Решение № 354 от 15.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Красимира Медарова

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200487 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на адвокат С. – защитник на подсъдимия К. В. против решение № 77 от 19.02.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1178/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 4. въззивен наказателен състав.

С касационната жалба на защитника на подсъдимия се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Поддържат се следните съществени процесуални нарушения: че въззивният съд не е анализирал и оценил в цялост доказателствата по делото, съответно били игнорирани обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля очевидец И.; че съдът не е съпоставил и оценил поотделно заключенията на отделните автотехнически експертизи по делото, а без да изложи мотиви е възприел заключението на повторната автотехническа експертиза; че въззивният съд неправилно е приел наличие на противоречия между показанията на свидетеля Д. И. от досъдебното и съдебното производство по отношение на факта дали е възприел към момента на произшествието насрещно движещ се автомобил с включени силни светлини; че неоснователно въззивния съд се е позовал на „елементарната житейска логика“ при обсъждане на механизма на пътното произшествие и в частност на местоположението на пострадалия към момента на удара му с превозното средство, управлявано от подсъдимия; че неправилно са оценени показанията на свидетеля Б. като достоверни за сметка на приетите за недостоверни обяснения на подсъдимия и показания на 1 свидетеля И.; че приетите от въззивния съд факти за механизма на произшествието, местоположението на мотопеда и пострадалия на пътното платно и за липса на заслепяване от насрещно движещ се автомобил, не се основават на цялостна оценка на доказателствата.

В жалбата се излагат твърдения за нарушения на материалния закон – че въззивният съд неправилно е приел подсъдимият да е нарушил нормата на чл.

20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, тъй като възникването на опасността е било внезапно и едновременно със заслепяването от насрещно движещия се автомобил, поради което ударът е бил непредотвратим за подсъдимия.

Поддържа се явна несправедливост на наказанието, тъй като не са отчетени множество смекчаващи отговорността обстоятелства – наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, изминалия значителен период от време от извършване на деянието до постановяване на присъдата, социалния и трудов статус на подсъдимия, липсата на осъждания и добрите данни за личността му. С жалбата се отправя искане за отмяна на решението на САС и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, при условията на алтернативност се моли за снизхождение при определяне на справедливото наказание.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия В. адвокат С. пледира за уважаване на подадената срещу въззивното решение жалба, като поддържа изложените в нея съображения. Защитникът заявява, че нито първата инстанция, нито въззивния съд са обърнали внимание на обясненията на подсъдимия и на свидетелските показания на неговия спътник за съобщените от тях обстоятелства непосредствено преди и по време на пътното произшествие; че за фактите за механизма на деянието въззивният съд се е позовал на житейската логика, а не на доказателствата по делото. Защитникът отправя искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно за намаляване на наказанието.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на защитника на подсъдимия В.. Според прокурора въззивният съдебен състав не е допуснал сочените от защитата съществени процесуални нарушения – в мотивите е даден отговор на възраженията на защитата във връзка с лансираната от подсъдимия теза за наличие на заслепяване от насрещно движещ се автомобил, като в тази насока са анализирани обясненията на подсъдимия, показанията на И. и Б., заключенията на експертизите и обективните находки върху пътното платно. Представителят на държавното обвинение счита, че не е налице и нарушение на материалния закон, защото за подсъдимия В. не е имало никаква обективна пречка да забележи пострадалия З., в случай че е следил внимателно пътната обстановка; че подсъдимият се е движел на къси светлини, имал е видимост и при своевременна реакция е могъл да спре преди да блъсне мотопеда; че това положение е валидно дори и при наличие на насрещно движещ се автомобил, за какъвто по делото няма доказателства. Прокурорът счита, че определеното 2 на подсъдимия наказание е справедливо, като въззивният съд е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Пледира за оставяне в сила на решението на Софийския апелативен съд.

Подсъдимият К. В. в лична защита и в предоставената му последна дума пред ВКС твърди, че всичко е станало внезапно и той не е видял пострадалия на пътното платно; че не е виновен и иска да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

С присъда № 26 от 23.05.2024 г. по н.о.х.д. № 40/2023 г. Софийският окръжен съд, НО, 4. първоинстанционен наказателен състав е признал подсъдимия К. В. за виновен в това, че на 6.09.2020 г., на второкласен път /път/, между населените места /населено място/ и /населено място/, в землището на /населено място/, /област/ при управление на моторно превозно средство, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на А. С. З., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр.с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. чл. 54, ал. 1 НК му наложил наказание в размер на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изтърпяването му за срок от три години, а на основание чл. 343г НК му наложил наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години.

