Решение № 155 от 26.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. София , 24.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20201000502664 по описа за 2020 година

С решение № 2987 от 29.04.2020 г. по гр. д. № 10739/2015 г., СГС, І-1 св, отхвърля иска на Г. В. Д., като правоприемник на починалата в хода на делото ищца Т. Г. Б., срещу Прокуратурата на РБ за сумата от 270 000 лв. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с водено наказателно производство, ведно със законната лихва от 28.06.2012 г. до изплащането.

Срещу решението е постъпила жалба от Г. В. Д.. Твърди се, че съдът неправилно не се е произнесъл по инцидентен установителен иск за установяване, че НАХД е било недопустимо. Сочи, че ВСС е бил сезиран с претенции от починалата ищца относно бавене на делото. Намира, че чл. 6, ал. 1 ЗОДОВ следва да се тълкува корективно, като счита, че е достатъчно лицето да е започнало процедура по Глава ІІІ „а“ от ЗСВл за да може неговите наследници да продължат производството. Подчертава, че НАХД № 4479/13 г., 116 с-в, СРС, се води без прокурор. Твърди, че искът дори да е бил преждевременно заведен, този порок се е санирал с „настъпване на отменящото присъдата решение на въззивния съд“. Подробно са изложени разсъждения за гражданския иск в наказателния процес, като въз основа на 1 тях жалбоподателят е заявил, че „съдът следва да се произнесе по предявения иск по ЗОДОВ при оправдаване на подсъдимия, при неговата смърт, след като това не е част от хипотезата, при която подсъдимият е имал правна възможност да иска съдът да продължи делото, въпреки настъпилите правни възможности за неговото прекратяване“. Моли да се отмени решението, като се уважат всички искове, ведно с лихвите и разноските.

Ответникът Прокуратурата на РБ не взема становище в писмен отговор, а в съдебно заседание оспорва жалбата.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Ищцата Т. Г. Б. е депозирала искова молба на 19.08.2015 г. и е заместена в процеса от наследника си по закон Г. В. Д.. В исковата молба се твърди, че срещу Б. било образувано (на 20.06.2012 г.) досъдебно производство, в последствие и съдебно (НАХД № 4479/13 г., СРС, 116 с-в на 13.03.2013 г.). От една страна се поддържа, че досъдебната и съдебната фаза са продължили в значително дълъг период (3 г, 4 м и 11 дни), от друга - че се е установило, че ищцата не е извършила престъплението, за което е обвинена. Допълнително е уточнено, че с решение на СРС ищцата е призната за виновна, но е освободена от наказателна отговорност по чл. 78а НК с налагане на административно наказание, но това решение е отменено с решение от 07.10.2015 г. по ВНАХД № 5132/2014 г., СГС. Твърди се, че била накърнена репутацията й на почтен гражданин, адвокат и журналист, влошило се здравето й, спрямо нея бил извършван полицейски и прокурорски тормоз, засегнати били икономическите й интереси, незаконно била задържана и били иззети нейни вещи. Конкретизирано е, че ищцата изпитвала страх от осъждане и срам, засегнати били отношенията й с близки, била ограничена в правото на свободно придвижване и била затруднена възможността й за лечение, възпрепятствана била да се лекува и да търси компетентна лекарска помощ, била подложена на психически стрес, изпаднала в депресия, нарушен бил обичайния й начин на живот и възможността да се развива както професионално, така и личностно като пълноценен член на обществото. За търпените неимуществени вреди претендира ответникът да й заплати обезщетение от 270 000 лв., ведно със законната лихва от исковата молба и 2 разноски.

Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва иска като неоснователен и недоказан, вкл. и относно размера.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Установява се, че на 15.06.2012 г. е образувано ДП № 15199/2012 г., 03 РУ на СДВР, за документно престъпление по чл. 308, ал. 1 НК, по което на 18.10.2012 г. ищцата Б. е била разпитана като свидетел, а на 04.02.2013 г. е била привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 316 вр. чл.

308, ал. 1 НК, а спрямо нея е взета мярка за неотклонение "подписка".

Досъдебното производство приключило на 26.02.2013 г. с мнение на разследващия полицай за предаване на съд, като на 12.03.2013 г. от СРП е внесено предложение за освобождаване на ищцата от наказателна отговорност за посоченото престъпление с налагане на административно наказание по чл. 78а НК. По образуваното НАХД № 4479/2013 г., СРС, 116 св, с решение от 27.10.2014 г. ищцата е призната за виновна в извършването на престъплението, но е освободена от наказателна отговорност по чл. 78а НК с наложено административно наказание „глоба“ и е отменена мярката за неотклонение "подписка". По делото са проведени 6 о.з. в периода 11.06.2013 г. - 27.10.2014 г., по едно от които не е бил даден ход поради искане на подсъдимата за назначаване на служебен защитник.

