Решение № 18 от 31.01.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Ловеч, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20224300100381 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Производството с правно основание чл.415,ал.1,т.3 от ГПК,във вр.с чл.79 от ЗЗД и чл.36,ал.3 от ЗАдв.

Подадена е искова молба от И. А. А., чрез адв. Г. П. П.-АК-Враца, с адрес за призоваване в ***, срещу В. И. А.-малолетна, чрез майка й и законен представител П. С. Г., двете от гр.Плевен, чрез адв.В. Ч.-АК-Враца,със съдебен адрес ***, с посочено правно основание чл.415,ал.1,т.3, вр. с чл.415, ал.4 от ГПК и цена на иска 86 530 лв.

Ищецът твърди,че има вземане към ответника, установено въз основа на Решение №85 от Протокол №12/23.07.2020г. на Адвокатския съвет на Адвокатска колегия Плевен,с което по реда на чл.36,ал.3 от ЗАдв., с оглед липсата на писмен договор за правна защита и съдействие, му е определен хонорар в размер на 86 530лв., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, за осъщественото от него представителство на В. И. А.,като молител по ч.т.д.№100/2018г. по описа на ОС-Плевен,с правно основание чл.390 от ГПК. Обяснява,че подал заявление по чл.410 от ГПК и по образуваното ч.гр.д. №4055/2021г. по описа на РС-Плевен, с Разпореждане №4639/22.06.2021г. искането му е отхвърлено с аргумент от размера на претенцията. Обжалвано е и с Определение №793/10.12.2021г., пост. по в.ч.гр.д.

№519/2021г. ОС-Ловеч (определен съгл.чл.23,ал.3 от ГПК) е потвърдил съдебния акт.

Исковата молба е подадена пред РС-Плевен,но след възражение по чл.104,т.4 от ГПК, с оглед цената на иска, е изпратена по подсъдност на ОС-Плевен. След отвод на 1 състава на съда, с Определение №354/15.08.2022г., пост.по в.ч.гр.д.№ 175/2022г. АС-Велико Търново го е изпратил на ОС-Ловеч.

Постъпил е отговор на исковата молба от В. И. А.-малолетна и чрез майка й и законен представител П. С. Генковска ,чрез пълномощник адв.В. Ч.-АК-Враца. Оспорва иска и подсъдността му на районен съд. По съществото на спора сочи,че такова адвокатско възнаграждение никога не е коментирано с адв.А.. Водени са единствено разговори във връзка с производство за получаване на равностойността на дружествения дял на починалия баща на ответницата (И.Л.А.-поч.на 18.09.2017г.) от „А.К.“ООД-Плевен с ЕИК *********, по реда на чл.125,ал.3 от ТЗ. Твърди обаче, че адв.А. многократно е заявявал, че не желае заплащане на този етап, като допълнително ще уточни размера на възнаграждението си след свършена работа. Категоричен е, че ищецът никога не е заявявал и не е била уговаряна подобна парична претенция към ответника. Възразява,че адв.А. не е участвал в последващите действия и отношения между В. А. и „А.К.“ООД по определяне и изплащане на дружествения дял на починалия съдружник. Цялата работа по определяне и изплащане на дружествения дял е извършена от друго лице. Твърди,че участието на адв.А. се изразявало единствено в полагането на втори подпис под молбата по чл.390 от ГПК,изготвена и подписана от адв.Ч.. Категоричен е,че ищецът никога не е извършвал работата,за която претендира присъждане на възнаграждение. Въпреки това е декларирал пред АС-Плевен,а последният е приложил твърде формално разпоредбата на чл.36,ал.3 от ЗАдв. и му е определил общо възнаграждение в размер на 115 373.33лв.(вкл.и за развилото се въззивно производство по ч.т.д.№182/2018г.по описа на АС-Велико Търново). Допълва,че в действителност молбата по чл.390 от ГПК по ч.т.д.№100/2018г.на ОС-Враца, е изготвена от адв.М. М.-АК-Враца и е подписана от адв.Ч.. Договор за правна защита и съдействие е сключен единствено с адв.Ч. и е приложен по делото. Адвокат А. поискал и неговото име да фигурира като автор, поради това е изписано,но с него не е сключван договор. След частичното уважаване на молбата майката Г. се обадила на адв.А. да изрази недоволството си. Обещано й било,че ще подаде нова молба и го сторил– на 25.05.2018г.,по която е образувано т.д.№102/2018г. на РС-Плевен, където искането не е уважено. Законният представител не знае отказът да е обжалван от адв.А..Твърди,че това е била последната им среща. От тогава майката продължава да ползва единствено адвокатските услуги на адв.Ч., който сам- без участието на адв.А., подал частна жалба по ч.гр.д.№100/2018г.на ОС-Плевен, която била частично уважена.