С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски – 1 168.08 лв. по сметка на ОД МВР – София и 1 820 лв. по сметка на ОС – София и 1500 лева в полза на частните обвинители.

По жалба на защитника на подсъдимия В. пред Софийския апелативен съд е било образувано в.н.о.х.д. № 1178/2024 г., приключило с решение № 77 от 19.02.2025 г., с което на основание чл. 338 НПК въззивният съд потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Касационната жалба на защитника на подсъдимия В. е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба на защитника на подсъдимия В. е неоснователна.

С оглед наведените касационни основания, настоящият съдебен състав разгледа първо доводите на защитника на подсъдимия по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, доколкото тяхната основателност предопределя необходимостта от изследване и на останалите доводи, изложени в жалбата.

І. По касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК 1. В жалбата на адвокат С. се излагат съображения за това, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при оценката на част от 3 доказателствата, послужили за формиране на крайния извод за виновност на подсъдимия.

Обобщено доводите са насочени срещу доказателствената дейност на съда, свързана с фактологията за механизма на пътното произшествие, като се настоява, че приетите от въззивния съд обстоятелства за местоположението на пострадалия на пътното платно и за липса на заслепяване от страна на насрещно движещ се автомобил, не се основават на цялостна оценка на доказателствата.

Конкретно се твърди от жалбоподателя, че били игнорирани обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля очевидец И., а показанията на свидетеля Б. неправилно били приети за достоверни; че съдът не е съпоставил и оценил поотделно различните автотехнически експертизи по делото, а без да изложи мотиви е възприел заключението на повторната автотехническа експертиза, приета в съдебно заседание; че съдът се е позовал на житейската логика, а не на доказателствата при обсъждане на механизма на деянието.

2. Защитата изразява несъгласие с изводите на въззивния съд за недостоверност на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля И. от съдебното производство относно факта за съществуването на обективна пречка, която не е позволила на водача на превозното средство да възприеме намиращия се на пътното платно мотопедист.

От гледна точка на касационния довод за допуснати съществени процесуални нарушения ВКС не откри пропуски на въззивния съд при оценката обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите И. и Б. по отношения на факта за наличие на заслепяване на водача на моторното превозно средство от насрещно движещ се автомобил, непосредствено преди деянието. На л. 58 – л. 59 от съдебното дело на САС са изложени съображения, подкрепящи подробните и задълбочени аргументи на първоинстанциония съд оценяващи като недостоверни обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля И. от съдебното производство в частта им, съдържаща твърдения за наличие на автомобил в насрещното пътното платно с включени дълги светлини, който да е ограничил видимостта на подсъдимия към намиращия се пред него мотопедист. Въззивният съд е анализирал цялостно, а не избирателно сочените гласни доказателства, при спазване на процесуалните правила за тяхната достоверност. Показанията на свидетеля И. от досъдебното и съдебното производство са съпоставени подробно, като аргументирано е мотивирана оценка за достоверност на казаното от свидетеля очевидец при първия му разпит пред разследващия орган.

Оценката за недостоверност на обясненията на В. и съдебните показания на И. освен на тяхната вътрешна нелогичност и противоречивост е основана и на съпоставката им с другите надлежно събрани доказателствени материали по делото. В това отношение подобаващо значение САС е отдал на показанията на свидетеля Б. от съдебното и досъдебното производство. Този свидетел възпроизвежда лични възприятия за липса на насрещно движещи се 4 автомобили непосредствено преди произшествието, което отговаря на казаното от свидетеля И. на досъдебното производство, а и на обективните находки по делото за липса на спирачни следи, отразени в протокола за оглед и анализирани в заключението на повторната автотехническа експертиза.

Фактическият извод за липса на насрещно движещ се автомобил, който да е заслепил подсъдимия, е изведен след логически вярна и пълна оценка на свидетелските показания на И. и Б. и при съпоставката им с обясненията на подсъдимия. Съдът не е изопачил гласните доказателствени средства, а се е придържал към действителното им съдържание. Същественото е, че различията в гласните доказателства по този фактически въпрос са надлежно обсъдени от втората инстанция в съответствие с правилата на процесуалния закон и формалната логика, поради което не е допуснато процесуално нарушение, както настоява защитника.

Поради изложеното ВКС не намира за основателно възражение на защитника за процесуални нарушения при оценка на гласните доказателства при установяване на фактическите положения за механизма на пътното произшествие. По този въпрос изводите на въззивния съд почиват на цялостна интерпретация на гласните доказателства, писмените доказателствени средства и заключенията на вещите лица от автотехническите и съдебномедицинските експертизи.

3. Възражението, че втората инстанция не е изложила дължими мотиви при оценка на отделните заключения на автотехническите експертизи е неоснователно.