Решение № 592 от 14.06.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. П., 14.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720103059 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Р.

Р. Й., ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. Б. Б., срещу „***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** и „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:

Срещу първия ответник „***" ЕАД:

1. Иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, и искане да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит тип „*** бърз кредит“ № *** г., поради противоречието му със закона, а именно разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал.1 и ал.2, вр. чл.22 от ЗПК.

В условията на евентуалност:

2. В случай че се отхвърли главния иск, ищцата е предявила иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД, да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл.1, ал.2 от Договор за потребителски кредит 1 тип „*** бърз кредит“ № *** г., поради противоречието и с „добрите нрави“.

3. В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли иска по чл.26, ал.1, прел.трето от ЗЗД, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД, да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл.1, ал.2 от Договор за потребителски кредит тип „*** бърз кредит“ № *** г., поради противоречието и със закона – разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, респ. нейната неравноправност.

4. В условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли иска по чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД, иск с право основание правно основание чл.26, ал.1, предл.второ от ЗЗД, да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл.1, ал.2 от Договор за потребителски кредит тип „*** бърз кредит“ № *** г., поради заобикалянето и на закона – разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал.1 и ал.2, вр. чл.22 от ЗПК.

Моли да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Срещу втория ответник „***” ЕООД:

1. Иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, и искане да бъде прогласена нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 13.04.2022 г., поради противоречието “добрите нрави“.

В условията на евентуалност:

2. В случай че съдът отхвърли главния иск, ищцата е предявила иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. второ от ЗЗД, и искане да бъде прогласена нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 13.04.2022 г., поради заобикалянето му на закона - чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал.4 от ЗЗП.

3. В условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли иска по чл.26, ал.1, предл. второ от ЗЗД, ищцата е предявила иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. второ от ЗЗД, и искане да бъде прогласена нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 13.04.2022 г., поради противоречието му със закона – нормите на чл.146, ал.1 от ЗЗП. вр. чл.24 от ЗПК.

4. В условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли иска по чл.26, ал.1, предл. второ от ЗЗД, ищцата е предявила иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. четвърто от ЗЗД, и искане да бъде прогласена 2 нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 13.04.2022 г., поради липса на основание за неговото сключване.

Моли да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът „***" ЕАД чрез ю.к. Х.И. са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили предявения иск по основание и размер. В отговора твърдят, че процесния договор за кредит съдържа всички изискуеми се реквизити по чл.11 от ЗПК. В отговора са оспорили и твърденията на ищцата по отношение на договора за поръчителство и в тази връзка твърдят, че изискването за обезпечаване на потребителския кредит е разписано в изпълнение на разписаните в Директива 2008/48 и ЗПК разпоредби. По подробно изложените в отговора доводи аргументи молят съда да отхвърли предявените искове, като им се присъдят сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът „***” ЕООД чрез ю.к. Д. Д. са подали отговор на исковата молба, в който са изразили становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Заявява становище, че процесния договор за поръчителство е действителен, а исковете неоснователни. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявените искове, като им се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез адв. Б. моли съда да уважи предявените искове, като и се присъдят сторените разноски, а на адв. Б. се определи адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. В писмената молба е обективиран и списък на разноските.

Ответникът „***" ЕАД в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по иска.

Ответникът „***” ЕООД в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по иска.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че между ищцата и „***" ЕАД, в качеството му на 3 кредитодател е сключен Договор за потребителски кредит тип „*** бърз кредит“ № *** г., съгласно който на ищцата е бил предоставен кредитен лимит от 1000,00 лева, при минималната сума, която може да бъде усвоена от 100,00 лева. Съгласно постигнатите между страните уговорки, кредита е следвало да бъде върнат за срок от 8 месеца, при първа погасителна вноска на 13.05.2022 г. и последна погасителна вноска на 13.12.2022 г., или на 8 месечни вноски, всяка от които в размер на по 144,47 лева. В договора е посочено, че кредитната линия се отпуска при годишен процент по кредита съгласно Приложение № 1 от Договора, от 48,75 %. Съгласно договора кредитната линия е следвало да бъде усвоена с начин на усвояване по банков път или чрез ***. По отношение на годишният процент на разходите (ГПР) не е посочен размер, но в договора е посочено, че размерът на ГПР за всички комбинации е в зависимост от сумата за усвояване и срока на погасяване, като бил отразен в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. Видно от приложения погасителен план, ищцата е следвало да върне на кредитодателя обща сума в размер на 1155,76 лева, включваща главница и лихва.