Възразява,че са неясни критериите,по които АС-Плевен е определил размера на възнаграждението, без да съобрази, че молбата е само приподписана от адв.А., той не е участвал във въззивното производство, но и за това също му е определен хонорар.

Възнаграждението е определено за подадена молба за обезпечение на бъдещ иск, който изобщо не е подаден. Счита,че размерът не е справедлив и обоснован с извършената работа и правната сложност на казуса. Не е съобразено и обстоятелството, че молителката е малолетно дете, че за иницииране на производството е бил сключен договор за правна защита и съдействие единствено с адв.Ч., не и с ищеца. Поради недееспособността й е било 2 нужно да ангажира адвокат да я представлява,поради което възлагането в нейна тежест на такъв хонорар е несправедливо. Твърди,че размерът е прекомерен и нарушава ЕКЗПЧ,тъй като е необоснован, по подробно изложени аргументи. Счита,че решението е и в грубо противоречие с нормата на чл.130,ал.3 от СК,тъй като с него без разрешение на районния съд се обременява имуществото й. Противоречи и на основния принцип на чл.3,т.3 от ЗЗДетето за осигуряване на най-добрия интерес на детето. Осъждането на малолетното дете да заплати подобна сума е непосилно за него и ще се отрази негативно на бъдещото й развитие.

По изложените съображения ответникът моли да се отхвърли иска на адв.А.,като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и от адв.Г. П.-АК-Враца и адв.Т. Д.АК-Враца. Поддържат исковата молба и молят да се уважи. Представят писмена защита.

Ответникът не се явява, представлява се от майка й и законен представител П. С.

Г. и от адв.В. Ч.-АК-Враца, които поддържат отговора.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателствадоказателства по делото и становищата на страните,преценени в съвкупност и обусловеност, приема за установено следното:

По допустимостта.

По ч.гр.д.№4055/2021г.на РС-Плевен няма данни как и кога е връчено на ищеца Разпореждане №4689, но при съобразяване,че е постановено на 23.06.2021г.,а процесната искова молба е подадена на 29.06.2021г., съдът приема, че е спазен срокът по чл.415,ал.4 от ГПК. По отношение на страните следва да се приеме,че са ангажирани надлежно.

Процесуалната им легитимация е съобразена с твърдяното материалното правоотношение по договор за правни услуги и съдействие. С оглед отхвърлянето на заявлението на ищеца, в настоящето производство правилно е предявен предвиденият в чл.415,ал.1, т.3, вр.с ал.3 от ГПК осъдителен иск.

По изложените съображения съдът приема,че искът е допустим.

По същество.

Не се спори по делото,че В. И. А. е единствен наследник на баща си- И.Л.А.поч.на 18.09.2017г. Към момента на смъртта наследодателят е бил съдружник в „А.К.“ООД и е притежавал 85 дяла, представляващи 50% от капитала на дружеството. Част от наследството е и правото за получи паричната равностойност на дружествените дялове на баща й, които права може да упражни в производство по чл.125,ал.3 от ТЗ.

Не се спори,че от В. А.,представлявана от майка й и законен представител- П. С.

Г.,е инициирано производство по чл.390 от ГПК,с искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск,с предмет описаните по-горе имуществени права. В молбата с вх.

№6265/23.03.2018г.по описа на ОС-Плевен, е вписано,че се подава от В. И. А.-чрез майка й и законен представител, с процесуални представители адв.В. Ч.-АК-Враца и адв.И. А.-АК- 3

Плевен. Като правно основание е посочено чл.390 от ГПК-обезпечение на бъдещ иск,с цена на иска 15 000 000лв. Заявено е искане да се допусне обезпечение на бъдещ иск на А. за упражняване на правата й в дружеството, изразяващи се в определяне на стойността и изплащане на дружествения дял на баща й. Като мерки по чл.397 от ГПК са поискани : възбрана на недвижими имоти, запор на собствени на дружеството земеделска и горска техника,запор на постъпващите в банковите сметки на дружеството суми, върху съдържанието на сейфовете и банковите касети,наети от дружеството, до размера на цената на иска. Към молбата са приложени документите,обосноваващи легитимацията на молителката, дружествен договор на „А.К.“ООД, счетоводен баланс, ГФО и др. Посочено е, че се прилагат и „..Адвокатски пълномощни с договор за правна защита и съдействие..“.

