Определение № 2932 от 12.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2932 гр. Пловдив, 12.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20235300501199 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от С. Ц. В. против решение № 868/27.02.2023г. по гр.д.№ 12334/2022г. на ПдРС, ХІV гр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределяне на реалното ползване на апартамент 18, находящ се в ***. С решение от 24.10.2023г. обжалваното решение е потвърдено, като жалбоподателката е осъдена да заплати на въззиваемия 400 лева- съдебни разноски за платено адв.възнаграждение.

На 31.10.2023г. е постъпила молба от жалбоподателката С. В. за изменение на въззивното решение в частта относно разноските, като бъдат отменени присъдените в полза на въззиваемия В. В. разноски.

От въззиваемия В. В. е подаден отговор на молбата по чл.248 от ГПК, с който същата се оспорва като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Действително, както се твърди и в молбата от С. В., в съдебната практика се приема, че по дела, имащи за предмет спорна съдебна администрация, разноските следва да останат в тежест на страните, както са ги направили, тъй като решението ползва всеки от тях. Поконкретно в Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012г. на ВКС се приема, че страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от тях възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. Това обаче важи само при уважаване на иска и извършване на исканото разпределение и то в производството пред съдебната инстанция, която е постановила разпределението на реалното ползване. В случая и ПдРС е отхвърлил иска по чл.32, ал.2 от ГПК, като решението му е потвърдено с постановеното по настоящето дело въззивно решение. При това следва да се има предвид, че между страните не е налице обикновена съсобственост при определени дялове за тях, а имотът—предмет на иска по чл.32, ал.2 от ГПК, попада в режим на бездялова СИО. Ето защо, молбата по чл.248 от ГПК ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от жалбоподателката С. В. молба вх.№ 33092/31.10.2023г. за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2