Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4293 от 03.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11923/2024
Вид
Решение № 4293
Подписан
03.07.2025
Състав
Станимира Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Слави Георгиев Славов

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 10, изр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 4 и сл. · Закон за потребителския кредит
  • § 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 294, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 430 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 4293 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Слави Г. Славов при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100511923 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 15239/06.08.2024 г. по гр.д. № 1530 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 41-ви състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 6482/09.01.2024г. на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 срещу С. К. С., ЕГН ********** с правно основание на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 79 и чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено, че С. К. С., ЕГН ********** дължи на „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК 121830616 заплащане на сумите както следва: сумата от 8021,58лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 25.07.2023г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за потребителски кредит от 17.12.2007г. и допълнителни споразумения към него от 26.09.2009г. и от 14.03.2014г.; сумата от 5726,92лв., представляващи възнаградителна лихва по договора за периода от 07.03.2017г. до 02.08.2022г.; сумата от 1042,40лв., представляващи неустойка за периода от 07.03.2017г. до 02.08.2022г; сумата о т 835,47лв., представляващи лихва за забава за периода от 03.08.2022г. до 20.07.2023г; сумата от 120лв. , представляващи разноски по изискуемия кредит, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по заповедно дело № 41488/2023г. по описа на Софийски районен съд, като „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК 121830616 е осъдено да заплати на адвокат Н. С. Т., член на САК с личен № *********, Булстат 121838673 на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. вр. с чл. 78, ал.3 от ГПК възнаграждение от 1900лв. за процесуално представителство на С. К. С., ЕГН ********** по 1 исковото и по заповедното дело.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 274922/28.08.2024г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на 27.08.2024г. от ищеца „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК в частта, в която исковете са отхвърлени.

Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Посочило е, че с договора и допълнителните споразумения страните се съгласили да са обвързани от договор за кредит при посочени в тези документи условия, със споразумението от 2009г. и от 2014г. ответникът признал размер на задълженията към него момент. Заключението по счетоводната експертиза било изготвено без да се съобразят допълнителните споразумения , което не било съобразено от районния съд и довело до погрешни изводи. Районният съд от една страна приел, че договорът за кредит не съдържа неравноправни клаузи, но същевременно приемал, че допълнителните споразумения били сключени въз основа на неравноправни клаузи по договора. Неправилно било прието че допълнителните споразумения противоречали на чл. 26, ал.1 вр. с чл. 10, ал.3 от ЗЗД, те не противоречали на конкретна норма от закона. С тези допълнителни споразумения не са определени лихви върху изтекли лихви, тоест анотицизъм. Банката можела да капитализира лихви при определени условия. Уговорка, с която към неизискуема главница се добавят лихви, които не са просрочени имала новативен характер, защото се погасявал първоначален дълг на банката, такава уговорка не била анотицизъм.

Начисляването на мораторна лихва върху възнаградителна лихва също не било анотицизъм. С допълнителни споразумения дългът можело да бъде преструктуриран. Анюитетните вноски не били лихви, защото с тях се погасявали и главница и възнаградителна лихва Капитализирането на лихви по наредба № 9/2002г. на БНБ /отм/ с § 1, т.2 от ДР давало обяснение на понятието капитализиране на лихви и то било в горния смисъл. В случая на 30.08.2022г. цялото задължение било отнесено в просрочие, процесните суми били дължими. Неправилно районният съд приел, че задълженията са погасени по давност, такова възражение не било направено от ответника.

Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.

Въззиваемият – ответник по исковете С. К. С., ЕГН ********** е оспорила жалбата. Навела е твърдения, че решението е правилно. Посочила е , че своевременно с отговора на исковата молба въвела възражение за недължимост на сумите поради изтекла погасителна давност и правилно районният съд се произнесъл по същото. Правилно било прието от районния съд, че с допълнителните споразумения увеличението на дълга поради анотицизъм е нищожно поради противоречие със закона и с добрите нрави.

Правилно било прието че главницата е погасена по давност, че частичното плащане не е признание на дълга.

Правилно било прието че клаузите, предвиждащи прекомерни лихви и капитализация на лихви са неравноправни и недействителни, клаузите за промяна на лихвения процент били неясни.

2

Извършила значителни плащания по договора, които банката не отразила адекватно. Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.. № 6482/09.01.2024г. на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 срещу С. К. С., ЕГН ********** с която е поискало от съда на основание на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 79 и чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД вр. с чл. 4 от ЗПотрКр. /2006г., отм/ да признае за установено, че С. К. С., ЕГН ********** дължи на „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК 121830616 заплащане на сумите както следва: сумата от 8021,58лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 25.07.2023г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за потребителски кредит от 17.12.2007г. и допълнителни споразумения към него от 26.09.2009г. и от 14.03.2014г.; сумата от 5726,92лв., представляващи възнаградителна лихва по договора за периода от 07.03.2017г. до 02.08.2022г.; сумата от 1042,40лв., представляващи неустойка за периода от 07.03.2017г. до 02.08.2022г; сумата от 835,47лв., представляващи лихва за забава за периода от 03.08.2022г. до 20.07.2023г; сумата от 120лв. , представляващи заемни такси за разноски по изискуемия кредит, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по заповедно дело № 41488/2023г. по описа на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че с ответника сключили договор за кредит за 15 000лв. за срок от 96 месеца при възнаградителна лихва от 13,95% годишно към сключване на договора, лихвата била променлива, зависела от базов лихвен процент който към сключване на договора бил 5,19% и надбавка от 8,76 процентни пункта. С допълнително споразумение били признати размерите на непогасените суми, като срок на договора бил продължен до 26.09.2019г., променено било и олихвяването на кредита , като е посочено че базовия лихвен процент е 7,44% и надбавка от 7,51% процентни пункта, тоест общо 14,95%. Споразумение било сключено и на 14.03.2014г. , с него били признати непогасените задължения, променен бил срока – до 07.03.2024г., посочено било че възнаградителна лихва е 14,95% годишно. Предсрочната изискуемост на задълженията настъпила на 03.08.2022 поради забава на плащания с повече от 90 дни по т. 19.2., 20.1., 20.3 от ОУ, изявление за което било връчено на ответника на 30.08.2022, дължими били процесните суми.

