилното определяне на количеството топлинна енергия, претендирано като отдадено за сградна инсталация. Моли за отхвърляне на исковете.

В обжалваната част на решението относно иска за заплащане на стойността на топлинната енергия /ТЕ/ за битово-горещо водоснабдяване /БГВ/, районният съд е коментирал заключението на СТЕ, според което за имота на ответницата е разпределеното количество от 15, 36947 Mwh за БГВ за 2 бр. лица по 140 литра на денонощие, поради неосигурен достъп за отчет на водомерното устройство за топла вода, въз основа на т. 6.7. във вр. с т. 6.5. от Методиката, приета на основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За да отхвърли иска за заплащане стойността на ТЕ за БГВ, районният съд е приел, че цитираните разпоредби на Методиката се отнасят за начисляване на изразходено количество топлинна енергия за отопление, а не за битово горещо водоснабдяване при неосигурен достъп; ищецът не е доказал доставянето до имота на ответницата на претендираното количество ТЕ за БГВ; останал е неясен начина на формиране на стойността и количеството начислена топлоенергия за БГВ, предвид липса на осигурен достъп; установява липсата на осигурен достъп единствено за част от процесния период – за м.

04.2017 г., м. 10. 2017 г. и м. 04.2019 г.; не се установява защо топлинната енергия за битово – горещо водоснабдяване е начислявана за 2 лица.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи, както и при служебна проверка за допуснати при постановяването му нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Решението на районния съд не е обжалвано в частта, с която частично са уважени исковете за стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация и на такса за услуга дялово разпределение, съобразно квотата на ответницата от съсобствеността върху имота от 5/8 ид.ч.,поради което силата на пресъдено нещо на решението в тази част обвързва страните и съда. С оглед на това, следва безспорно да се приеме, че страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за доставка на 4 топлинна енергия за битови нужди в имота при Общи условия за процесния период, както и че ответницата отговоря за задълженията за имота до размера на 5/8 ид.ч.

Спорно във въззивната инстанция е задължението на ответницата за заплащане на стойността на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване, което жалбоподателят обосновава с приложението на разпоредбите на чл.69, ал.2 и чл.70, ал.2 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването / обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., и отм., бр. 25 от 20.03.2020 г. на ДВ/, по което съдът намира следното:

Доставянето на топлинна енергия, дяловото й разпределяне в сграда етажна собственост, отчитане и заплащането й за процесния период са регламентирани в Закона за енергетиката, Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и отм. бр. 25 от 20.03.2020 г. на ДВ/ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от наредбата - Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост. Съответно приложение намират и Общите условия за продажба на топлинна енергия на ищцовото дружество – Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в град Пловдив“, които са одобрени с Решение № ОУ- 07/ 17.12.2007 г. на ДКЕВР, на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ, представени по делото и публично известни.

Разпределянето на ТЕ в сграда етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение от топлопреносното предприятие се осъществява самостоятелно или чрез възлагане на фирма, извършваща услугата дялово разпределение.Принципът е за разпределяне и съответно заплащане на реално доставена и консумира ТЕ, но при неосигурен достъп до помещенията и отоплителните средства, както и до изводите за гореща вода, за отчитане дяловото разпределение в имота, е предвиден нормативно установен механизъм, който изключва принципа на реално потребление.Задължението за осигуряване на достъп е нормативно установено.