Решение № 75 от 26.03.2025, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 625/2024
- Вид
- Решение № 75
- Подписан
- 26.03.2025
- В сила
- 14.10.2025
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, МАЯ НЕДКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 75 гр. Велико Търново, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500625 по описа за 2024 година
С Решение № 378/08.07.2024 г. по гр. д. № 46/2024 г., поправено с Решение № 572/31.10.2024 г., Великотърновският окръжен съд осъдил Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да заплати на Д. К. К. и И. К. К. суми от по 150 000 лв. на всеки един, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната майка К. Н.а К., настъпила на 06.08.2023 г. при ПТП от същата дата между л. а. „Мерцедес“ С 200, рег. № PSZ4*** и л. а. „Ситроен Ц3 Пикасо“ с рег. № ВТ 37****, за което изключителна вина носи водачът на л. а. „Мерцедес“ С 200, рег. № PSZ44, ведно със законната лихва от 03.10.2023г. до окончателното изплащане, като отхвърлил исковете за разликата над 150 000 лв. до претендираните от всеки един от ищците 200 000 лв.
Осъдил Д. К. К. и И. К. К. да заплатят на Сдружение „НББАЗ“ общо 7 590 лв. възнаграждение за един адвокат и 162.50 лв. разноски за вещи лица съразмерно на отхвърлената част от исковете или всеки от тях - по 4 056.25 лв.
Осъдил Сдружение „НББАЗ“ да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. Н. Д. от ШАК възнаграждение за процесуално представителство и защита на ищците в първоинстанционното производство в размер на по 11 384.50 лв. за всеки един от тях с включен ДДС, а в полза на ВТОС - ДТ върху уважените искове в размер на 12 000 лв. и 188 лв. разноски за възнаграждения на вещи лица съразмерно уважената част от исковете, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
1
С Определение № 1038/08.08.2024 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248 от ГПК, съдът оставил без уважение молбата на адв. Н. Д. за изменение на Решение № 378/08.07.2024г. по гр.д. № 46/2024 г. по описа на ВТОС в частта за разноските.
Въззивна жалба против решението в частта, с която са отхвърлени исковете за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 150 000 лв. до 170 000 лв., ведно със съответната законна лихва, е подадена от ищците Д. К. К. и И. К. К., чрез адв. Н. Д.. Считат решението за неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Обезщетението е определено в размер, който е занижен съобразно принципа за справедливост. Според практиката на ВКС възрастта на починалия не представлява самостоятелен критерий при определяне на обезщетението. Съдът не е отчел събраните от свидетелските показания данни за близката връзка между ищците и пострадалата, въпреки че са живели в отделни домакинства и не е оценил действително претърпените от тях неимуществени вреди в резултат от смъртта на майка им. Не е съобразил задължителната съдебна практика, според която размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с конкретните икономически условия към правнорелевантния момент. Отделно, не е отчел и нарастващата инфлация в страната.
Съдът може да определи размера на обезщетението към момента на извършване на увреждането, но и към по-късен момент, когато уврежданията вече са се проявили.
Молят съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да уважи предявените искове до размер на 170 000 лв. за всеки един от тях. Пълномощникът не се явява в съдебно заседание. Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В писмения си отговор ответникът Сдружение „НББАЗ“ чрез пълномощника адв. Т. Я. оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Изложени са подробни съображения по всяко от оплакванията в жалбата. Част от възраженията в жалбата не съответстват на фактическата обстановка по делото, включително и на страните по него. Моли съда да потвърди решението в обжалваните части, като присъди направените от страната разноски. В съдебно заседание пълномощникът не се явява. В писмено становище поддържа доводите, изложени в отговора на жалбата.
Прави искане за присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Частната жалба против определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, подадена от адв. Н. Д., като пълномощник на Д. К. К. и И. К. К., е върната с влязло в сила протоколно определение от 07.02.2025 г.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и 2 доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
Решението в обжалваните части е валидно, допустимо и правилно, а въззивната жалба - неоснователна.
Ищците Д. К. К. и И. К. К. са предявил против Сдружение „НББАЗ“ искове с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на суми от по 200 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от тях в резултат от смъртта на майка им К. Н.а К., настъпила в ПТП на 06.08.2023 г., причинено от водач на л. а. „Мерцедес“ Ц-200, с рег. № ВТ 3707 МА, чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована от чуждестранен застраховател, ведно със законната лихва от датата на застрахователната претенция – 03.10.2023 г. до окончателното изплащане.
В частите, с които са уважени исковете за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв., ведно със съответната законна лихва и в частите, с които същите претенции са отхвърлени за разликата над 170 000 лв. до 200 000 лв., ведно със съответната законна лихва, решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл.
269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в производството неимуществени вреди, претърпени от ищците и справедливия размер на обезщетенията, които следва да ги репарират, при това за разликата над 150 000 лв. до 170 000 лв.
Установено е следното от фактическа страна:
Безспорно е по делото, че смъртта на К. Н.а К. е настъпила в резултат на несъвместими с живота травматични увреждания, получени при ПТП на 06.08.2023 г. – тежка съчетана травма, засягаща глава-гръден кош и коремна кухина, довела до груби анатомични изменения на органите, разположени в тях, предизвикали бързо летален изход.