Пред СГС е образувано ВНАХД № 5132/2014 г., по жалба на ищцата, като са проведени 6 о.з. в периода 28.01.2015 г. - 21.07.2015 г., но не е бил даден ход по различни причини - нередовно призоваване на подсъдимата поради ненамирането й на известните адреси, неявяване на упълномощения от нея адвокат, както и поради данни за влошеното й здравословно състояние след прекаран инсулт. Производството е прекратено на 7.10.2015 г., тъй като ищцата починала на 16.09.2015 г., като въззивният съд отменил решението на СРС по НОХД № 4479/2013 г. и на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК прекратил наказателното производство.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се 3 налагат следните правни изводи:

Предявен e иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.

С оглед естеството на претенцията, с която са сезирани съдилища, следва на първо място да се изясни, че се касае до един иск, основан на вреди, настъпили поради незаконно обвинение в извършване на престъпление. В първоначалната искова молба, а в последствие и в учотненията й, се поддържа, че ищцата (починала в хода на процеса) е била обвинена в престъпление, което не е извършила. Както се приема в практиката на съдилищата (напр. така решение № 358/16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г., решение № 57/9.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 3893 от 22.11.2016 г. по гр. д. № 5441/2016 г., САС) част от основанието на този иск е и продължителността на наказателното производство, като обстоятелство което следва да се прецени от съда, като критерии при определяне на дължимостта и размера на обезщетението за неимуществени вреди. Не се касае до две паралелни искови претенции, тъй като би се достигнало да възможност вредите от един и същ увреждащ факт (продължителността на наказателното преследване) да се обезщетят двукратно. Практиката е приела, че основанието на иска за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ поглъща основанието на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, така както поглъща и основанието на иска по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ - така т. 13 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС - ОСГК.

На съда е известна и друга, обратна по смисъл, практика – Решение № 122 от 28.10.2020 г., по гр.д. № 611 от 2020 г., ІІІ ГО, според която не е налице „поглъщане“ на иска по чл. 2б ЗОДОВ и същия е самостоятелен иск, за основателността на който следва да се извърши преценка дали са се осъществили други правно релевантни факти, различни от тези по иска в чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Предвид наличието на разнопосочна практика, постановена по чл. 290 ГПК, настоящият състав приема, че следва да приложи възприеманата до този момент от съдилищата преобладаваща практика, посочена по-горе.

При така възприетото схващане, за предявения в настоящото производство иск е ирелевантно дали са спазени изискването по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ за развитие на административна процедура. В този смисъл не 4 подлежат на обсъждане аргументите на въззивния жалбоподател относно наследяването на правото за предявяване на иск за неимуществени вреди – в разглежданата хипотеза, участието на наследника – въззивния жалбоподател Г. В. Д. е основано на общото правило на чл. 227 ГПК.

На следващо място – дали към момента на депозиране на исковата молба е бил постановен акт, с който се установява незаконното обвинение, не е въпрос по допустимост, а по основателност на иска, тъй като в хода на процеса ищцовата страна следва да установи наличието на предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – оправдаване на лицето или прекратяване на производството срещу него на посочените в закона основания. Такива основания са изчерпателно посочени в цитираната норма, а именно – 1) влязла в сила присъда, с която лицето е оправдано по повдигнатото му обвинение; 2) прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или то не съставлява престъпление; 3) предприето наказателно преследване въпреки погасяването му по давност или амнистия за деянието. Както е посочено и от първоинстанционният съд смъртта на обвиняемото лице е основание за прекратяване на наказателното производство по силата на чл. 24, ал. 1, т. 4 НК, с оглед личният характер на наказателната отговорност. По своето естество обаче прекратяването в случая не е обвързано с преценка за наличие или не на извършено престъпление, респ. не е разглеждан въпросът за вината на ищцата. Ето защо по настоящото дело не се установява с влязъл в сила съдебен акт наличие на някоя от посочените по-горе хипотези, които ЗОДОВ свързва с наличието на незаконно обвинение в извършване на престъпление.

Следва да се посочи за пълнота, че по делото не се установява продължаване на наказателния процес от името на жалбоподателя Д.. Такава възможност не е предвидена в наказателния процесуален закон за производства от административен характер – арг. чл. 76 НПК.

При формиране на горния извод – за липса на незаконно обвинение, не се налага да се обсъждат нито търпените от ищцата негативни емоции, твърдените болки и страдания, накърнени чест и достойнство и пр. Само за пълнота следва да се посочи, че тезата й, че наказателното производство е било надхвърлило разумните срокове, за неговото развитие, е и недоказана.

5

Данните по делото сочат, че то се е развило, при това в двете си фази, в двете си фази в един сравнително приемлив срок (малко над 3 години), като за неговата продължителност е способствало и поведението на самата обвиняема – ищца – по-голямата част от заседанията на съда са били отлагани именно поради нейно неявяване, молби за отлагане и пр.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че оплакването на жалбоподателя за непълнота на въззивното решение е основание за искане по чл. 250 ГПК.

Предвид изложените доводи въззивната жалба на Г.Д. се явява неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на делото на същият не се следват разноски.

Воден от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2987 от 29.04.2020 г. по гр. д. № 10739/2015 г., СГС, І-1 с-в.

Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6