Решение № 124 от 22.05.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Айтос, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА в присъствието на прокурора И. Анг. П. като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело № 20242110100155 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Производството е образувано по ИМ на А. Ш. О., ЕГН **********, чрез адв. Р.Н., съд.адрес: ***, против Прокуратурата на РБ, чрез прокурор в БРП,ТО-Айтос - И.П. съгласно т. 5 от ТР № 3/2004 г. Твърди, че с постановление от 17.01.2024 г. на РП Бургас, ТОгр.Айтос воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК било прекратено поради липса на извършено престъпление /макар в хода на същото да не му било повдигнато обвинение, като в хода на същото бил задържан и за срок от 24 ч./.

Твърди, че едва след прекратяване на нак.производство му било върнато отнетото му СУМПС за процесния случай, като ищецът на практика бил лишен от правото да управлява МПС за период от близо 7 месеца, поради което останал и без работа. Сочи, че същевременно в хода на образуваното по този повод ДП № 335 ЗМ 95/23г. по описа на РУ Руен, претърпял неимуществени вреди. Воденото наказателно производство му се отразило негативно в личен и професионален план. Поддържа, че в резултат на предприетите срещу него неправомерни действия претърпял неимуществени вреди (неудобство, безпокойство, срам и стрес, тревожност и притеснения) неоснователно повдигнатото срещу него незаконосъобразно обвинение, т.к. последното станало достояние на цялото му социално обкръжение. Поради изложеното моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 3 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от вл. в сила на постановлението за прекратяване на нак.производство до окончателно плащане.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 и сл. ГПК ответникът е подал ОИМ. Счита иска за неоснователен.

1

Оспорва претенцията, считайки, че по отношение на ищеца прокуратурата не била извършила нито едно процесуално-следствено действие – не бил привличан като обвиняем, ДП не се водело конкретно срещу ищеца, СУМПС му било отнето по адм.ред /чл.171, т.1, б.б ЗДвП/, сочейки, че ищецът бил задържан по реда на чл. 72 ЗМВР от полицейски служители за около 2 часа. Намира иска за недоказан, доколкото не се установявали елементите от ФС, пораждащ претенцията – липсвали незаконосъобразно действие от прокуратурата, причинна връзка, не били доказани претърпените вреди. Евентуално намира иска за завишен по размер. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че на 30.06.23г., около 12.30ч. в *** ищецът управлявал собствения си л.а.- марка "Мазда", с рег. № А 4298 НМ и бил спрян за проверка от полицейски служители на РУ-МВР-Руен, които го проверили за наличие на наркотични вещества с техническо средство, като апаратът е отчел положителен резултат за употреба на амфетамин. На същата дата за гореописаното било образувано ДП № 9290/23г. по описа на РП Бургас, ТО-Айтос за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Била издадена заповед за задържане за 24 часа, но бил задържан само за няколко часа. Бил съпроводен до съответното място, където доброволно дал кръвна проба за химичен анализ. Не е бил привлечен като обвиняем и не е била налагана мярка за неотклонение. Но е бил съставен АУАН и временно е иззето СУМПС до разрешаване на въпроса за отговорността. В хода на ДП е назначена и изготвена съдебна химикотоксикологична експертиза, от заключението на която е установено, че в представените от А.О. биологични проби не са открити наркотични вещества. С Постановление от 17.01.2024 г. на прокурор при РП Бургас, ТО-Айтос е прекратено наказателното производство по горецитираното ДП.

В хода на настоящото производството бе разпитан като свидетел Ф.Ш. - майка на ищеца, чиито показания съдът цени съобразно чл.172 ГПК и от които се установява, че след положителния резултат, който е отчел теста синът й бил много стресиран и не е можел да обясни на своите роднини и приятели, че не е наркоман. Свидетелката посочва, че ищецът престанал да излиза със своите приятели и се е наложило да се консултират с психолог.

Получавал упреци и обиди от свои приятели, затворил се в себе си.

Ищецът даде по делото обяснения по чл. 176 ГПК в о.с.з. от 16.05.24г.

Съгласно практиката на ВКС /Р.№ 353/06.11.2015 г. по гр. д.№ 892/2015 г., IV ГО, Решение № 425/01.12.2015 г. по гр. д.№ 3143/2015 г., IV ГО/ при образувано полицейско (досъдебно) производство, което е прекратено в последствие, поради това, че деянието не 2 съставлява престъпление е осъществена хипотеза за отговорност на държавата по чл. 2, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ, макар че в това производство не се повдига обвинение по реда на НПК и уличеното лице не се привлича в качеството на обвиняем. При прекратяване на наказателно производство поради липса на доказателства за извършено престъпление е осъществена хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и уличеното лице да не е привличано в качеството на обвиняем.Приема се, че е ирелевантна за спора липсата на фигурата на уличено лице в разпоредбите на действащия НПК, т.к. основната причина за ангажиране отговорността на държавата в горецитираната практика, е неоснователно образуваното и продължило ДП при наличие на достатъчно данни за извършено конкретно сочено от държавния орган престъпно деяние и липса на съмнение за лицето, срещу което се води разследването и срещу което евентуално ще бъде повдигнато обвинение. В цитираната практика на ВКС се приеме и че когато ДП е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, уличеният търпи вреди от наказателното преследване, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние - в тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство. В практиката на ВКС /Р. № 34/01.02.2010 г. по гр. д. № 2007/2008 г., IV г. о., Р. № 4/24.01.2011 г. по гр. д. № 855/2010 г., IV г. о. и Р.№ 310/29.10.2013 г. по гр. д. № 1384/2012 г., IV г. о./ се приема, че отговорността на държавата за вреди от дейността на правозащитните органи не се влияе от това чрез кои органи тя е действала. Последното има значение единствено за процесуалната легитимация на съответния орган да я представлява по исковете за обезщетение. Държавният орган не участва по делото в качеството му на причинител на вредата, нито в качеството му на отговорен за виновните действия на негови служители, а като процесуален субституент на държавата, чиято отговорност е безвиновна.