Пострадалата К. Н.а К. е майка на Д. К. К. и И. К. К. и към датата на инцидента е била на 53 г., а ищците са били съответно на 27 г. и 33 г.
Като свидетели пред първата инстанция са разпитани Д. Д. К. – фактически съжител на пострадалата, М. В. А., Д. И. И. и Д. Д. Д. – познати на ищците и на семейството, К. К. П. – колежка и приятелка на пострадалата. От показанията на всички свидетели се установява, че К. отгледала сама децата си, тъй като баща им ги напуснал още когато били малки и заминал в чужбина. Била грижовна майка и отговорен родител. Сама се справяла с отглеждането и възпитанието на децата, опитвала се да компенсира липсата на баща. Отношенията им били близки, с присъщите за родствената връзка любов и привързаност. Когато двамата станали 3 пълнолетни, заминали да живеят и работят в чужбина, но продължили да поддържат връзка с майка си. Всеки ден си пишели чрез месинджър, виждали се чрез видео връзка. Когато били в отпуск, се връщали в България. К. била много радостна като разбрала, че ще става баба. Заминала в Шотландия при Д. за раждането на детето и останала там известно време. Непосредствено след катастрофата ищците пристигнали в България. Д. била смазана, неадекватна, не можела да повярва, на погребението не можела да се държи на краката си. Споменавала, че не може да спи, че получава паник-атаки. И. бил отчаян, не можел да говори. Д. останала в България до 40-тия ден от смъртта на майка си и след това се прибрала в Шотландия, а И. останал в България.
Живее заедно със свидетеля Д. К. и работи в мебелното производство.
Посещава гроба на майка си.
При така установеното съдът приема следното:
Определеното от първостепенния съд обезщетение за претърпените от ищците болки и страдания от смъртта на тяхната майка, настъпила в ПТП на 06.08.2023 г., в размер на 150 000 лв. за всеки един от тях, е напълно адекватно на доказания по делото обем и интензитет на неимуществените вреди и съответно на принципа за справедливост, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, поради което не са налице основания за увеличаването му до претендираните размери от по 170 000 лв., в каквато насока са исканията на жалбоподателите.
При определяне на обезщетението съдът е съобразил близките връзки между пострадалата и ищците, с характерните за тях любов, привързаност, уважение и съпричастност, както и силните по интензитет страдания на ищците от внезапната и нелепа загуба на тяхната майка, дълбоката скръб и мъка от безвъзвратната загуба. В същото време, следва да се отчете обстоятелството, че и двамата ищци, още с навършване на пълнолетието си, т. е. около 10-15 години преди инцидента, са живели в чужбина отделно и самостоятелно от семейството си. Макар да са поддържали връзка и през този период, в един дълъг период от време те са били независими във финансово и във всяко друго отношение, изградили са своя собствен живот в различна социална среда, далеч от тази на своето семейство. Ищцата е установила трайно своето местоживеене в чужбина, където е създала свое семейство. И двамата ищци са в млада възраст, и независимо че винаги ще скърбят за своята майка, силните негативни емоции постепенно, макар и бавно, ще намалят своя интензитет и ще бъдат преодолени.
По делото не се твърди здравословното състояние на ищците да е влошено в резултат на преживения психически стрес от инцидента, поради което е необосновано завишаване размера на обезщетението за неимуществени вреди и на това основание.
Преживените от тях страдания следва да бъдат квалифицирани като обичайните и характерни негативни емоции при загуба на родител, които така определеното 4 обезщетение компенсира адекватно.
Според въззивния съд размерът на определеното обезщетение от 150 000 лв. за всеки от ищците съответства и на икономическата конюнктура в страната към датата на деликта – м. август 2023 г., защото е шест пъти по-високо от средния доход за тази година (според официално обявените данни на НСИ средната брутна годишна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение за 2023 г. е 24 147 лв., а средната месечна заплата – около 2 000 лв.).
Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че размерът на обезщетението следва да бъде определен към момент, по-късен от този на деликта, като бъде съобразена и инфлацията. В случая ищците претендират обезщетяване на претърпяните от тях вреди вследствие смъртта на тяхната майка, настъпила в ПТП на 06.08.2023 г., поради което, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази икономическите условия в страната към датата на произшествието. Датата на деликта е релевантният момент, към който следва да бъде определяно обезщетението по чл. 45 от ЗЗД и в съдебната практика няма колебания по този въпрос. Различно е разрешението само при настъпване на допълнителни вреди в резултат на деликта, в който случай компенсирането на тези вреди следва да бъде определено като размер към датата на настъпване на допълнителните вреди, а не на деликта.
В жалбата са развити съображения относно „преклонната“ възраст на пострадалата – факт, който не само не е възприет от първостепенния съд, но е и неверен, доколкото към датата на смъртта си пострадалата е била на навършени 52 години.
Предвид всичко изложено по-горе, въззивният съд намира за правилно решението в обжалваните части, с които са отхвърлени предявените от ищците искове с правно основание чл. 432 от КЗ за разликата над 150 000 лв. до 170 000 лв., ведно със съответната законна лихва, поради което същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред въззивната инстанция в полза на ответника по въззивната жалба следва да бъдат присъдени направените в тази инстанция разноски.
Разпечатката съдържа 43 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa7dda9c-fc4e-4efd-917c-8962bd036ea8