ОС-Ловеч изиска ч.т.д.№ 100/2018г.на ОС-Плевен и установи,че на л.7 е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 14.05.2018г., сключен между майката П. Г.,като законен представител на В. А., и адв.В. Ч.-АК-Враца,с предмет „..да представлява и защитава по частно гр.д.№…за 2018г., на ОС-Плевен… вкл.и да преупълномощава.“, с общите права, а в договора за правна защита и съдействие„образуване на производство по чл.390 от ГПК,във вр.с чл.125,ал.3 от ТЗ“. По отношение на договореното възнаграждение е отразено, че е „..по чл.38,ал.1,т.1 и т.2 от ЗАдв.“. Към молбата е приложено и Заявление по реда на чл.49 от ЗНаследството, на А. до РС-Плевен, с изявление за приемане на наследството на баща й по опис. Молбата е подадена от законния представител майка и чрез адв.И. А.-АК-Плевен.

С Определение №569/23.05.2018г.,пост.по ч.т.д.№100/2018г. ОС-Плевен е уважил искането частично,като е допуснал обезпечение на бъдещия иск чрез запор на банковите сметки на дружеството. Искането в частта за налагане на възбрана върху недвижими имоти, запор върху собствена на дружеството земеделска и горска техника и съдържанието на сейфове и банкови касети,наети от дружеството в „УниКредит Булбанк“АД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, е оставено без уважение. Определението е съобщено на адв.А.- получено от него на 23.05.2018г.

Срещу определението е подадена частна жалба от В. А., чрез адв.В. Ч.-АК-Враца.

С Определение №141/21.06.2018г. пост.по образуваното в.ч.т.д.№182/2018г. АС-Велико Търново е приел, че жалбата е частично основателна,като е допълнил обезпечителните мерки с възбрана върху 5 недвижими имота, запор на цялата описана земеделска и горска техника съгл.Приложение 2 и запор на съдържанието на сейфовете и наетите банкови касети на името на „А.К.“ООД. Определен е 1-месечен срок за предявяване на бъдещия иск, считано от 21.06.2018г. По първонистанционното производство е отразено,че на

14.09.2018г. е получена обезпечителната заповед. С Определение №992/16.10.2018г., пост.по ч.т.д.№100/2018г., на основание чл.390,ал.3 от ГПК, ОС-Плевен е отменил допуснатите обезпечителни мерки и издадените въз основа на тях обезпечителни заповеди.

Определението не е обжалвано.

На 21.06.2021г. пред РС-Плевен е подадено заявление по чл.410 от ГПК от И. А.

А.,представляван от адв.Г. П.-АК-Враца, с искане за издаване на заповед за изпълнение 4 срещу В. И. А.а. Вземането е основано на Решение на Адвокатска колегия – Плевен по реда на чл.36,ал.3 от ЗАдв.,с което на заседание на 23.07.2020г. е определено възнаграждение на адв.А. по ч.гр.д.№100/2018г.на ОС-Плевен, „..след като той изрично е декларирал липсата на договор между него и клиента му..“. Определено е възнаграждение в размер на 86 530лв. за първата инстанция и 28 843.33лв. за въззивната инстанция,по правилата на чл.7,ал.7 от Наредба №1/2004г. С Разпореждане №4639/22.06.2021г. РС-Плевен е отхвърлил заявлението с мотив,че с оглед цената на претенцията не му е подсъдно. С Определение № 793/10.12.2021г.,пост.по в.ч.гр.д.№519/2021г. ОС-Ловеч е потвърдил разпореждането.По правилото на чл.415,ал.1,т.3 от ГПК,след указания, заявителят е предявил осъдителния иск,предмет на настоящето разглеждане.

Пред ОС-Ловеч ищецът представи оригинал и в копие от Пълномощно без дата,с което В. А.,действаща чрез майка си и законен представител-П. Г., упълномощава адв.И. А. със следните права: „..1.Да депозира молби с правно основание чл.390 от ГПК за обезпечение на бъдещ иск срещу „А.К.“ООД с ЕИК *********, пред Окръжен съд-Плевен.