В чл.1, ал.2 от Договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят се съгласява в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по договора да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500.00 лева, одобрено от кредитодателя дружество поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрено от „***" ЕАД банка, съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки.

От приложения и неоспорен Договор за възлагане на поръчителство от 13.04.2022 г. между ищцата и ответника е бил сключен процесния Договор за поръчителство, по силата на който страните се споразумели поръчителя да поеме задължение да отговаря солидарно за всички задължения на кредитополучателя при условията и за срока на Договор за потребителски кредит тип „*** бърз кредит“ № *** г., сключен между ищцата и „***" ЕАД. В чл.1, ал.2 от договора е посочено, че същия влиза в сила от момента на подписването му, но ще породи действие, само ако Кредитополучателят в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по Договора за потребителски кредит не осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, 4 наети на безсрочен трудов договор с минимални брутно месечно възнаграждение в размер на 1500,00 лева, одобрено от кредитодателя дружество – поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „***" ЕАД банка, и не представи съответните доказателства за това. В чл.2, ал.1 от процесния договор, страните са постигнали съгласие, че за оценяването и поемането на задължението за поръчителства не по кредита, Клиентът да заплаща на Поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на Клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на Клиента, чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в Погасителен план, неразделна част от договора, като изрично е посочено, че възнаграждението по смисъла на договора, представлява сбора от вноските по Погасителен план. Видно от приложения погасителен план ищцата е следвало да заплати сума в общ размер на 412,72 лева, представляваща възнаграждение по процесния договор на 8 равни месечни вноски, всяка в размер на 51,99 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Исковете са предявени от надлежно процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес, поради което са проецсуално допустими.

Предявените срещу всеки от ответниците искове са евентуално съединени, като съдът следва да ги разгледа по реда, посочен от ищеца.

По отношение на предявения иск срещу „***" ЕАД:

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност.

Ответникът – „***" ЕАД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК.

Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което валидността му се преценява с оглед разпоредбите на ЗПК.

5

За основателността на предявения иск, в тежест на ответника, с оглед на фактическите и/или правни обстоятелства по делото следва да докаже, че процесния договор и отделните му клаузи, съответстват на закона и добрите нрави и не ги заобикалят, като докажат и предпоставките за определяне равноправност на клауза/и в процесните потребителски договори, а именно: 1 да са сключена съгласно принципа на добросъвестността, при спазване разпоредбите на закона и не го заобикалят; 2 да създават равнопоставеност между страните относно правата и задълженията; 3 да са сключени в интерес на потребителя. Предвид императивния характер на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП доказателствената тежест относно това, че клаузата/те в процесния потребителски договор е уговорена индивидуално, с оглед изключването на нейната нищожност, тежестта на доказване се носи от доставчика на услугата.

Твърденията на страните са, че между ищцата и първия ответника е бил сключен Договор за потребителски кредит тип „*** бърз кредит“ № *** г., не се доказа. Това е така защото представения по делото договор за потребителски кредит не носи подписите на която и да е от страните по същия – саморъчен или електронен. Липсват и доказателства приложеният Стандартен европейски формуляр да е бил предоставен предварително на потребителя, доколкото същият не неговия подпис.

Гореизложеното мотивира извод за недействителност на договора на основание чл.22, вр. чл.10, ал.1 от ЗПК, поради което искът за прогласяване на нищожността му следва да бъде уважен на формално основание, без да се обсъждат останалите релевирани от ищцата доводи в този смисъл, както и останалите предявени от нея искове в условията на евентуалност.

Дори и да се приеме, че между страните няма спор че процесния договор за кредите е сключен между ищцата и първия ответника, то същия противоречи на „добрите нрави“, както и противоречи на закона.

За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.