Решение № 230 от 26.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Плевен, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. Б.ОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20264400500262 по описа за 2026 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1886 от 03.12.2025година., постановено по гр.д. № 4781/2025г. Плевенски районен съд е отхвърлил предявеният от „АЛФА ИСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК ****, против „ОРЕКСКОМ“ ЕООД, ЕИК **** иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, за връщане на сумата от 21 116,40 лева, представляваща авансово платена сума по прекратен Договор от 15.02.2019г. за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на машини и оборудване за социално предприятие за пране и химическо чистене, поради плащане в хода на делото.Осъдил е „ОРЕКСКОМ“ ЕООД да заплати на осн. чл. 86 от ЗЗД, на „АЛФА ИСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК ****, сумата от 3992,16лв., представляваща законна лихва върху главница от 22 316,40лв. за периода 07.07.2020г. до 11.04.2022г., като претенцията за периода 02.07.2019г. 06.07.2020г. вкл., и за разликата до предявената претенция за 6292,00лв., е отхвърлен като погасена по давност. Осъдил е „ОРЕКСКОМ“ ЕООД, да заплати на осн. чл. 86 от ЗЗД, на „АЛФА ИСТЕЙТ“ ЕООД сумата 2805,33лв., представляваща законна лихва върху главница от 21 116,40 лв. за периода 11.04.2022г. до 05.07.2023г. Осъдил е „ОРЕКСКОМ“ ЕООД да заплати, на 1 осн. чл. 86 от ЗЗД, на „АЛФА ИСТЕЙТ“ ЕООД, сумата от 377,09лв., представляваща законна лихва върху главница от 21 116.40 лв. за периода 07.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането на 24.08.2023г.

Със същото решение ПРС е отхвърлил, предявеният от „АЛФА ИСТЕЙТ“ ЕООД против „ОРЕКСКОМ“ ЕООД, иск с правно основание чл. 79, ал.1, във вр. с чл.82 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, търпени през периода от 10.07.2019г. до 05.07.2023г. от неизпълнение на договорно задължение по Анекс от 25.06.2019г. към Договор №1 от 15.02.2019г., като неоснователен и недоказан.

Със същото решение е уважен и ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като е осъдено „АЛФА ИСТЕЙТ“ ЕООД, да предаде на собственика „ОРЕКСКОМ“ ЕООД, владението върху следните негови вещи: Високооборотна перална машина „PRIMER“ LC-8P PUMP cep.

№8101148865, Високооборотна перална машина „PRIMER“ LC-14 Т сер.

№8101686495, Индустриална химическа машина Union XL835S сер.№ 768Р70, Каландър „PRIMER“ С-160-32 cep. №8101673056, Настолна опаковъчна машина ARTMEC IM095MT сер.№ 1903244, Опаковъчна машина с опция за монтаж на стена ARTMEC EVOLUTION ML сер.№ 1903263, и Универсална гладачна маса тип език BATTISTELLA ARGO BLOWING сер.№37.899.

Присъдил е деловодни разноски в полза на „АЛФА ИСТЕЙТ“ ЕООД в размер на 3 274,38лв., както и деловодни разноски в полза на „ОРЕКСКОМ“ ЕООД в размер на 10 811,62лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Срещу така постановеното решение, в частта му с която е отхвърлен иска за заплащане на сумата 20 000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, търпени през периода от 10.07.2019г. до 05.07.2023г. от неизпълнение на договорно задължение по Анекс от 25.06.2019г. към Договор №1 от 15.02.2019г. и в частта, с която е уважен насрещния иск по чл.108 ЗС, е подадена въззивна жалба от „АЛФА ИСТЕЙТ“ ЕООД, представлявано от управителя Адрияна Кирилова, чрез пълномощника адв.Б. Е.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли окръжният съд да отмени решението на Плевенски РС, в обжалваните му части и да постанови друго по 2 съществото на спора, с което да бъде отхвърлен иска за собственост, както и да му бъде присъдено претендираното обезщетение за вреди.

Ответникът по жалбата, чрез пълномощника си адв.Д. Д., е взел становище, че жалбата е неоснователна, а решението на Плевенски районен съд – правилно и законосъобразно, по съображенията изложени подробно в отговора на въззивната жалба.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Като извърши проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК, съдът приема, че обжалваното решение на Плевенски районен съд е валидно и допустимо и не страда от сочените във въззивната жалба пороци.

Настоящата инстанция споделя изводите на РС-предмет на въззивна проверка, поради което следва да бъде мотивирано настоящото решение чрез препращане към мотивите на РС, в които са изложени съображения по всички значими за изхода на делото спорни въпроси вкл. и по направените от жалбоподателката „АЛФА ИСТЕЙТ“ ЕООД възражения, като ще бъдат изложени само някои допълнителни съображения в подкрепа на направените от РС-Плевен изводи относно възприетата фактическа обстановка по делото, както и по отношение на приложението на материалния закон.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по сумата 20 000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, търпени през периода от 10.07.2019г. до 05.07.2023г. от неизпълнение на договорно задължение по Анекс от 25.06.2019г. към Договор №1 от 15.02.2019г. и с насрещния иск по чл.108 ЗС за предаване на владението на описаните по-горе движими вещи, които няма спор, че се намират във владение на ответника „АЛФА ИСТЕЙТ“ ЕООД, а ищеца е техен собственик. Спорния въпрос се свежда до това владее ли ги/държи ли ги ответника на правно основание? Отговорът на този въпрос се крие в упражненото от дружеството-въззивен жалбоподател право на задържане, на което се позовава за да упражнява фактическата власт върху вещите.