Отговорността на прокуратурата като процесуален субституент на държавата по предявен от пострадалото лице иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обхваща всички онези вреди, които са търпени от ищеца от момента на образуваното наказателно ДП до окончателното му прекратяване, съответно до признаване за невиновен на лицето. Следва да се съобрази и приетото в ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС в мотивите, на което изрично се посочва, че прокурорът е държавен орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление по смисъла на НК и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателства по делото, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото. Когато ищецът е бил оправдан по повдигнатото срещу него обвинение (съответно прекратено производството), цялото предприето срещу него наказателно преследване е неправомерно, вкл. задържането му, дори то да не било отменено като незаконосъобразно в хода на наказателното производство. В тези случаи е налице деликтът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и на ищеца се дължи едно глобално обезщетение.

В случая ДП е образувано против неизвестен извършител и ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем по него, но този факт е без значение за ангажиране 3 отговорността на държавата за вреди в хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Начинът по който е описан в случая съставът на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК в постановлението за образуване на ДП с посочване на времето, мястото, данните на управляваното МПС и проведените действия по разследване по същото не оставят никакво съмнение, че именно срещу ищеца /като евентуален автор на престъплението/ е водено ДП. Следователно процесното ДП е водено за конкретно престъпление и против конкретно лице, а именно ищеца, поради което въпреки че той не е бил привлечен като обвиняем, има право на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при осъщественото прекратяване на производството поради липса на престъпление от момента на образуване на ДП, т.к. като ищецът е узнал за това именно от момента на образуването му.

Безспорно е и обстоятелството, че в понятието неимуществени вреди се включват всички претърпени болки и страдания от пострадалия, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и в социален дискомфорт в определен период от време и обезщетението за които вреди съгласно чл. 52 ЗЗД се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Фактът на незаконно обвинение (образувано ДП при безспорен извършител) е достатъчна индиция, че лицето е претърпяло вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Безспорно за периода на наказателното преследване ищецът има отрицателни изживявания, както от образуваното ДП, така и от предприетите мерки във връзка с него - то ограничава възможността му да води обичайния си начин на живот и му се отразява емоционално негативно. Нормално е да се приеме, че по време на цялото ДП лицето изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности и личността, както и социалното му общуване. В настоящия случай следва да се отчете сравнително краткия период от време, през който е продължило наказателното производство - от 30.06.23 г. до 17.01.2024 – в рамките на около 6 месеца и половина. Претърпените от ищеца неимуществени вреди се изразяват в срам и безпокойство, неудобство в личен план, засегната чест и достойнство, в изпитаните напрежение, липса на спокойствие и пр. По делото не са събрани доказателства за трайни негативни последици за психическото и физическо състояние на ищеца, предизвикани изключително от образуваното ДП. Освен това на ищеца не е било повдигнато обвинение, поради което и не е била взета МНО, като в сравнително кратък срок е извършена експертизата по ДП. Следва да се вземат предивд и възрастта на ищеца / 18 г. към началото на ДП/, която предполага по- висока устойчивост към стреса; че в ДП не е взета мярка за неотклонение, която не го е извела от обичайната му семейна и социална среда; че няма данни за публично разгласяване за ДП, както и условията и стандарта на живот в страната ни в периода на незаконното наказателно преследване. С оглед на изложеното и при съобразяване тежестта на престъплението, за което е било образувано ДП, следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца за причинените му неимуществени вреди са необходими 1 500 лв., който размер на обезщетение съответства на 4 характера и степента на търпените болки и страдания. Тази сума справедливо ще репарира вредите, които ищеца е понесъл от незаконно образуваното ДП, т.к. предназначението на обезщетението е да възмезди претърпените болки и страдания от незаконното наказателно преследване, а не да служи за безвъзмездно набавяне на средства, обуславящо извод за отхвърляне на иска за горницата до 3000 лв. На осн. чл. 84, ал. 3 ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата за периода от датата на влизане в сила на Постановлението за прекратяване на нак. производство до окончателното изплащане на обезщетението (т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС). На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват съразмерно разноски в размер на общо: 405 лв. – платени ДТ и адв.възнаграждение.