Решение № 154 от 16.07.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Свищов, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело № 20254150100804 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и 55 от ЗЗД.

Ищцата П. Т. Г., чрез адв. М. М. твърди, че на 18.08.2023 г. е сключила с „К.“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2823300 за сума в размер на 200,00 лева. Сочи, че съгласно чл. 4, ал.1 от договора следвала да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А.“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен сключеният договор за потребителски кредит. В изпълнение на което на 18.08.2023г. сключила с „А.“ ЕООД и договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който следвало да заплати сумата в размер на 59,35 лева. Навежда твърдение, че е заплатила по договор за потребителски кредит № 2823300/18.08.2023г. към ответника „К.“ ЕАД сума в размер на 206,00 лева, а по договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 50,00 лева.

Навежда твърдение, че договор за потребителски кредит № 2823300/18.08.2023 г., сключен с „К.“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.

1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК, тъй като не отговарял на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. В случая не ставало ясно какво се включвало в ГПР, нито какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. Навежда твърдение, че договора за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т.10 вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП. По този бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Твърди, че с предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита, че събирането на 1 такива разходи, в частност заплащането на сумата по договора за поръчителство, е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Сочи, че при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на „А.“ ЕООД е „К.“ АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Сочи, че печалбата на „А.“ ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „К.“ АД, с което се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „К.“ АД. Излага, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това претендира договор за потребителски кредит да бъде обявен за недействителен.

По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с дружеството „А.“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Излага, че поради накърняването на принципа на „добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се е достигало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите му с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди, че в настоящият случай, такава нееквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата която се претендира чрез него съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 70% от сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Посочва и че сумата за поръчител се заплаща без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив бил принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 70%, без каквато и да е насрещна престация. На следващо място претендира, че договора за предоставяне на поръчителство с дружеството „А.“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал. 1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като възнаграждението, което следва да се заплати по Договор за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде отразен в определение ГПР, защото по своята същност представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР, което не е сторено.

По този начин, със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. Ищцата твърди, че договора за предоставяне на поръчителство с дружеството „А.“ ЕООД, е недействителен и на основание 2 чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в неин ущърб, в качеството й на потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП /. Поддържа, че договорът за поръчителство не е разбираем и не му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи спрямо първия ответник „К.“ ЕАД нищожността на Договор за потребителски кредит № 2823300/18.08.2023 г., на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, да признае за установено спрямо втория ответник „А.“ЕООД че е нищожен сключения на 18.08.2023г. договор за поръчителство и да осъди ответника „Кредесимо“ ЕАД да й заплати сумата в размер на 6 лева- недължимо платени по недействителния договор за потребителски кредит № 2823300/18.08.2023г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 15.12.2025 г. до окончателното изплащане на сумата и да осъди ответника „А.“ ЕООД да й заплати сумата от 50 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 18.08.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 15.12.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище поддържа исковата молба и моли исковете да бъдат уважени като основателни и доказани.

Ответникът „К.“ ЕАД в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск срещу дружеството. Не оспорва, че между него и ищцата е сключен процесния договор за кредит при твърдените условия, както и че ищцата е усвоила в цялост главницата. Не оспорва, че по сметка на дружеството е постъпила сумата от 30,7 евро, с която са били погасени задължения различни от главница. Не оспорва, че във връзка с обезпечаване на вземането по процесния договор за кредит е сключен договор за поръчителство, по силата на който трето лице „А.“ ЕООД е встъпило като поръчител за задължението на ищеца. Заявява, че за предоставената от „А.“ ЕООД услуга ищецът се е задължил да заплати възнаграждение, чийто размер и начин на формиране са уговорени в договор, по който „К.“ ЕАД не е страна. Предвид на което възнаграждението за поръчител не е включено като разход при формиране на ГПР по договора.

Същото не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1. т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Твърди, че размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на дружеството към момента на сключване на договора за кредит. Оспорва твърдението на ищеца, че за него било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Сочи, че съгласно раздел III, т. 12 от приложимите към процесния договор Общи условия за предоставяне на кредити (Общи условия), кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Видовете обезпечение, които „К.“ ЕАД, като кредитодател, приема са посочени в цитираната разпоредба и те са (1) банкова гаранция в 10 - дневен срок от кандидатстването и (2) предоставяне на поръчител. Сочи, че кредитоискателят може и да не предостави обезпечение, като в този случай „К.“ ЕАД ще разгледа 3 заявлението му, ще направи оценка на кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити, предлагани от дружеството, не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „К.“ ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му. На следващо място излага, че ищцата е имала право да откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство, но не го е упражнила. Оспорва, че към момента на сключване на процесиите договори за кредит е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Признава че „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А.“ ЕАД, но двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност, поради което „К.“ ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „А.“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Ако се приемело, че единствено уговорката за заплащане на възнаграждение за услугите на „А.“ ЕООД противоречи на закона и добрите нрави, съответно само тя следва да бъде обявена за недействителна, без да е това да доведе до нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Счита че и дори да се приеме, че договорът за поръчителство е нищожен, то евентуалната му недействителност би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със съшия договор за поръчителство. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба преди съдебно заседание взема становище, че поддържа изложеното в отговора на исковата молба и моли съда да бъдат отхвърлени предявените от ищеца срещу дружеството искове. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът „А.“ ЕООД в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва твърдението, че действително между ищцата и първия ответникът „К.“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № 2823300/18.08.2023 г., във връзка с обезпечаването на който бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство с поръчителя „А.“ ЕООД. Сочи, че между двете дружества бил сключен договор за поръчителство, по силата на който „А.“ ЕООД се е задължил да гарантира като поръчител задължението на ищцата по първия договор за потребителски кредит. Счита, е възнаграждението за поръчител има характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност, която не е забранена от закона), като е размерът му е съобразен с риска, който доверителят ми поема 4 възнаграждението е дължимо само за периода на предоставяне на услугите. Не оспорва, че по сметка на дружеството е постъпил сумата от 25,56 евро, с която е било погасено задължението за предоставеното поръчителство. Моли гореизложеното да бъде отделено като безспорно по делото. Сочи, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните. Сключването на договора става в рамките на независимата електронна среда на „А." ЕООД, до която „К." ЕАД няма достъп. Посочва, че обезпечениетопредоставянето на поръчител от страна на „А.” ЕООД не е задължение за кредитополучателя.