3

Няма спор, че по силата на Договор №1 от 15.02.2019г., „Орекском“ ЕООД се е задължило по възлагане на „Алфа Истейт“ ЕООД да извърши действия по доставка и въвеждане в експлоатация на машини и оборудване за социално предприятие за пране и химическо чистене. Безспорно е също така, че на 25.06.2019г. страните са подписали Анекс към сключения между тях Договор от 15.02.2019г., с който са прекратили по взаимно съгласие съглашението, като всеки се е задължил да върне полученото по следния начин: ответникът „Орекском“ ЕООД се задължил в срок от 5 работни дни от подписване на анекса, да възстанови на ищеца „Алфа истейт“ ЕООД внесения аванс в размер на 22 316,40 лева, а последния се задължил след връщане на платения аванс по банковата му сметка да осигури достъп на ответника, който за своя сметка се задължил в срок от 5 работни дни да демонтира и изнесе оборудването от помещението в гр. Свищов, ул. 33-ти Свищовски полк. Няма спор, че аванса от 22 316,40 лева е доизплатен едва в хода на настоящия исков процес – на 24.08.2023г.С други думи – въззивникът е имал право да откаже да изпълни при условията на чл. 90, ал.1 от ЗЗД и да задържи процесните вещи до изпълнение на насрещното задължение за връщане на сумата 22 316.40лв.

В исковата молба ищецът твърди, че през посочения период докато е задържал вещите, не е могъл да ползва помещението, в което те се намират, като от това е претърпял вреди съизмерими с пазарния наем на помещението, за което от друга страна твърди, че е заплащал наем по договор с трето лице.

За да отхвърли иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение по Анекс от 25.06.2019г., търпени през периода от 10.07.2019г. до 05.07.2023г., РС е приел, че неизпълнение на задължението за демонтиране и изнасяне на оборудването от помещението, намиращо се в гр.Свищов, ул.“33-ти Свищовски полк“, не е единствената причина поради която ищецът е продължил действието на наемния договор за помещението. Приел е, че ищецът е задържал движимите вещи на ответника до удовлетворяването си за връщане на авансовото плащане, при условията на чл. 315 от ТЗ, в който случай търговците, които правомерно задържат чужда стока, трябва да полагат грижи за нейното запазване и нямат право на възнаграждение за това.Приел е също така, че за ищеца е съществувала възможност да осигури достъп до помещението, за да може изпълнителя да демонтира и изнесе оборудването и реализира 4 неудовлетворената си парична претенция по исков ред. Той, обаче, е предпочел да упражни право на задържане, като в такъв случай, съгл. чл.315 от ТЗ е дължал да положи нужните грижи на добрия стопанин за запазването й. Така е стигнал до извода, че след като Закона не му дава право да търси възнаграждение за това, а изрично го отрича, той не би могъл да търси под каквато и да е форма обезщетение за невъзможността да ползва помещението, в което е държал вещите в изпълнение на законовото задължение за полагане на грижи.

Настоящият състав на въззивната инстанция също счита, че претендираните от ищеца вреди, не се намират в причинна връзка с неизпълнение на задължението на ответника, произтичащо от процесния Анекс от 25.06.2019г. Избраният от ищеца път за защита е довел до това, че той не се е възползвал от възможността, която закона му дава в чл. 97, ал.1 от ЗЗД когато задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. А че кредиторът е бил в забава/ч л . 95 от ЗЗД/, няма никакво съмнение, тъй като съвсем неоправдано не е дал необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Това се признава и от пълномощника на ответника пред въззивния съд, а именно, че доверителят му „Орекском“ЕООД е държал той да демонтира машините с оглед на съхраняването им и на тяхната функционалност. Но неоправдано не го е сторил през продължителен период от време. Изпълнявайки тази законова процедура ищецът би могъл да претендира, при условията на чл. 96, ал.2, вр. чл.97 от ЗЗД и заплащане на необходимите разноски, направени поради забавата на кредитора. Ето защо не може да се приеме, че причината ищецът да търпи вреди от това, че не може да ползва помещението си, е неизпълнението на задължението на ответника да му върне авансово платена сума. Причината е в неупражняване на законните му права и възможности или по точно – в избрания от него способ за упражняване на права. Ищецът е предпочел да задържи вещите, но в тази хипотеза, няма право на разноските, които са последвали от задържането, а следва да осигури за своя сметка помещение за съхраняването на вещите с грижата на добър стопанин. Разходите не са за сметка на другата страна, при положение, че е могъл да се освободи от задължението си по посочения погоре ред, а не го е сторил.

5

Ето защо предявеният иск по чл.79, ал.1 ЗЗД се явява изцяло неоснователен и правилно е бил отхвърлен от РС. При положение, че насрещното задължение за връщане на авансово платената сума е изпълнено в хода на производството, неоснователно е възражението за неизпълнен договор. Същевременно жалбоподателя няма право на задържане до изплащане на задължение за разноски за вещта или др. даващо му основание да упражни такова право, правилно иска по чл.108 от ЗС е бил уважен.

При тези съображения, решението на Плевенски РС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, на основание чл.271, ал.1 ГПК, като съобразно изхода на делото следва да бъде осъден въззивника да заплати на въззиваемото дружество направените пред въззивния съд разноски в размер на 2000 евро, съгл. договора за правна защита и съдействие на л. 20 от делото и доказателствата, че разхода е направен. Няма основание да бъде редуцирано адвокатското възнаграждение, което е съобразено, както с цената на исковите претенции, така и с фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.271 ал.1 ГПК решение № 1886 на Плевенски районен съд, постановено на 03.12.2025г. по гр.д. № 4781/2025г. по описа на съда.