Ответникът С. К. С., ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорил исковете. Навела е твърдения, че извършвала плащания по договора за кредит и задълженията не били правилно изчислени от банката. Брой и размер на вноски по погасителен план не съответствали на извлечението от сметки. В договора за кредит имало неравноправни клаузи и такива за прекомерност на лихвите, лихвите не били изискуеми, задълженията били погасени изцяло по давност. Претендирали са разноски.

3

По делото е приложено заповедно дело № 41488/2023г. по описа на СРС, съгласно което по заявление вх. № 210893/25.07.2023г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с които е разпоредено С.

К. С., ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК 121830616 заплащане на сумите както следва: сумата от 8021,58лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 25.07.2023г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за потребителски кредит от 17.12.2007г. и допълнителни споразумения към него от 26.09.2009г. и от 14.03.2014г.; сумата от 5726,92лв., представляващи възнаградителна лихва по договора за периода от 07.03.2017г. до 02.08.2022г.; сумата от 1042,40лв., представляващи неустойка за периода от 07.03.2017г. до 02.08.2022г; сумата о т 835,47лв., представляващи лихва за забава за периода от 03.08.2022г. до 20.07.2023г; сумата от 120лв. , представляващи заемни такси, отделно и съдебни разноски от 414,93лв , длъжникът е подал е възражение срещу вземанията по заповедта в срок, на 19.12.2023г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 09.01.2024г.

По делото е приет договор за потребителски кредит без обезпечение от 17.12.2007г., носещи подписи за страните по него, Общи условия, , погасителен план носещи подписи за страните, съгласно които Банка ДСК“ЕАД се е съгласило да предостави на С. К. С. кредит от 15 000лв. за текущо потребление срещу задължения на потребителя да върне сумата, да плати възнаградителна лихва, формирана от базовия лихвен процент от 5,19% и надбавка от 8,76% , тоест общо 13,95% годишна възнаградителна лихва която за срока на договора е общо 9799,73лв., на 96 месечни вноски с падеж 07-мо число на месеца при уговорен годишен процент на разходите от 15,10% , при общи условия, с които кредитополучател се е съгласил, като се е съгласил да заплаща и таксите по Тарифата на банката. Съгласно чл. 7 от договора възнаградителната лихва се формира от базов лихвен процент и надбавка, като базовия лихвен процент се определя от банката периодично. С чл. 11 от договора потребителят се е съгласил за инкасиране на суми по свои банкови сметки в банката, от които банката да се удовлетворява при неизпълнение на договорни задължения. Съгласно чл. 8 от ОУ при промяна на базовия лихвен процент банката определя нов размер на месечната вноска и предоставя актуализиран погасителен план. Съгласно чл. 9 от ОУ годишния процент на разходите включва лихвите и таксите, които клиентът дължи .

Съгласно чл. 9.3. от ОУ банката може да променя едностранно лихвения процент и таксите, ако е налице някое от условията : изменение поне с 1% на месец на стойности на лихвени индекси; изменение поне с 1% на месец на валутен курс на евро/лев щатски долар / лев; изменение поне с 0,5% на месец на индекса на потребителски цени за РБ; въвеждане на рестрикции от БНБ върху банковата система или Банка ДСК“; промени в нормативни актове, регулации на БНБ, засягащи функционирането и изискванията за банките;

4 изменение поне с 10% на месец на стойности на средногодишните пазарни лихвени нива по привлечени депозити от нефинансови институции, обявени в статистика на БНБ; съществена промяна на паричната политика на БНБ като премахване на валутен борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите. Съгласно чл. 10.4. от ОУ в гратисен период се погасяват само начислени лихви върху усвоена част от кредита, но се допуска и погасяване на главница, като първо се погасява лихвата, а остатък е за главница. Съгласно чл. 19.1. от ОУ при забава на плащания на вноски върху главницата като част от вноската се дължи наказателна лихва в размер на възнагаридтелната лихва увеличена с 10 процентни пункта. Съгласно чл. 19.2. от ОУ при забава на плащания с повече от 90 дни целият кредит става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатък се олихвява с договорената лихва увеличена с 10 процентни пункта. В погасителния план е посочен размер на погасителната вноска, съгласно която същата е в размер от по 260,15лв. месечно и включва възнаградителна лихва и главница, само първата вноска е 100лв., като тя е за такси, а последната вноска е 85,48лв.